Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
От стари времена народът знае, че периодът между Бъдни вечер и Йордановден крие всякакви нечисти и демонични заплахи. В този момент се осъществява преходът между старата и новата година. Започнала е вече същинската зима. Размиват се границите между тоя и „оня“ свят. Създава се космически безпорядък, от който се излиза на Богоявление, когато се извършва кръщението на Исус от Св. Йоан. От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични образи, които действат в ущърб на хората. Този езически светоглед не е в синхрон със християнските принципи, но народът пази до късно своите вярвания.
От Малка Коледа до Йордановден се зареждат дванадесетте Мръсни дни. Тогава нечисти сили бродят из тъмнината и могат на навредят на хората. В народните представи най-силно се откроява мистериозният караконджул – причудлива смесица между човек и кон, който обитава мрачни, запустели пространства, чака да се появи някой замръкнал по пътя, който да яхне в гръб и да му напакости.
Вредоносните му шеги можели и да поболеят човека. Затова за тези тайнствени и опасни дни, наречени още Караконджолу, има цял набор от ритуални предпазни действия и забрани:
• Не се ходи навън, като се скрие слънцето, че да не се срещне караконджулът. За да се предпазят от злото, хората са носили със себе си чесън и по една горяща главня от огъня;
• Строго се спазва правилото – мъж и жена да не се събират, дете не бива да се зачева, че може да се роди с кусур, както и да вампиряса след смъртта си;
• В Пловдивско (северно от река Марица) смятат, че децата, родени на Бъдни вечер, стават самодиви, вампири, караконджули, които можели да виждат духове. За предпазване са ги почуквали със железен предмет, търкаляли са ги в пепелта, след угасналата жар;
• Ако се роди дете в тези Погани дни, то се облича в специално ушита магическа дреха. За нея седем стари жени се трудят, като събират първо от тръните по полето вълната, която се е оскубала от овцете, докато са минавали. До огнището, в пълно мълчание, за една нощ – от залез до изгрев, са я изпридали, изтъкавали и ушивали, с точната за това орнаментика на шевица. Тази дреха пази детето от всякакви лошотии;
• Поради това, че в тези дни Богородица е още лехуса, има куп забрани за женска работа – не се преде, тъче, шие, кърпи по дреха, че който я облече, може да се поболее;
• Не се мие и не се пере, защото водата преди Йордановден не е още кръстена и е мръсна. Дори вечер след залез вода не се пие, защото караконджулите са минавали през нея и е опасно. Затова всяка вечер са изсипвали менците и сутрин са наливали прясна вода;
• Не се предприема нищо ново, защото това не вещае добър край. Седенки не се събират, венчавки, сватби и кръщенета не се правят;
• Който си „отиде“ от тоя свят през Мръсните дни, остава неопят от попа.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 25 декември е Коледа, наречена още Божич. Коледа е един от най-големите християнски празници, който се чества три дни. На 25 декември е Рождество Христово, което според Евангелието на Лука, става във Витлеем. На 26 декември Църквата възпява майката на младенеца – християнският Събор на Пресвета Богородица и паметта на нейния обручник Св. Йосиф Праведни. На третия ден, 27 декември, се отдава почит на Св. първомъченик Стефан, един от първите избрани ученици на Христос. За народа това е Стефановден. Очакването на всичко най-хубаво е по-силно от самото случване на чудото дори. Така и Бъдни вечер, който се празнува в самото навечерие на Коледа, на 24 декември, е изпълнен с много повече трепетно вълнение, ритуалност и семантика, отколкото самата Коледа.
