декември 2020 | СТОРНИК

Етнографски музей Пловдив разказва: Мръсни дни

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

От стари времена народът знае, че периодът между Бъдни вечер и Йордановден крие всякакви нечисти и демонични заплахи. В този момент се осъществява преходът между старата и новата година. Започнала е вече същинската зима. Размиват се границите между тоя и „оня“ свят. Създава се космически безпорядък, от който се излиза на Богоявление, когато се извършва кръщението на Исус от Св. Йоан. От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични образи, които действат в ущърб на хората. Този езически светоглед не е в синхрон със християнските принципи, но народът пази до късно своите вярвания.

От Малка Коледа до Йордановден се зареждат дванадесетте Мръсни дни. Тогава нечисти сили бродят из тъмнината и могат на навредят на хората. В народните представи най-силно се откроява мистериозният караконджул – причудлива смесица между човек и кон, който обитава мрачни, запустели пространства, чака да се появи някой замръкнал по пътя, който да яхне в гръб и да му напакости.

Вредоносните му шеги можели и да поболеят човека. Затова за тези тайнствени и опасни дни, наречени още Караконджолу, има цял набор от ритуални предпазни действия и забрани:

• Не се ходи навън, като се скрие слънцето, че да не се срещне караконджулът. За да се предпазят от злото, хората са носили със себе си чесън и по една горяща главня от огъня;

• Строго се спазва правилото – мъж и жена да не се събират, дете не бива да се зачева, че може да се роди с кусур, както и да вампиряса след смъртта си;

Страници: 1 2

Етнографски музей Пловдив разказва: Коледа

На 25 декември е Коледа, наречена още Божич. Коледа е един от най-големите християнски празници, който се чества три дни. На 25 декември е Рождество Христово, което според Евангелието на Лука, става във Витлеем. На 26 декември Църквата възпява майката на младенеца – християнският Събор на Пресвета Богородица и паметта на нейния обручник Св. Йосиф Праведни. На третия ден, 27 декември, се отдава почит на Св. първомъченик Стефан, един от първите избрани ученици на Христос. За народа това е Стефановден. Очакването на всичко най-хубаво е по-силно от самото случване на чудото дори. Така и Бъдни вечер, който се празнува в самото навечерие на Коледа, на 24 декември, е изпълнен с много повече трепетно вълнение, ритуалност и семантика, отколкото самата Коледа.

След полунощ тръгват по къщите коледарските дружини, които с песни и наричания оповестяват Рождеството. Участват само млади мъже – ергени и скоро задомени. Оглавява ги кудабашия или станеник, който е семеен мъж и има опит в коледуването от предните години. Друго обредно лице носи даровете, които се събират при обхождането на домовете. Наричат го магаре или трохобер. Коледарите са облечени в традиционно облекло, с празнична украса. На калпаците си закачат китки, пуканки, червени чушки. В ръце държат гега, на която има привързан с червен конец чимшир. За всеки член от семейството посвещават песен според възрастта, пола, семейното и социалното положение. Има специална песен и за горящия в огнището бъдник. След изпетите песни водачът, наречен още цар, изрича благословия за здраве и плодородие, като повдига нависоко дарения от стопанката коледарски кравай. Коледарите са дарявани още с пари, боб, брашно, вино и други хранителни продукти. С част от тях дружината си спретва гощавка у дома на водача, а другата част продават и даряват парите на църквата, на бедните или я отреждат за належащи обществени нужди. От полунощ до първи петли коледарите обхождат селото. Техните песни и благословии са вербална магия с голяма сила, поради естеството на календарния момент. Младите мъже вдъхват на всички надежда и светлина сред тъмните доби.

Страници: 1 2

Трапеза на Бъдни вечер. Снимка: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Бъдни вечер

На 24 декември целият християнски свят празнува Бъдни вечер. В святата нощ всички притихваме в очакване на светлината на бъдното – Божи син ще се роди!

Народната обредност в тези дни е една от най-богатите, тъй като съвпада със зимното слънцестоене. Започва новата слънчева година, което предполага куп гадания и предсказания за идното, съпроводени с отгонващи и предпазващи магични действия за семейно и стопанско благополучие.

Отдавна хората вярват, че в тишината на нощта небето се отваря и сбъдва желанията ни. Сред нас идва Млада Бога – спасителят на човечеството. По стара традиция всички от семейството се събират, за да посрещнат заедно един от най-важните празници.

