Петя Дубарова и Христо Фотев. Източник: chernomorie-bg.com

Петя Дубарова. Биографични бележки от Христо Фотев

Биографичните бележки за поетесата Петя Дубарова (25.04.1962, Бургас – 04.12.1979, Бургас) са написани от друг бургаски поет – Христо Фотев.

Родена на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Добрев е работник – майстор в един бургаски завод. Учи най-напред в училище “Иван Вазов” – Бургас, след което – в английската гимназия в същия град. На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици. Първите й публикации са в “Септемврийче” и “Родна реч”. Открива я известният бургаски поет Христо Фотев.

Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Георги Константинов и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров – “Трампа”.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант – единствен и неповторим.

Преди няколко години, в най-тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни сезона на отчаяние от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна …”О, пчела – огнено око си ти!” И още десетина истински стихове, които не помня, но помня – няма да забравя никога – как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът – долу там – от скока на първите кокичета.

Оттогава, където и да съм: към морето на моята надежда, към пристанището, ослепителната геометрия на нощните гларуси, към дърветата, изострени по посока на вятъра, към всичко, което е животът ми (и свободата да не ми принадлежи той), всичко, което е насочено срещу инертността и отчаянието ми, е и това малко, но извисено момиче, което “дъжда причаква на ъгъла” и мечтае за “дом, в който да се побере морето”…

Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да го погледна в очите. (1976)

Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея – нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забранява това.

В сегашно и бъдеще време ще говоря за нея аз – за да живея, за да се завърна отново в сърцето си, аз – отдавна емигриралия из собственото си сърце за разлика от нея, която не измени никога на своето, остана му вярна до края, не го прекрачи, за да се спаси, и го спаси, за да ни докаже, че все още има на света неща, които едно сърце не може да понесе.

Тя просто се ражда с чувството на съпричастна с “благородната вселена”. С “Изкуството да говори с водата под дъжда”(как изрече тя – още дете “О, пчела – огнено око си ти”); със смелостта да се надвеси над “света на жабите, който мълчи, мълчи”, да види как “извира радостта ” самото водно конче, “И дори във блатото противно, заровено от тиня и листа, живее нещо хубаво и дивно, то има само своя красота”. И отново дъждът, който я “причаква на ъгъла” на нейната улица, морето и майка й с “гласа на фея”, баща й и първата тревога за морето – тя, слънчевата частица от плътта на благородната вселена, се чувства отговорна за живота… После “снега – бял като възглавница” (нейната още детска възглавница) и внезапното празнично откритие “Да си горещ и снежен е чудесно нещо, да си цяла снежна и гореща пак”.

А скокът й от детството – към небето? “Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз – от никого нечута, и цялото небе живее в мен”. А изумлението от самата себе си? От тържествуващата вселена в цялото й същество? То още звучи в извисеността на нейната момичешка фигура, в свенливо – категоричното изящество на нейните жестове… Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим? “Защо не съм добър, среднощен влак? Тогава аз на всеки бих раздала завръщане… Но бих поела пак…” и внезапното – “Ще бъда най – безавторна – щастлива. Ще бъда просто малка тайна” – тя, която печати от дете – само кратките й стихотворения в “Септемврийче” са едно от най-чистите явления в детската ни поезия, поразяващи с автентичността си… А стихотворенията й в “Родна реч”, които радваха редакторите на списанието и хилядите й връстници – немалко попаднаха (а можеше ли да бъде иначе) в орбитата на нейното празнично присъствие? Самият аз – и кой вече е в състояние да ме накара да се засрамя, да се ужася от незаконното си понякога съжителство на думите?

“Плачи ти, лято, бъдещо сираче. Ела сега, спасителю – Поете”. Само тя можеше да изрече това. Да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на своето поколение – прекрасното поколение на нашата Петя.

Източник на текста: Регионална библиотека “Пейо Яворов” Бургас. Изображение: Петя Дубарова и Христо Фотев, източник: chernomorie-bg.com

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Св. Сава. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Св. Сава

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Вторият от тях е Св. Сава.

На 5 декември Църквата отдава чест на Св. Сава Освещени. Избрал монашеството и отшелничеството за свой живот, построил много манастири и болници.

Предците ни са се отнасяли с известно страхопочитание към Св. Сава, защото са вярвали, че той „разсява болестите“ – преди това „Варвара ги заварява“. Същевременно сред народа битува схващането, че Варвара и Сава са сестри на Св. Никола. Сава е по-малката и по-добрата, тя върви след сестра си и я моли да не кара облаците да врат в небето и да не пуска градушка.

На този ден момите стават рано и пресяват брашно в ново сито, като го държат на обратно. През това време между баби и внучки обредно тече диалог: „Не така, чедо, обърни ситото, че то иначе кой ще те научи?“. „Свекървата!“ – отговаря младото момиче. „Дай, Боже, да бъде по-добра от мен“ – заключава възрастната жена. В този обичай се задава програма за късмета на младата булка, да попадне на добра свекърва.

На празника на Сава е отредено да се избягват сечене и рязане, за да няма злополучни последствия от това. Жените не пипат остри предмети поради същата причина. Някъде на този ден се раздава варено жито за починалите.