След полунощ тръгват по къщите коледарските дружини, които с песни и наричания оповестяват Рождеството. Участват само млади мъже – ергени и скоро задомени. Оглавява ги кудабашия или станеник, който е семеен мъж и има опит в коледуването от предните години. Друго обредно лице носи даровете, които се събират при обхождането на домовете. Наричат го магаре или трохобер. Коледарите са облечени в традиционно облекло, с празнична украса. На калпаците си закачат китки, пуканки, червени чушки. В ръце държат гега, на която има привързан с червен конец чимшир. За всеки член от семейството посвещават песен според възрастта, пола, семейното и социалното положение. Има специална песен и за горящия в огнището бъдник. След изпетите песни водачът, наречен още цар, изрича благословия за здраве и плодородие, като повдига нависоко дарения от стопанката коледарски кравай. Коледарите са дарявани още с пари, боб, брашно, вино и други хранителни продукти. С част от тях дружината си спретва гощавка у дома на водача, а другата част продават и даряват парите на църквата, на бедните или я отреждат за належащи обществени нужди. От полунощ до първи петли коледарите обхождат селото. Техните песни и благословии са вербална магия с голяма сила, поради естеството на календарния момент. Младите мъже вдъхват на всички надежда и светлина сред тъмните доби.
Сутринта на Коледа постите приключват, като се отговява с баница. На места в пловдивските села се отговява с птиче месо – с фъркато, за да фърка леко работата.
Още на първия ден на Коледа, на мегдана се извива кръшно хоро, на което се хващат и коледарите.
Този ден не се работи никаква къщна и полска работа. Празнуват имениците: Христо, Христофор, Христина, Кристиян(а), Кристин(а), Божан(а), Божин(л) и др. техни производни.
Нека е Честита Коледа, да носи здраве и богат урожай във всеки дом!
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 24 декември целият християнски свят празнува Бъдни вечер. В святата нощ всички притихваме в очакване на светлината на бъдното – Божи син ще се роди!
Народната обредност в тези дни е една от най-богатите, тъй като съвпада със зимното слънцестоене. Започва новата слънчева година, което предполага куп гадания и предсказания за идното, съпроводени с отгонващи и предпазващи магични действия за семейно и стопанско благополучие.
Отдавна хората вярват, че в тишината на нощта небето се отваря и сбъдва желанията ни. Сред нас идва Млада Бога – спасителят на човечеството. По стара традиция всички от семейството се събират, за да посрещнат заедно един от най-важните празници.
В навечерието на Рождество е т. нар. още Суха или Малка Коледа, когато коледуват малките момчета (от 6 – 7 до 10 – 12 години). През деня, пременени, те обикалят къщите, всеки с дрянова пръчка в ръце, наречена коледарка или топуз, с преметната през рамо торбичка. Момчетата пеят кратки песни и изричат зaклинания за здраве и берекет. В домовете поставят пред тях крина със зърно и ги карат да чукат в нея с тояжките си, за да им е спорно стопанството. Домакините пълнят торбичките им с кравайчета, орехи, сушени плодове, дребни пари.
В тази необикновена нощ на земята върху слама се застила и реди богата празнична софра. Тя включва нечетен брой (обикновено девет) постни гозби. Приготвят се обреден хляб – боговица, вечерна или богова пита. Младите невести и бременните булки раздават прясна богородична пита със сол, за да им е леко раждането (Пловдивско). На трапезата се подреждат сол, пита със сребърна пара, боб, зелеви сарми, пълнени чушки (да е пълна годината), сурово и сварено жито, орехи (ако е пълен ореха на този, който го е избрал, пълна ще му е годината) тиквеник, мед, ошаф, пресни плодове, пуканки (за да се пука годината), чесън (да гони злото), лук (на люспите му, посипани със сол се гадае за времето през отделните месеци – там, където солта се е стопила, месецът ще е дъждовен).
В т. нар. още Кадена вечер, обикновено най-възрастният мъж в дома прекадява с тамян върху палешника от ралото не само трапезата, а и цялата къща със стопанските постройки. После разчупва хляба и подава на всеки, който е на масата и нарича едно парче за Богородица. Хлябът се качва горе на полицата, за да растат нависоко житата. Вечерята започва рано, за да зрее рано реколтата, като никой не става от масата, за да стоят и мътят кокошките в своите полози. Ако се наложи става стопанинът, но ходи наведен, за да се превиват така житните класове, натежали от зърно. След вечеря децата се търкалят по земята върху сламата в една посока, за да се накланят узрелите жита от тежестта на плода само на една страна.
