Публикацията на Христиан Даскалов е създадена въз основа на спомени на Тома В. Томов (1939) и сборниците на Националния студентски дом „Книга за Студентския дом“ (2002) и „Академични дискусии“ (2003).

Първите две части от публикацията може да прочетете тук: Зараждането на студентското движение у нас и неговото наследство днес. Част 1; Част 2

Тъй като темата на настоящата публикация е свързана със „зората на студентското движение у нас“, не следва да удължаваме прекомерно нашия разказ. Още повече, че по темата за студентските организации и обединения в България след 1931 г. има наскоро издадена книга на младия историк Б. Боев – Любов към науката, любов към народа. Студентските организации и обединения в България (1931-1939), С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Ако погледнем отвъд идеологически натоварения й наратив, тази книга обобщава подробно развитието на процесите от онзи период. Накратко, 1930-те са период, доминиран от борбата за влияние между Български национален студентски съюз (БНСС) от една страна и Български общ народен студентски съюз (БОНСС) от друга.

Фактът, че именно признатият от университетските власти и държавата Български национален студентски съюз оглавява акцията по изграждането на Студентския дом през втората половина на 20-те и през 30-те години на ХХ век, не пречи на крайно левия БОНСС да се опита да си припише техните заслуги след комунистическия преврат от 1944 г. БОНСС поетапно се трансформира в Общ съюз на народното студентство, Съюз на народната младеж и Димитровски комунистически младежки съюз (1956 г.) като последният (познат ни като „Комсомол“) поема щафетата над управлението и развитието на „Студентския дом на културата“ – от повторното му отваряне като такъв през 1957 г. чак до 1990 г.

От направения дотук преглед става видно, че в първите десетилетия на студентското движение у нас Студентският дом е преди всичко споделен продукт на идеята за равен достъп до висше образование, за солидарност между студентите отвъд университетски, политически, държавни и дори времеви граници. Такъв остава той и днес, вече като самостоятелна държавна институция, подопечна на Министъра на образованието и науката.

Публикацията на Христиан Даскалов е създадена въз основа на спомени на Тома В. Томов (1939) и сборниците на Националния студентски дом „Книга за Студентския дом“ (2002) и „Академични дискусии“ (2003).

През октомври 2020 г. имах удоволствието да бъда поканен и да присъствам на 20-годишнината на Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС) – организацията, явяваща се представител и защитник на интересите на българските студенти, съгласно Закона за висшето образование. В нея днес членуват представители на всички 50 висши училища у нас. Съставът й се формира чрез избори за студентски съвети по университети, а ръководството й – на всеки две години чрез общо събрание на делегатите от университетските структури.

По време на церемонията, състояла се в Университета за национално и световно стопанство, ми направи ми впечатление хронологичният видео-преглед на развитието на студентското самоуправление у нас, така както бе представен от организаторите – започвайки с разпада на Комсомола като орган на партията – държава и съпътствалите демократичните промени процеси по формиране на независими студентски дружества. Бе пропуснат периода преди Втората световна война, който си струва човек да познава и разбира, защото процесите в академичната система през десетилетията не са откъснати от по-големите обществени процеси. Точно обратното – неизменно са се явявали техен катализатор.

Първото общостудентско дружество – “Наука” (1891 – 1900)

Разказът за зората на организираното студентско движение в рамките на университетската система (за начална дата ще приемем основаването на Държавния университет през 1888 г.), следва да започне най-малкото със споменаване на първото общостудентско дружество – “Наука” (1891 – 1900). Най-трайното негово наследство си остава изборът на безсмъртната фигура на големия българин от епохата на Възраждането – Христо Ботев, за духовен патрон на българското студентство. По силата на този морален завет, през 1904 година студентската общност поставя начало на хубавата традиция да се посещава организирано всяка година на 20 май (2 юни) гр. Враца и връх “Околчица”, лобното място на големия борец за свободата на България.