Лозе.  Снимка: Pixabay

Виното, Дионис и Трифон Зарезан

Виното е характерно за традициите на повечето средиземноморски народи. Според легендата Дионис избягал от Месопотамия, защото тамошните жители пиели бира вместо вино.

Лозата и виното са дълбоко вкоренени в българската традиционна култура. В кухнята ни се приготвя винен кебап, сладки мъстеници от шира, със зеленото грозде се подкиселяват гозби. Лозето се споменава в многобройни пословици, а  най-сладките приказки се водят под лозницата. В градинския спор  на растенията „крива лоза винена“  излиза победител, защото няма обред, който може да мине без нея:

Аз ще родя много грозде,
ще оженя много млади юнаци,
ще омъжа много млади девойки,
ще заровя триста стари старци,
ще си кръстя триста луди дечица.

В много от езиците на средиземноморските народи думата за вино звучи сходно: в латински винум, в архаичния гръцки войнос, в езика на хетите виана, арабското уайнун и сродното му еврейско яйин. Това предполага, че виното се е разпространявало заедно с думата, която го описва.

Най-старите археологически доказателства за производство на вино са намерени в Грузия, Армения и Иран.  Персийската легенда разказва как Шах Джамшид  изгонил от харема си една държанка. Отчаяна, тя искала да се самоубие. Видяла в килера една делва с надпис отрова – там имало развалено грозде.  “Развалено”, защото почнало да кипи. Пила от течността – и се развеселила. Отнесла на Шаха откритието си и той толкова го харесал, че заповядал всичкото грозде в Персеполис  да се прави на “мей” – вино. Отворили се и винени къщи – мей-хана.

Персийската дума мей е сродна на „медовина“ и не подхожда за източник на думата вино. Такъв източник се открива в грузинския език. В грузински виното се нарича гвино и е свързано с редица еднокоренни думи – гагвидзеба, „събужда“, гвивили, „прекипява, ферментира“ и др.

В прастари времена виното се разпространява и в Тракия. Из нашите земи е пълно с древни шарапани – издълбани в скалите каменни корита за мачкане на гроздето. Богът на виното, Дионис, е пряко свързан с Тракия. Той бил принуден да бяга и да се крие от ревнивата Хера. Тя поразила с безумие съпрузите, които го отглеждали, и тогава го взели водните нимфи  в Тракия. Според Херодот тракийското племе сатри имали светилище на най­-високата Родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионис.

В древността на Дионис са били посветени редица празници:  малки дионисии, ленеи, антестерии, големи дионисии. В наши дни малко народи имат специални празници на виното. В България, напротив, лозарските празници са многобройни.  На Кършовден (св. Константин и Елена) се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата. След Преображение или Голяма Богородица се освещава първото грозде, а гроздоберът започва след Кръстовден.

У понеделник бе Кръстовден,
виноберма доде.
Виноберма се захвана,
лозята обраха.

Най-големият лозарски празник е Трифоновден. У другите балкански народи св. Трифон е покровител на плодородието и предпазва посевите от вредители. Само у нас той е свързан предимно с лозарството, откъдето и прозвището му Трифон Пияница.

Изследователите виждат в св. Трифон християнски приемник на Дионис. По време на антистериите, предпролетните дионисови празници, статуя на Дионис се вози от морето до града и се отваря  новото вино. У нас на Трифоновден сред най-добрите лозари се избира цар на лозята. Увенчават главата му с трифонски венец от лозови пръчки и на двуколка или на ръце го носят до селото. Шумното шествие спира пред всеки дом, където стопанинът черпи с вино. Накрая празненството завършва в дома на новоизбрания цар.

Според народната легенда заради присмеха си на св. Богородица, св. Трифон си отрязал с косер носа, затова едно от имената му е Трифон Чипия. Тази легенда се смята за  отглас на мита за тракийския цар Ликург, който изгонил от страната си Дионис. Разгневеният бог изпратил на Ликург безумие и в момент на умопомрачение , мислейки, че зарязва лоза, той убил своя син.

В редица европейски страни християнската църква се е погрижила да изкорени повечето остатъци от езичеството. У нас църквата, лишена от държавна подкрепа след загубата на суверенитета ни, не е имала сили за това. Като резултат древната митология в една или друга форма се запазва по-дълго. Етнографите откриват у нас три-четири пъти повече митологични мотиви, отколкото в католическите страни.

Гостуваща изложба "Пороците" на Исторически музей Горна Оряховица в Национален политехнически музей София

Политехническият музей в София представя “Пороците”

Националният политехнически музей в София ще представи любопитна гостуваща изложба. Под общото наименование „Пороците“, екипът на Исторически музей – Горна Оряховица е подготвил за представяне три тематични колекции: „Захар, кафе & сие“, „Тютюн, енфие & сие“ и „Алкохол & Амбалаж“, посветени на едни от най-разпространените човешки изкушения.