Важно място в обредите заема и празничният огън, който гори през цялата нощq без да угасне. Вярва се, че по този начин (когато денят е най-кратък, а нощта най-дълга) хората ще помогнат на небесното светило да се възроди за нов живот. Селските стопани смятат, че както избуява пламъкът, така ще избуяват посевите и добитъка. Мъжете носят специално за случая крушово или дъбово дърво от гората, наречено бъдни(я)к или коладник. Без да го допират до земята, го внасят тържествено в дома и го запалват. Къщното огнище е домашен олтар. В тази вълшебна нощ, бъдникът гори, без да догаря, за да гори така и животът в къщата. По огъня се гадае за реколтата през Новата година, както и по пепелта, която остава сутринта. Тя също крие магическа сила и не се изхвърля, а се пази за лек, от нея посипват по нивите, защото носи плодородие. Поддържа се жив огънят, не се вдига храната от масата, посрещат се „добри гости коледари“.
Нека всички изречени наши желания се сбъднат!
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 20 декември християнската църква чества Св. Игнатий Богоносец. Неговото прозвище идва от думите му, че носи Бог в сърцето си. Бил е ученик на Св. Йоан Богослов, по-късно става архиепископ на Антиохия. Заради вярата, която светецът твърдо отстоява, животът му завършва мъченически – хвърлен е на дивите зверове, по заповед на император Траян.
Игнажден бележи началото на новия годишен цикъл. Народното вярване го свързва с „раждането на новото слънце“. Затова го наричат Нов ден и Млада година. Той стои съвсем близо до зимното слънцестоене.
В Игнажденската празнична обредност българите са втъкали богата символика с предпазващ, продуциращ, лечебен и гадателен характер.
Народът знае, че същия ден са започнали богородичните родилни мъки – „замъчи се млада Бога от Игнажден до Коледа“. В тази връзка в Родопите Игнатьовден се почита много от младите невести и бременните жени. Св. Игнат се смята за защитник на децата и господар на болестите. В Средните Родопи той се осмисля и като покровител на огъня. Там се спазват някои трудови забрани, които важат за предпазване от пожари и най-вече да не се запалят снопите на нивата през лятото. На места в страната (Източна и Южна България) вечерта срещу празника е първата кадена вечеря с растителни ястия. Обикновено най-възрастната жена в дома прекадява с тамян върху керемида или върху палешника от ралото.
Обичаят полазване
Най-типичен за Игнажден е общобългарският обичай пола(я)зване. Първият човек, който рано сутринта влезе вътре в къщата, се нарича пола(я)зник. Домакините държат той да е добър, работлив, заможен, за да ги полази късметът в семейството. Добре е да не е с празни ръце. Задължително събира наръч съчки от дръвника на двора или слама, внася ги вътре в дома и оставя донесеното зад вратата или до огнището. Сяда върху тях или върху просо и имитира мътене, за да седят кокошките по полозите и да мътят в техните дворове. Гадае се по пола на полязника – ако е жена, ще има повече женски приплод, ако е мъж, съответно мъжки. Гостът разравя с пръчка огъня в огнището и нарича: „Колкото искрици, толкова пиленца, патенца, агънца, дечица… най-вече мед и масло и бяла пшеница в тая къща!“. Стопанката посипва спохожнякът (Източна България) с пшеница, боб, орехи, сушени плодове, за да има берекет и реди пред него трапеза с постна гощавка. Традиционно се слага жито, хляб – игинашка питка, орехи. Забожда се игнашка свещ, която се запазва заедно с игнашката пепел и орехите. На тях народната вяра приписва предпазно-отгонващи качества. От пепелта и зърното посипват около къщата, за да е защитена от мамници (жени, които обират берекета от чуждите ниви) и да има богат урожай.
Може да се случи пръв да влезе вкъщи някой от домочадието, който преди това е излязъл – той също влиза в ролята на поожняк (Северозападна България). Някъде в Родопите този ден се нарича още Хайвански празник, защото е свързан с домашните животни. Голямо значение се отдава на кокошките, за да се множат и да снасят повече яйца. Ако животно прекрачи къщния праг, това е добра поличба, то се нахранва като полазник.
Празнуват имениците: Игнат(ий), Огнян(а), Пламен(а), Светла(на), Светлин(a), Искра, Искрен и др. Честит да ни е Игнажден! Здраве да е и да „има лек полез“ през Новата година!
