През настоящата 2021 г. историкът от Софийския университет проф. Пламен Митев и Григор Бойков, доктор по османска история от Историческия факултет на Университета Билкент в гр. Анкара, Турция, публикуват в сп. „История“, кн. 1, статията „Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски“. Въз основа на регистър за мъжкото население на Карлово, съхраняван в Османския архив на Истанбул, двамата обосновават тезата, че Васил Иванов Кунчев най-вероятно е роден не през 1837, а през 1840 г.
Нюфуз регистрите, какъвто е и използваният от тях документ, са съставяни през 30-40-те години на ХIХ век от османската администрация с цел събиране и предоставяне на централното управление на Османската империя на „надеждни и актуални данни за мъжкото население“, чрез които се уточняват „броя на годните за военна повинност мюсюлмани и размера на данъците, събирани от немюсюлманите“ (цитатите в статията са по сп. „История“, кн. 1, 2021, Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски“, автори Пламен Митев, Григор Бойков). Тези регистри са „форма на протопреброявания [т. е. първични преброявания], която включва цялото мъжко население на империята“. Тяхното създаване е част от поредицата реформи за „оптимизация на административния капацитет“ на държавата след ликвидирането на еничарския корпус от султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) и създаването на нова структура на армията за справяне с поредната следвоенна криза. Записите за един град или село в такива документи представляват пълен поименен списък на наличното мъжко население – главата на домакинството, неговите синове, братя, внуци и всички други членове. Всички те са описвани индивидуално със съответните им отличителни белези като възраст, ръст, цвят на очите и косата, лицево окосмяване, в повечето случаи се посочва и упражняваната професия.
В своята работа по установяването на факти за семейството на Левски и за неговата рождена дата авторите използват „възможно най-широк спектър от различни по вид регистри на данъци и население“, които са съставяни от османската власт след 30-те години на ХIХ век. Установено е, че османските служители проявяват „по-голямо усърдие при регистрацията на децата, момчетата и младежите“, които са бъдещите военни попълнения в турската армия. Най-ранният регистър, в който се открива информация за семейството на Васил Левски, е датиран от 1833 г. и се съхранява също в Османския архив в Истанбул. В джизие регистъра са описани поименно християните в нахиите (най-малката административно-териториална единица, първоначално равностойна по обхват на казата, а впоследствие нейно подразделение) Гьопса и Конуш, част от казата Филибе (дн. Пловдив). Жителите християни на гр. Карлово – център на Гьопсенската нахия, като платци на данъка джизие (поголовен данък, събиран от немюсюлманското население), са описани с четирите махали – Михал, Сърб, Табак и Пейо, които населяват. При описанието на Табашката махала, разположена в източната част на града, са включени характеристики на следните данъкоплатци: „кабзъмал [в случая – прекупвач или доставчик на плодове и зеленчуци] Въло, син на Кунчо, възраст – 30, средна категория; синът му Иван, възраст – 6; брат му Иван, син на Кунчо, възраст – 20, средна категория“. Всъщност това е домакинство, начело на което е Въло (чичото) и към него се числи брат му Иван (бащата) на Левски, който все още е неженен и няма данни за негов син. Този документ, според авторите, е „първото ясно доказателство за време“, в което Васил Левски все още не е роден.