Откриването на изложбата е на 11 февруари 2021 г. от 11:00 ч. и ще може да бъде разгледана в НПТМ до края на м. май 2021 г. С оглед на пандемичната обстановка, посещенията в музея се осъществяват контролирано и при спазване на всички необходими мерки.

„Захар, кафе & сие“ разказва историята на захарта и сладките изкушения. Показани са множество уреди и приспособления за мелене, печене, съхранение и консумация на чай и кафе.

„Тютюн, енфие & сие“ проследява навлизането на тютюна по нашите земи, както и различните начини за употреба му – дъвчене, смъркане и пушене. Любопитно е и разнообразието от табакери, запалки и кибрити.

Третата част, наречена „Алкохол & Амбалаж, в допълнение към предишните представя всевъзможни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби, мострени етикети от началото на миналия век, реклами на бира и/или кръчмарски сюжети и др.

Особен акцент в изложбата са специално извадените от фондовете на НПТМ емблематични експонати от „Дворцовата колекция“. Най-атрактивна е луксозната кутия за папироси, подарена на княз Фердинанд от „Д. Ставридис & Сие“ (собственик на известното пловдивско предприятие „Тютюнева работница Орел“ ) – за спомен от деня на официалното откриване на първото Пловдивско изложение. Не по-малко интересно е и Сребърното етюи за папироси – дар за цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики (Пловдив-Шумен-Русе-Варна) по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1912 г.

Изложбата се открива в „Седмицата на брака“ в България. Националният политехнически музей за поредна година се включва в тази инициатива. По този повод – на 11.02. 2021 г., след 11:00 ч. посещението в експозицията ще бъде със свободен вход.

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които “Сторник” търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Трифон Зарезан. Снимка: Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Трифон Зарезан

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 1 февруари, с тържествена служба Църквата отдава почит на Св. Трифон – един от най-славните лечители, който изцелявал болни и прогонвал с молитва бесовете. Живял през III век, не пожелал да се отрече от християнската вяра, за което загинал мъченически.

В народната култура светецът Трифон е покровител на градинари, лозари, винари и кръчмари. Много вино се изпива в този празничен за цялата страна ден. Колкото по-изразен лозаро-винарски център е селището, толкова по-шумно и буйно се празнува Трифон Зарезан. Една от легендите разказва как Богородица се упътила към храма, да й се прочете молитва по случай четиридесетия ден от раждането на Младенеца. Отивайки към лозята, я срещнал Трифон, присмял й се, разсърдила се тя и го нарочила да се пореже. Така и станало, като замахнал с косера да покаже как се реже с него, си подрязал носа. Затова и празникът носи още наименованието Трифон чипия.

Рано сутринта всяка домакиня пече обредна пита и сварява кокошка. Облечен в нова премяна, стопанинът премята през рамо пълната торба и потегля към лозята. Като стигне там, се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва по няколко пръчки от един или три корена из лозето си и полива с вино върху отрязаното с наричане: „Колкото капки, толкоз коля грозде!“. Всичко се напръсква със светената „трифонска“ вода. Някъде заравят светена вода в средата на лозето, за да не го бие град.

Зарязването е най-важният обред за деня. Затова този празник се нарича още и Зарезановден. След зарязването мъжете се събират насред лозята и си правят общ гуляй с песни и хора, като всеки е донесъл храна и вино за почерпка.

В някои райони на Северна България, се избира цар на лозята, наричат го Трифон. Той може да заема това място няколко години подред, стига да е имотен, добре да стопанисва стоката си и „да е късметлия“, за да има изобилие от грозде. Мъжете поставят на главата на царя корона от лозови пръчки, качват го на двуколка и сами я теглят, обикаляйки ритуално лозята. Главното обредно лице благославя за берекет. Мъжете театрално питат: „Трифоне, виждаш ли ме?“, а той отвръща: „Нищо не мога да видя от бяло и червено грозде!“. После понасят царя върху раменете си и така шествието продължава към селото, където се обхождат домовете. Стопаните ги посрещат с хляб и котле с вино, от което всички пият и каквото остане, го изливат върху царя за плодородие. Всички мъже, участвали в обредното зарязване, сядат на богата празнична гощавка в дома му, където веселието продължава. Често празникът завършва в кръчмата с още виночерпене. За да е обилен гроздоберът през есента, на този ден напиването е част от ритуалния порядък. Народът го е казал: „След зарязването идва нарязването!“

В някои по-високопланински части на Родопите, където лозовите насаждения не виреят, се прави трифоносване или магическо заплашване на онези овощни дръвчета, които не дават плод. Двама души отиват сутрин рано в градината, единият замахва с брадвата към фиданката, а другият го спира, като изрича високо, че през тази година тя ще роди плод. В подкрепа на традицията, на този ден в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив също се прави ритуално зарязване на лозата с водосвет.

Празнуват имениците: Трифон(ка), Лоз(к)а, Лозан(а), Грозда, Грозделин(а) и др.

Честит да ни е Св. Трифон, здраве да е и „нека берекетът да прелива през праговете!“