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Всеки университет има Ректорат, но когато в София се каже Ректората, всички имат предвид не кой да е друг, а Софийския университет. Началото на първото висше училище у нас е от 1888 г., а Ректоратът, за който ще ви разкажем, е построен през 1934 г. Всъщност първата сграда на университета се намира малко по-встрани, край паметника на Левски, и днес там е Факултетът по журналистика и масова комуникация.
През 1906 г. е проведен международен конкурс за нова сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон (Според д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, името на архитекта е Жан Бреасон – източник тук). Земята и паричните средства за строежа са дарени от Евлоги Георгиев. Това е и причината фигурите на двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви да се намират от двете страни на главния вход на Ректората (към момента на дарението Христо Георгиев е вече починал).
Строежът тогава обаче не е осъществен и Ефорията, която управлява завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви, възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.
Проект на арх. Анри Бреасон за сградата на Ректората на Софийския университет, 1912 г. Източник: uni-sofia.bg
В проекта на Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в проекта на Й. Миланов сградата има по-еклектичен вид с преобладаващ барок. Френският архитект проектира облика на Университета в седем отделни блока. Зданието на Ректората според проекта на Бреасон има само представителен характер и се състои преди всичко от главен вестибюл и аула. Фасадата представлява триумфална арка на българската култура от времето на княз Борис I с параден вход, флангиран от два лъва – пазители и статуи на древните гръцки философи Сократ и Платон между тях. В горната част има ажурна колонада и две фигурални композиции с паметната за българския дух 886 година, когато българският владетел Борис І Покръстител приема учениците на светите братя Кирил и Методий след изгонването им от Моравия.
Проектът на Бреасон поставя по-голям акцент върху външния изглед на сградата. Арх. Й. Миланов залага повече на практичния ефект. По искане на Ефорията той променя фасадата и репрезентативния характер на вътрешното разпределение със създаването на голяма аудитория, а помещенията увеличава от 39 на 75. В същото време той внася значителни подобрения в архитектурния облик на фасадата чрез внушителна монументална пластика. От лявата и дясната страна на парадното стълбище са поставени двете седящи бронзови фигури на дарителите на Университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово (скулптор К. Шиваров).
Интериорът е в духа на възприетия бароков стил, но още по-изразителен и пищен. Видът на централното стълбище е в синхрон с теракотната мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с пъстроцветните стъклописи на витражите (проф. И.Пенков, България, и Ф. Майер, Мюнхен). Разрушените от бомбардировките през 1943–1944 г. стъклописи са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, отец Паисий, на княз Борис I и цар Симеон допълват в единна колоритна хармония архитектурната среда.
Ректорат на Софийски университет, 1934 г. Източник: uni-sofia.bg
Тържественото освещаване на Ректората се извършва на 16 декември 1934 г., когато представителят на Ефорията – министърът на просветата проф. Янаки Моллов – предава ключовете от сградата на Ректора на Университета проф. Васил Моллов. На 6 февруари 1935 г. Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.
А каква е вашата лична история с Ректората на Софийския университет? Пишете ни на info@stornik.org или споделете във Фейсбук групата ни „Имало едно време в България“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Авторът Ирина Димитрова е от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
От бойното поле на Първата световна война тревненецът Иван Георгиев си води записки. Неговият дневник обхваща времето от месец юли 1917 до октомври 1918 г.
Иван Георгиев Иванове роден в Трявна през 1888 г. Завършва Априловска гимназия в Габрово, а след това и Русенски педагогически курс. Учител е в близкото до Трявна село Белица. Събирач е на народни песни, приказки, предания и легенди за Тревненския край.
По време на Първата световна война Иван Георгиев участва като офицер в 33 свищовски полк. Полкът e част от 2-ра бригада на 9-та пехотна Плевенска дивизия, воюва при с. Долджели, заставата „Солун”, а в края на войната е и на Южния фронт, където води сражения над Дойран.
Дневникът на Ив. Георгиев започва от м. юли 1917 г., когато той е в края на престоя си в Трявна по време на отпуск.
