Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 1. София, Фондация за българска литература, 2020, първо издание. 352 с. ISBN 978-954-677-111-7

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ представя най-пълната история на града до края на 2020 г.

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева представя най-пълната история на град Габрово, като обхваща събития от ранния османски период до края на 2020 г. Книгата е пета подред в историческата колекция „Габрово – живият град“, стартирала през 2008 г. Издател отново е Фондация за българска литература – София в партньорство със сдружение Обществен комитет “Васил Левски” – Габрово. В 352 страници авторите представят 28 очерка за габровските квартали от Б (Баждар) до М (Монев дол).

Книгата е енциклопедична по своя характер и обхваща разнородна тематика, в най-широки времеви граници – ранен османски период, Възраждане, Трето българско царство, социализъм и съвремие до края на 2020 г. Читателите ще научат как са възникнали кварталите и какво означават техните имена, кога околните села и колиби са били обявени за квартали на Габрово, кои са най-известните личности и фамилии, родени там, както и историята на фабриките, училищата, църквите и други обществени, културни, образователни, спортни институции, създадени в тях. Оформени са и специални рубрики – „Знаете ли, че…“ с любопитни факти, „Из старите легенди“, „Из старата книжнина“ и „Д-р Вапцов разказва“ с избрано от предишни издания в поредицата „Габрово – живият град“.

„Кварталите на Габрово. Част 1“ е първата книга от поредицата „Габрово – живият град“ с наличен QR код на задната корица, чрез сканирането на който от мобилно устройство читателите ще могат да посетят специална страница в „Онлайн музей на Габрово“ https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/. В нея ще се публикуват уточнения и допълнения към публикуваното в книгата или ново дигитално съдържание, свързано с габровските квартали. Към всеки раздел за квартал в книгата има отделен QR код, чрез сканирането на който читателите ще могат да посетят статия в Онлайн енциклопедия на Габрово gabrovowiki.com, посветена на съответния квартал.

Кои са авторите?

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. Завършила е история във Великотърновския университет и над 30 години е работила в Исторически музей – Габрово. Съавтор е на историческата поредица „Габрово – живият град“. Автор е на повече от 70 изложби с историческа тематика, на над 200 популярни и над 60 научни статии. Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Завършил е журналистика и културология в Софийския университет. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи“ dobrite.bg, на историческия сайт „Сторник“ stornik.org, на събитийния формат „Нощ на историите“, на Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg и на Онлайн енциклопедия gabrovowiki.com. През 2019 г. е обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България от Международната младежка камара, а през 2020 г. е номиниран за “Будител на годината” в кампанията на БНР.

Страници: 1 2
Стара София, картина на Йозеф Зебастиан Обербауер

Младата столица София – ориенталска или модерна?

НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Ако и вашата институция – музей, архив, библиотека, галерия и т.н., желае да си партнира със „Сторник“, пишете ни на info@stornik.org.

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България. Макар и избрана за главен град, тя никак не се отличава с модерен вид. София има ориенталски облик, вехти тясно слепени къщички, криви и задънени улички, с „бездънна кал и дълбоки гьолове“ (К. Иречек), с хаотично пръснати джамии и църкви. Във в. „Целокупна България“ (януари 1880 г.) се отбелязва: „Вместо да е център, от който да се разсейват идеи за цивилизация и напредък, София ще бъде дълго време, ако не и навсякога, много и по-назад от Русчук и Варна – места, колкото и те стоят по-долу от Париж и Виена“. Критични думи, но как стоят нещата всъщност?

Още през 1884 г. телефонен звън оглася столицата, а малко по-късно софиянци ще се запознаят с фонографа и първите грамофонни апарати. По софийските улици около 1886-1888 г. препускал с „железния си кон“ г-н Митович – един от първите велосипедисти, който „забит като скакалец с карфица“, се въртял около високата седалка, следван от зяпачи. Вероятно около 1896 г. се появява и „новото чудо“ – автомобилът на Август Шедеви и така се поставя началото на автомобилното нашествие.

В действителност София е една от първите електрифицирани столици в Европа (1900 г.) Много от европейските градове от това време се осветяват все още със светилен газ, а по улиците им господства конният трамвай. Съвсем скоро след пускането на ВЕЦ „Панчарево“ електроенергията ще навлезе и в градския транспорт на София. През есента на 1904 г. в столицата влиза още нещо непознато – киното, а след това и още толкова много, и различни новости… Историята е дълга и няма как да я опишем в един пост, но ние обичаме София – тя може и да не е „Париж и Виена“- но си е нашата София.

Страници: 1 2