Литературна поредица "Добрите българи" се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Кои са “Добрите българи от старо време”?

Създателят на националния исторически сайт „Сторник“ Момчил Цонев представя и ново свое начинание в друг от сайтовете си „Добрите българи“ dobrite.bg – едноименна литературна поредица от 30 истории. Целта й е да разкаже за съвременни или исторически личности и организации – дарители, благодетели, доброволци, инициатори на благотворителни начинания. Литературната поредица „Добрите българи“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Сайтът dobrite.bg вече има разработени рубрики в тази насока – „Добросторник“ за съвременни будители, благодетели и герои на доброто, както и „Добрите българи от старо време“ за исторически личности с принос в дарителството и благотворителността. Дейността на сайта „Добрите българи“ е широко известна и заради нея Момчил Цонев получи отличието като една от 10-те „Най-изявени млади личности на България“ за 2019 г. в класацията на Международната младежка камара, както и номинацията за „Будител на годината“ за 2020 г. в кампанията на Българското национално радио.

Момчил Цонев създава инициативата „Добрите българи“ през 2013 г. като Фейсбук страница с идеята да популяризира примера на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град.

Като исторически сайт „Сторник“ ще популяризира именно статиите от литературната поредица „Добрите българи“, посветени на миналото.

Велин Григоров Димитров (най-вляво) в типична шопска носия, с младежи от с. Слатина. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

За родовете Балджийте (Чучуците), Ташочките и Стойковите от Слатина

Народно читалище „Светлина 1921“ в софийския квартал Слатина публикува в уебсайта си истории от стари слатински родове. Идеята е на читалищната библиотекарка Петруна Маринова. В рудриката „Родослов“ на „Сторник“ ви представяме разказ на Виолета Златанова (Григорова) за рода Балджийте, споделен в читалищния сайт.

Обикновено, когато някой разказва за своя род, винаги започва от дедите си.  А аз реших да започна своя разказ от своята прабаба Латинка Димитрова Маринова (Дюлгерова), известна като баба Лата Ташочка и да изкажа благодарност към нея и нейната памет, за грижите и обичта, с които ме обсипваше. Тя беше човекът, който успя да вдъхне у мен любов към моя род, към моите корени с интересните си  разкази за предците ми.

Спомням си, като малка, тя често ме вземаше със себе си, когато трябваше да отиде някъде из Слатина.  Хората, които срещахме, я познаваха и поздравяваха. Беше мъдра и строга жена, ползваше се с голямо уважение в квартала. У дома при нея често идваха много хора, някои за съвет, други да я видят и да си поприказват. Винаги се опитваше да  ми обясни кой ни е от рода. Сега осъзнавам, че почти всички хора в някогашна Слатина са били свързани с някакви роднински връзки, сватове, кумове, кумци и затова всички са се познавали.

Баба Латинка с правнуците си – Виолета и Валентин Григорови. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

Моята прабаба Латинка е родена през 1888 г. и умира през 1972 г. Тя е дъщеря на Димитър Дюлгеров от рода Ташочки и на Еленица от рода Стойкови. Два заможни и уважавани рода. Ташоците са живели на югоизточния бряг на Слатинската река, а  Стойковите от западната страна на реката в близост до наскоро откритите нови археологически разкопки на древно селище. Дядо Димитър Дюлгеров е бил известен като Майстор Митар. Той е направил иконостаса на старата слатинска църква „Св. Мина“ , в която се е крил Васил Левски. Църквата е построена през 1872 г., от външната й страна има вграден надпис, на който са изредени имената на майсторите строители. Там е написано и името на майстор Митар. Баба Еленица е била много умна и начетена за своето време жена. Говорела е свободно турски език. Разказвала е на децата си как турците насила са ги накарали да присъстват на обесването на Васил Левски. Тогава тя е била бременна със сина си Стоилко. Семейството е имало един син Стоилко и три дъщери Гина,  Латинка (Лата)  и Христина (Риза).

Страници: 1 2 3 4 5 6
Мартеница. Снимката е илюстративна. Pixabay

Опасната Баба Марта

България е разположена изцяло върху земите на някогашната Римска империя и преплитането на римски и славянски обичаи е характерно за българската народна култура. Март, първият месец на стария римски календар, е бил посветен на бог Марс и самият бог се свързвал с началото на селскостопанската година, с цикъла на умиране и възкръсване на природата.

Славяните също са имали божество, свързано с цикъла на живота и смъртта и със сезонните ритуали. У нас е останало само името ѝ, Марена, и то в клетви: „На Марена да идеш, та да се не върнеш! Да маренясаш дано!“ А словашкото име на Марена, Мармурена, директно ни препраща към най-архаичния облик на Марс – Мармур. В средата на март са празнували празника мармуралии – изгонване на стария Марс, олицетворяван от старец, облечен в животински кожи.

У нас повечето обичаи, свързани с Марс, са пренесени през Тодоровата неделя след Сирница, като най-наситени са кукерските игри през Песи понеделник. А пък Марс-Март става баба Марта.

Защо баба? В редица случаи думата баба се използва като евфемизъм вместо табуирано име. Най-много такива названия са останали в растителния културен код: бабин прешлен вм. вероника, бабино ухо вм. юдино ухо, бабино грозде, бабини зъби, бабин квас и много други. Образът на мартенската бабичка, с която са свързани редица поверия, е разпространен в широки предели от Северен Кавказ до Португалия. Но само у нас месец март е наречен баба Марта.