Иван Георгиев. Източник: Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство Трявна
Осъзнавайки преходността на човешкия живот, на несигурното време, в което живее, той с доза умиление и насмешка описва суетенето на своята майка около приготовлението му за път: „А какво ли не желае моята сирота майка да ми постави в тоя куфар. И все нареждаше, това за студ, че да се пазиш най-много от студено. Зима иде. Горката, не се досеща, че пред снарядите за студа не остава място. Утре съм пътник.”
На 5.08.1917 г. полкът е на бивак при с. Чаушли, където войниците празнуват. Иван Георгиев съобщава за разкошен обяд с много музика и песни: „…имахме концерт войнишки на открито, пя Македонски, свири Мустаков„.
В началото Ив. Георгиев е ротен командир, а по-късно е произведен в чин „Офицерски кандидат”. На 27. 04. 1917 г. той получава назначение в 11-а рота, а първото му бойно кръщене е атаката на Долджели. Там с помощта на ръчни гранати успяват да влязат в окопите на англичаните и в една добре уредена подземна квартира взема за пленници трима англичани. За проявената храброст при две успешнии атаки при Долджели, Георгиев е предложен за кръст за храброст, съответно 3-та и 2 – ра степен.
Иван Георгиев е интелектуалец в своя цивилен живот. Учител, краевед, чиито интереси и ум не се ограничават само в обикновеното войнишко ежедневие.
На много места дневникът му е изпълнен с разсъждения върху човешкия живот, смисъла и признанието, върху щастието и обречеността на човешкото битие: „…вчера, когато водих войниците на кино – там друг живот в мирна обстановка, но дали и там хората са щастливи. Кой знае. Тук, дето смъртта и разрушението, хванати ръка за ръка тържествуват въпреки всичко пак в погледа на хилядите войни блика жажда за живот за мирна обстановка.
Понякога, когато впускам мисълта си да разсъждава върху образа на човешкия живот, един неприятен песимизъм ме обгражда и тогава като че ли виждам гаврата с нашите копнежи и желания. Почвам да гадая, где ще бъде из тия долове моята последна минута и как ще е очаквания последен житейски миг. Но човешката съдба, колко е неизестна и какво ли не крие тя?…”
Наред с това, Георгиев се възмущава от поведението на войниците, без да осъжда поведението им: „….впрочем тук или се пее или се мечтае. Мнозина не познават нито едното или само първото, но вечно играят покер и псуват. Това на мен не ми харесва, затова съм станал мечтател и скромен войн...” Малко по-надолу продължава тоя ред на мисли: „…Само останах невъзприемчив към порочното пиянство и разврат, това, което мнозина тук смятат за недостатък на един офицер. Утеха от тая провала на душата, аз обяснявам със суровия груб живот на бойното поле и с липсата на нравствена отхрана в българската интелигенция…..
Когато се захванем да играем карти – да се надхитряваме и лъжем един друг – винаги трима. Измъчвам се от това еднообразие и прахосване на времето.“
След нападението от английските войски над заставата Солун от 23. 04. 1918 г. българите дават жертви и много ранени. След няколко дни той упоменава, че на войниците се провеждат различни обучения относно видове оръжия и основно се споменава австрийската тежка картечна система „Шварц – Лозе”.
Телеграфисти и наблюдатели по време на почивка – Първа световна война, 1918 г. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка „Портрети и снимки“, Сигнатура: НБКМ-БИА C II 6083
Ив. Георгиев непрестанно изпитва вътрешна борба със себе си и живота си в „мирните” минути на бойните действия, заключвайки с думите, че „…за да разбереш силата на същината на щастието, трябва щастливеца да изживее пълното негово опако – нещастието” и по-надолу в текста продължава да размишлява: „… Много се измъчвам от това положение да се играе покер, наричам го глупаво и щуро съществуване това игране на хазарт. Чувствам много ясно, че тая слабост покера не ми е никак по сърце, чувствам и пак играя… Понякога си мисля – това са тука на бойното поле необходимите инжекции, за да се понася по-леко живота на позицията, живот еднообразен, мъртвешки за младите, жадуещи за живот, както съм аз. Но друго има, което ме смущава, чрез покера тънем в поквара, в нищета, съзнаваме че това не е добре и въпреки това вървим по отъпкания път… човек се встрастява с едно животинско чувство да се ограбва другия, па ако ще това да става и по непочтен път. Това именно много ме измъчва!…”
През 1918 г. България е обхваната от тежка продоволствена криза, предизвикана от дълго продължилата за страната война, въвличането в която е било против голяма част от населението. Правителството е затруднено в издръжката на българската войска, следствие на което се затруднява икономиката на страната. Липсата на стоки от първа необходимост на пазара води от своя страна избухването на т.н. „гладни” или женски бунтове. Недоволството в страната и сред българските войници нараства и затова цар Фердинанд е принуден да извърши правителствена смяна. Правителството на Васил Радославов е сменено с правителство начело с Александър Малинов и това обнадеждава както населението вътре в страната, така и войниците на фронта, за излизане на България от войната.: „Снощи вестниците донесоха приятна новина, че правителството на Радославов е заменено с ново, съставен е демократичен кабинет от 7 демократи, 2 радикали и 1 неутрален царски човек. Нова струя се почувства сред войската от съставянето на този нов кабинет.”
