Лозе. Снимка: Pixabay

Виното, Дионис и Трифон Зарезан

Виното е характерно за традициите на повечето средиземноморски народи. Според легендата Дионис избягал от Месопотамия, защото тамошните жители пиели бира вместо вино.

Лозата и виното са дълбоко вкоренени в българската традиционна култура. В кухнята ни се приготвя винен кебап, сладки мъстеници от шира, със зеленото грозде се подкиселяват гозби. Лозето се споменава в многобройни пословици, а  най-сладките приказки се водят под лозницата. В градинския спор  на растенията „крива лоза винена“  излиза победител, защото няма обред, който може да мине без нея:

Аз ще родя много грозде,
ще оженя много млади юнаци,
ще омъжа много млади девойки,
ще заровя триста стари старци,
ще си кръстя триста луди дечица.

В много от езиците на средиземноморските народи думата за вино звучи сходно: в латински винум, в архаичния гръцки войнос, в езика на хетите виана, арабското уайнун и сродното му еврейско яйин. Това предполага, че виното се е разпространявало заедно с думата, която го описва.

Най-старите археологически доказателства за производство на вино са намерени в Грузия, Армения и Иран.  Персийската легенда разказва как Шах Джамшид  изгонил от харема си една държанка. Отчаяна, тя искала да се самоубие. Видяла в килера една делва с надпис отрова – там имало развалено грозде.  “Развалено”, защото почнало да кипи. Пила от течността – и се развеселила. Отнесла на Шаха откритието си и той толкова го харесал, че заповядал всичкото грозде в Персеполис  да се прави на “мей” – вино. Отворили се и винени къщи – мей-хана.

Персийската дума мей е сродна на „медовина“ и не подхожда за източник на думата вино. Такъв източник се открива в грузинския език. В грузински виното се нарича гвино и е свързано с редица еднокоренни думи – гагвидзеба, „събужда“, гвивили, „прекипява, ферментира“ и др.

В прастари времена виното се разпространява и в Тракия. Из нашите земи е пълно с древни шарапани – издълбани в скалите каменни корита за мачкане на гроздето. Богът на виното, Дионис, е пряко свързан с Тракия. Той бил принуден да бяга и да се крие от ревнивата Хера. Тя поразила с безумие съпрузите, които го отглеждали, и тогава го взели водните нимфи  в Тракия. Според Херодот тракийското племе сатри имали светилище на най­-високата Родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионис.

Страници: 1 2 3
Гостуваща изложба "Пороците" на Исторически музей Горна Оряховица в Национален политехнически музей София

Политехническият музей в София представя „Пороците“

Националният политехнически музей в София ще представи любопитна гостуваща изложба. Под общото наименование „Пороците“, екипът на Исторически музей – Горна Оряховица е подготвил за представяне три тематични колекции: „Захар, кафе & сие“, „Тютюн, енфие & сие“ и „Алкохол & Амбалаж“, посветени на едни от най-разпространените човешки изкушения.

Откриването на изложбата е на 11 февруари 2021 г. от 11:00 ч. и ще може да бъде разгледана в НПТМ до края на м. май 2021 г. С оглед на пандемичната обстановка, посещенията в музея се осъществяват контролирано и при спазване на всички необходими мерки.

„Захар, кафе & сие“ разказва историята на захарта и сладките изкушения. Показани са множество уреди и приспособления за мелене, печене, съхранение и консумация на чай и кафе.

„Тютюн, енфие & сие“ проследява навлизането на тютюна по нашите земи, както и различните начини за употреба му – дъвчене, смъркане и пушене. Любопитно е и разнообразието от табакери, запалки и кибрити.

Третата част, наречена „Алкохол & Амбалаж“, в допълнение към предишните представя всевъзможни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби, мострени етикети от началото на миналия век, реклами на бира и/или кръчмарски сюжети и др.

Особен акцент в изложбата са специално извадените от фондовете на НПТМ емблематични експонати от „Дворцовата колекция“. Най-атрактивна е луксозната кутия за папироси, подарена на княз Фердинанд от „Д. Ставридис & Сие“ (собственик на известното пловдивско предприятие „Тютюнева работница Орел“ ) – за спомен от деня на официалното откриване на първото Пловдивско изложение. Не по-малко интересно е и Сребърното етюи за папироси – дар за цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики (Пловдив-Шумен-Русе-Варна) по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1912 г.

Изложбата се открива в „Седмицата на брака“ в България. Националният политехнически музей за поредна година се включва в тази инициатива. По този повод – на 11.02. 2021 г., след 11:00 ч. посещението в експозицията ще бъде със свободен вход.

Страници: 1 2
Трифон Зарезан. Снимка: Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Трифон Зарезан

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 1 февруари, с тържествена служба Църквата отдава почит на Св. Трифон – един от най-славните лечители, който изцелявал болни и прогонвал с молитва бесовете. Живял през III век, не пожелал да се отрече от християнската вяра, за което загинал мъченически.

В народната култура светецът Трифон е покровител на градинари, лозари, винари и кръчмари. Много вино се изпива в този празничен за цялата страна ден. Колкото по-изразен лозаро-винарски център е селището, толкова по-шумно и буйно се празнува Трифон Зарезан. Една от легендите разказва как Богородица се упътила към храма, да й се прочете молитва по случай четиридесетия ден от раждането на Младенеца. Отивайки към лозята, я срещнал Трифон, присмял й се, разсърдила се тя и го нарочила да се пореже. Така и станало, като замахнал с косера да покаже как се реже с него, си подрязал носа. Затова и празникът носи още наименованието Трифон чипия.

Рано сутринта всяка домакиня пече обредна пита и сварява кокошка. Облечен в нова премяна, стопанинът премята през рамо пълната торба и потегля към лозята. Като стигне там, се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва по няколко пръчки от един или три корена из лозето си и полива с вино върху отрязаното с наричане: „Колкото капки, толкоз коля грозде!“. Всичко се напръсква със светената „трифонска“ вода. Някъде заравят светена вода в средата на лозето, за да не го бие град.

Страници: 1 2 3