Древните божества не само са помагали, те са могли да бъдат и отмъстителни. Образът на разярената старица, която наказва за неуважение, се пази в легендите. Според преданието една бабичка изкарала козите си на паша преди да му дойде времето. Тя се присмяла на отминаващия Сечко с думите „Тръш, яре, в планина! Пръдни Сечку на брадина!“ . Баба Марта се ядосала и взела назаем три дни от брат си Сечко. Времето застудяло, навалял сняг, а бабичката заедно с козите си замръзнала и се вкаменила.

Първите дни на март се наричат заемници, защото са заети от февруари. В Западните покрайнини покрай тази легенда се е изпълнявал обредът за лъжливата паша. В началото на март по стар стил (14 март) няколко баби минават от единия до другия край на селото, като карат магаре, натоварено с покъщнина (менци, ведра, черги). Това трябва да увери зрителите и най-вече децата, че наистина изкарват животните на паша в планината. Но всички знаят, че това е шега, и се забавляват. Ако в този ден вали дъжд или сняг, викат, че бабичките са се напикали и се смеят.

Страници: 1 2
Снимката е илюстративна. Pixabay

Нова радиопиеса търси истински истории от възрастни хора

Историческият сайт „Сторник“ е партньор в нов проект, чиято цел е създаването на радиопиеса на документална основа. Проектът беше разработен през 2020 г. и кандидатства за финансиране през септември 2020 г. по програма „Социално ангажирани изкуства“ на Национален фонд Култура, като получи одобрение на 12 октомври 2020 г. Основният екип на проекта включва Мануела Саркисян (автор на концепцията, актриса), Момчил Цонев (координатор на проекта, интервюиращ), Радослав Чичев (автор на драматургичния текст на радиопиесата). Освен „Сторник“ партньори на проекта са вестник “Трета възраст” и двете инициативи “Приеми ме на село” на Община Габрово и “Резиденция Баба”, които свързват младежи от градове и възрастни хора в села от различни краища у нас.

„Сторник“ подкрепи идеята заради желанието на екипа да създаде художествено произведение на основата на дълбочинни интервюта с възрастни хора от страната. Интервютата ще се водят от създателя на „Сторник“ Момчил Цонев, журналист, писател и автор на поредица от исторически книги „Габрово – живият град“. Генерираният документален материал ще се използва за драматургия на радиопиесата и ще се публикува в Stornik.org, каквато е и идеята на сайта ни още от създаването му на 27 март 2018 г. – да напишем най-голямата колективна история на България чрез множество автори и да създадем първия дигитален архив на лични, семейни, родови и селищни истории.

Споделяме посланието на екипа на проекта и покана към всеки, който желае да сподели своята история:

Ние сме Мануела Саркисян (актриса), Радослав Чичев (радиожурналист) и Момчил Цонев (журналист и автор на исторически книги) – основната част от екипа на бъдеща радиопиеса, вдъхновена от житейските истории на възрастни хора от страната. 

И тримата сме имали или имаме скъпа и ценна връзка с наши баби и дядовци, и си даваме сметка, че възрастните хора често имат нужда просто да бъдат изслушани, да споделят от опита си на тези след тях, да продължат живота чрез думите и спомените си. За написването на радиопиесата търсим именно Вашите истории – за преломните моменти в живота, какво Ви е давало сила да ги преодолеете и какъв е бил смисълът от трудностите. Каним Ви да ни разкажете за Вашите чувства и преживявания, с Вашето слово, през Вашия поглед.

Страници: 1 2
Мартеница. Изображение: Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва за Баба Марта и мартениците

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

1 март, наречен още Първа Марта или Стара Марта, е начало на пролетно-летния период. Природата се съживява, птиците подхващат своите песни, зеленина обкичва всичко наоколо. Идва чаканият слънчев сезон. Настъпва аграрната и скотовъдна нова година. Правят се редица обреди, които целят да умилостивят Баба Марта, та да има благоприятно за посевите време. В Югоизточна България наричат първия ден от този месец Летник, „защото се почва лятото“.

Времето през месец март е много непостоянно, защото според старите българи то се ръководи от настроенията и своенравието на Баба Марта. „Разсърди ли се тя, студ настава, усмихне ли се стопля се земята“. Затова хората са я умилостивявали с ред обредни забрани и действия. Жените не тъкат, защото се боят, че като блъскат с кросното, може гръм да падне. Пак по същата причина не бухат с бухалки и не простират бели дрехи.

Рано призори на 1 март домакините изнасят на двора някоя червена тъкан, „за да се разсмее Баба Марта“ и да има топли, благоприятни дни за посевите. Рано сутрин, още по тъмно или от предния ден се почистват къщите, комините, дворовете.

Палят се и се прескачат огньове, в които да изгори всичко старо и ненужно, да избягат бълхите и влечугите, „да се отмести“ зимата и да даде път на пролетта, да нахлуе „новото слънце“ в дома. Понеже мартенските лъчи са силни и малко опасни, някъде палят огън за предпазване от слънчево обгаряне – „ние да опърлим Марта, а не тя нас да опърли“. В Родопите българите мюсюлмани надприпкват огъня и се тумрят (опушват) с вярването, че по този начин се предпазват от ухапване от змии, бълхи и всякакви други гадинки, които се пробуждат напролет.

Страници: 1 2