От Радикалдемократическата партия е министърът на просвещението Стоян Костурков, който Иван Георгиев приема за съпартиец. Обнадежден от морала и родолюбието на хората от новия кабинет, с надежда за адекватна намеса в политическия курс на държавата, Георгиев написва следното поздравително писмо от 10.07.1918 г.:
„Уважаеми господин Министре,
Навреме тук на боевата линия долетя от север радостна вест, че начело на държавния кораб застават честни българи от демократическата и радикална партия, [и това] извика у мен и у мнозина войни тук най-красиви мисли. Ако и да ми е неловко като учител, позволявам си чрез Вас да изпратя възторжения си привет към новите водачи на милата ни Родина…Тоже с нови чувства са изпълнени душите на мнозина войници – добрестни българи, които изживяват стоически вече три години в окопите…”
Надеждата за мир личи във всяка написана в текста дума. Страната обаче продължава да е част от състава на Тройния съюз, заявявайки позиция на продължаване политиката на В. Радославовото правителство. Вследствие на това, разразилото се Войнишко въстание действа като катализатор за подписаното по-късно примирие в Солун на 29.09.1918 г. България става първата страна от войната, която напуска въоръжения фронт след катастрофална капитулация, с пожертвана войска и етническа територия.
Ще заключа своето изложение отново с цитат от дневникът на Иван Георгиев, който в няколко реда като пророк във времето обобщава войната в човека и непреходността на движението на времето:
„Често си мисля около тая тема – ще мине, ще утихнат тия страсти, ще дойде краят на войната, учени и прости ще идват по тия места или ще четат за битките ужасни около Дойран и дали ще мислят за хилядите герои, прекарали вече две години по тия страхотни места. Гостите тук ще видят окопи и галерии и гробове, но дали ще могат да изживеят душевните перипетии на борците от 1917 година по тия диви чукари? Едва ли ще се намери човек да проникне в тайната на тия безмълвни баири и стръмнини. Едва ли посетителите ще одухотворят безбройните страдания и копнежи тук на това място и безчетните душевни страдания на техните роднини, братя, покойници вече борци някога около Дойран?„
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Текстът за актрисата Адриана Будевска (13 декември 1878 – 9 декември 1955 г.) е публикуван във Фейсбук страницата на Съюз на артистите в България.
Адриана Будевска, родена на 13 декември 1878 г., е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях”. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната прима. За по-малко от четвърт век изиграва повече от 100 роли. Сравняват я с французойката Сара Бернар. Сред най-големите й постижения е Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля.
Освен поредица от лични трагедии, Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Засипват я злостни коментари от страна на театралните критици. През 1926 г., когато е на 48 години и е в своята сила, ръководството на театъра я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от цар Борис Трети…
В този невероятно тежък момент актрисата е съвсем сама. По същото това време тя пише в дневниците си: „И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор. Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“.
На снимката: актрисата Адриана Будевска е в ролята на Акулина от ,,Силата на мрака“, реж. С. Туцич, Народен театър, 1904.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 12 декември Църквата почита паметта на Св. Спиридон. Живял е през IV век на остров Кипър. Бил пастир, грижил се за бедните и сираците. Господ му помагал в неговите добри дела, като му давал сила по чудесен начин да изцерява болните, затова го нарекли Чудотворец. В царуването на император Константин Велики бил избран за епископ на град Тримитунт. Участвал в Първия вселенски събор в Никея.