Празнуват имениците: Сава, Савина, Слав(а) и др. Най-често Сава се схваща като общ празник с Варвара и преминава в приготовления на трапезата за следващия празник Никулден.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

За празника на Св. Варвара

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Св. Варвара. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Първият от тях е Св. Варвара.

На 4 декември в Православния календар се отбелязва паметта на Св. великомъченица Варвара, живяла през III век, посечена от собствения си баща за това, че не се е отказала от християнската вяра.

Народът празнува Варвара или Варвардан (Пловдивско) за бъдещо плодородие и за предпазване от болести. Основни участници в обредите и обичаите са жените и децата. Най-характерно за този ден е месенето на сладки питки и приготвяне на обредно царевично или друго зърнено вариво (варвара), което се подслажда с мед. Ястието се раздава на съседите и децата, за да се умилостивят болестите, и най-вече баба Шарка, чието име не се изговаря на глас, а се нарича сладка и медена. В някои райони на страната жените раздават питки на пътници, за да отнесат с тях болестта.

Празникът има интересни моменти на регионално ниво. В Западна България (Софийско и Дупнишко) има обичай, извършван от нечетен брой малки момичета и момчета на някое бунище или кръстопът. Там палят огън и варят фасул, който децата си носят от къщи. После идват майките им, които носят ракия и сладки питки. Всички прескачат огъня по три пъти – рипат, да не ги завари Варвара. По една главня се отнася вкъщи за лек, най-вече срещу дребна шарка.

Има селища и цели райони, където жените изрично спазват забраните: не варят зърнени храни като боб и леща, за да не остават белези, колкото тези зърна по децата, боледували от сипка. Не се яде кисело зеле и лютиво, за да не се разлюти болестта. Жените, особено тези, които имат малки деца, избягват всякаква домакинска работа.

В преметена стая с прясно измазано огнище върху софрата се нареждат медена пита, паничка с мед, шише с вода, сол, пипер, оставя се пешкир и възглавница до трапезата. Също така една медена питка слагат на полицата или горе на тавана, за да я вземе баба Шарка, като дойде и да не закача хората (Добруджанско).

В Кюстендилско моми варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника, а те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. За обяд им приготвят гощавка. Затова празникът се е наричал още Женска Коледа. Празнуват имениците: Варвара, Вартоломей, Варадин(а), Вардар(а), Варчо, Варя, Варда, Вардена и др.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Хаджи Ангеловата къща в Търговище. Снимка: Регионален исторически музей Търговище

Хаджи Ангеловата къща в Търговище

Домът на видния търговец Хаджи Ангел х. Друмев в Търговище е най-представителният паметник на местната възрожденска жилищна архитектура от средата на ХІХ в., разказват от Регионален исторически музей Търговище. Разположен е почти в началото на възрожденския квартал Варош. Собственикът хаджи Ангел търгувал с тъкани. Имал кантори в Цариград и Манчестър.

Красивата възрожденска сграда е построена и зографисана от тревненски майстори през 1863 г.  Впечатлява с кобиличния фронтон на красивата лицева фасада, под еркера на която е изписана годината на построяване с цветна украса. Има богато вътрешно пространствено оформление с модерни за времето архитектурни детайли в стил „алафранга“ и зидано отопление. Въздействащи са дърворезбения таван и художествено изписаните холкели.

Хаджи Ангеловата къща е ценно и важно свидетелство за прочутия традиционен ескиджумайски (търговищки) панаир, както и за трагичните януарски дни на 1878 г., преживени при Освобождението на града. Днес в тази забележителна старинна къща е разположена Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Търговище, която разказва за самобитната духовност, поминък и бит на местното население.

От РИМ Търговище споделят, че е реализиран вече първи етап от цялостен проект за консервацията и реставрацията на тази забележителна архитектурна и историческа ценност с „национално значение”. Ремонтиран е покривът. Целта е да спрат сериозните течове от покрива и по корнизите на къщата, които са нанасяли вреди на фасадите и по вътрешните стени. Предстои ремонт по фасадите и дограмата на сградата.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ТРЕВНЕНСКИТЕ МАЙСТОРИ

Къщите и мостовете на архитектон Димитър Сергюв в Трявна

Трявна, занаятите и тревненската къща

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Сава Доброплодни. Източник на снимката: Национален музей на образованието

Сава Доброплодни на 200 години – от началото на българския театър до съветите за здраве

На 3 декември се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала. Роден е през 1820 г. в Сливен.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чийто дебют  през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър.

Националният музей на образованието в Габрово ни припомня неговото най-ранно произведение – “Водител за взаимните училища” (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“. Музеят притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения.

Сава Доброплодни. “Водител за взаимните училища” (1852 г.). Източник: Национален музей на образованието

Във „Водител за взаимните училища“ Доброплодни дава указания за зданието на взаимното училище – то трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“

Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец, като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им. Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем), като също се гледа от големите букви.

Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая). А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“.

Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане, е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Сава Доброплодни. “Писменик”, 1853. Източник: Национален музей на образованието

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“ от 1865 г., звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното:

„Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

Сава Доброплодни, „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, 1865 г. Източник: Национален музей на образованието

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.