В народните легенди също се пресъздава чудодейният образ на светеца. Когато отивал на събора, го нападнали разбойници и обезглавили магарето му. Той взел една конска глава и я залепил на мястото на отрязаната. Със съживеното добиче, успял да стигне в Никея, където пред очите на много хора счупил една керемида, като от единия й край излязъл огън, а от другия – вода. Затова е обявен за покровител на керемидари, тухлари, дюлгери. Светецът е закрилник и на грънчарите, защото той пръв се опитал да направи глинен съд, но като не успял, се разплакал от безсилие. Тогава разбрал, че трябва да добави вода към глината, за да я източи. Друга легенда разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и обущарите тачат деня му. Всяка година на празника на светеца на остров Корфу отварят ковчега с нетленните останки и сменят износените му обувки. И до днес се вярва, че светецът ги протрива, докато обикаля да помага на нуждаещите се.
Св. Спиридон е празник, много почитан в Родопите. Там най-вече битува старо вярване, че светецът предпазва хората от кожни заболявания – струпеи, т. е. пъпки, и обриви. Затова още преди да е изгряло слънцето, жените месят обредни хлябове и ги раздават рано сутрин за здраве с думите: „На ти за Св. Испиридон, че да махне далече струпките!“ Жените не предат, не тъчат, не кроят и не шият, за да може, ако се случи убождане, нараняване, порязване, то да заздравее бързо. А в Пловдивския край има поверие, че ако на този ден се вари боб, леща, грах, има опасност от поява на циреи и пъпки по тялото. От Троянско е народната представа, че тогава „слънцето спира своя път към зима, завърта се и поема своя обратен път към лято“.
Освен от именниците, Св. Спиридон се почита още от козарите. На този ден, след празничната служба, по стара традиция те правят богати софри.
Еснафският празник на св. Спиридон
През Възраждането в някои градски центрове особено тържествено се чества Св. Спиридон от общото занаятчийско сдружение. Тогава се изпълнява традиционния обред – въвеждането в майсторско звание. Еснафският празник се съпътства от общоградски народни веселия.
По идея на Регионалния етнографски музей в Пловдив през 1999 г. беше възстановено отбелязването на Св. Спиридон в Пловдив. Сутринта майсторите, заедно с жените и децата, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, се отправят към църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалват голямата свещ пред олтара. За службата жените носят еснафско пендихаро (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се прави коливо (варено жито) за живите и за мъртвите, върху което палят свещи.
След извършване на литургията еснафът, съпроводен от множество граждани и музиканти отива на мястото, където е приготвен зиафетът (угощението). Тук устабашията (най-старият и уважаван майстор) извиква кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесва по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!
В чест на светеца еснафът закупува с общи средства жертвено мъжко животно за курбан и се организира обща трапеза.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Днес 8 декември се чества като студентски празник на студентите от всички български университети. Но датата е избрана заради първия български университет – Софийския, и по-специално заради неговия патрон Св. Климент Охридски. 8 декември е бил патронният празник на Софийския университет – деня, в който православната църква чества св. Климент Охридски. Поради промяната на календарите и съответно изместването на датите, днес църковният празник на свети Климент е на 25 ноември.
Денят на светите Седмочисленици 25 ноември е определен за празник на първото българско висше училище на заседание на Академичния съвет на 2 ноември 1902 г. По това време 25 ноември се чества като ден на св. Седмочисленици. Това са създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата братята Кирил и Методий и петима от техните ученици – Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Първото тържествено отбелязване на университетския празник е трябвало да се състои за 15-годишнината на висшето училище през 1903 г. Малко преди честването обаче избухва и е жестоко потушено Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на македонските и тракийските българи. Към свободна България тръгват 30 000 бежанци. Не е време за празнуване. Затова юбилеят на Висшето училище протича скромно като обикновен годишен акт на 25 ноември 1903 г. в салона на читалище “Славянска беседа”.
За първи път текстът, че 25 ноември – ден на св. Климент Охридски, става патронен празник на Софийския университет, е записан в правилника на университета от 1905 г.
През 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар. Заради смяната на календара в България 31 март 1916 г. е последван от 14 април. Преминаването от един календар към друг налага и преизчисляване на датите. За събитията в България след 1 март 1900 г. се прави поправка в датите от 13 дни – добавят се 13 дни към датата по Юлианския календар (т.нар. стар стил), за да се получи датата по Григорианския календар (т.нар. нов стил). Патронният празник на университета също е преизчислен с 13 дни напред – вместо 25 ноември започва да се чества на 8 декември. Това е и началото на емблематичната днес за всички студенти дата 8 декември.
След политическите промени през 1944 г. честването на 8 декември е прекъснато. Патронният празник на Софийския университет е възстановен през 1962 г. По-тържествено се отбелязва през 1978 и 1988 г. – за 90-годишнината и 100-годишнината на висшето училище.
Така Софийският университет дава на България не само първите дипломирани български студенти, но и началото на техния празник, честван от всички висши училища у нас и от техните възпитаници.
Освен официален и академичен, 8 декември още в царска България става и празник на студентското увеселение. Академичният съвет на Университета “със съжаление узнава, че вечерта на университетския празник 8 декември т. г. (1930), група студенти са загубили мярка на позволеното и дори са се отдали на действия, несъвместими със студентското звание и изказва порицание за това”. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от началото на четиридесетте години на ХХ в. информира, че студентите устройват веселби в столичните локали “Биад”, “Гамбринус”, “Менза-академика”, “Алианс Франсе”, салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които лудо развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн “Gaudeamus”. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ. Всяко ново нещо е добре забравено старо.
ИЗТОЧНИЦИ:
Изображение: Група студенти от Медицинския факултет на Софийски университет при сградата на Ректората в строеж, март 1930 г. Снимката е от архива на проф. д-р Панайот Ст. Коларов. Източник: dianakolarova.blogspot.com Текст: Сайт на СУ „Св. Климент Охридски“
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате семейна, родова или селищна история, стара дума, обичай, песен, легенда, рецепта в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Последният от тях е Никулден.
На 6 декември християнската църква най-тържествено отбелязва Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Светецът е живял през III – IV век, бил e епископ на град Мир, участвал през 325 г. в Първия вселенски събор по покана на император Константин. Житието му го представя като закрилник на изпадналите в беда, даряващ сила и живот на болните и угнетените. Заслужил народната любов, поради което си спечелил прозвището Чудотворец.
Затова и народният гений е сътворил куп предания около личността му. При подялбата на света на Св. Никола се паднала всичката вода. Покорител е също на зимните студове и ветрове. Една от най-популярните легенди за него е тази, в която се разказва как плувайки с гемия в морето се разразила буря, лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Светецът бръкнал чевръсто във водата, извадил един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.
От това е ясно защо традиционното ястие на Никулденската трапеза е шаранът, който се пълни с лук, булгур, ориз, орехи, за да е пълна годината, обвива се в тесто – рибник и така се пече. Казват, че „шаранът е слуга на Св. Никола“. Не само, че е разрешено на този ден през коледния пост да се яде риба, а традиционната култура повелява, че „на Никулден, ако няма рибник, човек да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе!“ Кръстната кост от главата на шарана се пази за цяр през годината и се носи обаяна като амулет за здраве и предпазване от уроки. В миналото са я пришивали върху шапчицата на малките деца, за да ги пази от уроки. Когато се чисти рибата, много се внимава да не падат люспи по земята, заради поверието, че ако се стъпи отгоре им, не е на добро.
На Никулден денят започва „едвам, едвам да се уголемява, толкова, колкото е мръднал шарана в рибника“. Щом на този ден има студ и сняг, това вещае добра реколта.
Никулден е и семейно-родов празник. В представите на народа Св. Никола помага на младите да се задомяват. Затова в балканските региони след празничната трапеза, момите и ергените правят на мегдана „сглядно хоро“ за одумка на старите.
Освен имениците Никол(а), Николай, Николина, Нина и др., празнуват рибари, търговци и банкери.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