В навечерието на Рождество е т. нар. още Суха или Малка Коледа, когато коледуват малките момчета (от 6 – 7 до 10 – 12 години). През деня, пременени, те обикалят къщите, всеки с дрянова пръчка в ръце, наречена коледарка или топуз, с преметната през рамо торбичка. Момчетата пеят кратки песни и изричат зaклинания за здраве и берекет. В домовете поставят пред тях крина със зърно и ги карат да чукат в нея с тояжките си, за да им е спорно стопанството. Домакините пълнят торбичките им с кравайчета, орехи, сушени плодове, дребни пари.

В тази необикновена нощ на земята върху слама се застила и реди богата празнична софра. Тя включва нечетен брой (обикновено девет) постни гозби. Приготвят се обреден хляб – боговица, вечерна или богова пита. Младите невести и бременните булки раздават прясна богородична пита със сол, за да им е леко раждането (Пловдивско). На трапезата се подреждат сол, пита със сребърна пара, боб, зелеви сарми, пълнени чушки (да е пълна годината), сурово и сварено жито, орехи (ако е пълен ореха на този, който го е избрал, пълна ще му е годината) тиквеник, мед, ошаф, пресни плодове, пуканки (за да се пука годината), чесън (да гони злото), лук (на люспите му, посипани със сол се гадае за времето през отделните месеци – там, където солта се е стопила, месецът ще е дъждовен).

Страници: 1 2

Игнажденска трапеза. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Игнажден

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 20 декември християнската църква чества Св. Игнатий Богоносец. Неговото прозвище идва от думите му, че носи Бог в сърцето си. Бил е ученик на Св. Йоан Богослов, по-късно става архиепископ на Антиохия. Заради вярата, която светецът твърдо отстоява, животът му завършва мъченически – хвърлен е на дивите зверове, по заповед на император Траян.

Игнажден бележи началото на новия годишен цикъл. Народното вярване го свързва с „раждането на новото слънце“. Затова го наричат Нов ден и Млада година. Той стои съвсем близо до зимното слънцестоене.

В Игнажденската празнична обредност българите са втъкали богата символика с предпазващ, продуциращ, лечебен и гадателен характер.

Народът знае, че същия ден са започнали богородичните родилни мъки – „замъчи се млада Бога от Игнажден до Коледа“. В тази връзка в Родопите Игнатьовден се почита много от младите невести и бременните жени. Св. Игнат се смята за защитник на децата и господар на болестите. В Средните Родопи той се осмисля и като покровител на огъня. Там се спазват някои трудови забрани, които важат за предпазване от пожари и най-вече да не се запалят снопите на нивата през лятото. На места в страната (Източна и Южна България) вечерта срещу празника е първата кадена вечеря с растителни ястия. Обикновено най-възрастната жена в дома прекадява с тамян върху керемида или върху палешника от ралото.

Страници: 1 2

Ректорат на Софийски университет, 1934 г. Източник: uni-sofia.bg

Тайните на сградата на Ректората на Софийския – от френския първообраз до строежа

Всеки университет има Ректорат, но когато в София се каже Ректората, всички имат предвид не кой да е друг, а Софийския университет. Началото на първото висше училище у нас е от 1888 г., а Ректоратът, за който ще ви разкажем, е построен през 1934 г. Всъщност първата сграда на университета се намира малко по-встрани, край паметника на Левски, и днес там е Факултетът по журналистика и масова комуникация.

През 1906 г. е проведен международен конкурс за нова сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон (Според д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, името на архитекта е Жан Бреасон – източник тук). Земята и паричните средства за строежа са дарени от Евлоги Георгиев. Това е и причината фигурите на двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви да се намират от двете страни на главния вход на Ректората (към момента на дарението Христо Георгиев е вече починал).

Строежът тогава обаче не е осъществен и Ефорията, която управлява завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви, възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.

Проект на арх. Анри Бреасон за сградата на Ректората на Софийския университет, 1912 г. Източник: uni-sofia.bg

В проекта на Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в проекта на Й. Миланов сградата има по-еклектичен вид с преобладаващ барок. Френският архитект проектира облика на Университета в седем отделни блока. Зданието на Ректората според проекта на Бреасон има само представителен характер и се състои преди всичко от главен вестибюл и аула. Фасадата представлява триумфална арка на българската култура от времето на княз Борис I с параден вход, флангиран от два лъва – пазители и статуи на древните гръцки философи Сократ и Платон между тях. В горната част има ажурна колонада и две фигурални композиции с паметната за българския дух 886 година, когато българският владетел Борис І Покръстител приема учениците на светите братя Кирил и Методий след изгонването им от Моравия.

Страници: 1 2

Телеграфисти и наблюдатели по време на почивка - Първа световна война, 1918 г. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки", Сигнатура: НБКМ-БИА C II 6083

Дневникът на Иван Георгиев от Трявна за Първата световна война

Авторът Ирина Димитрова е от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

От бойното поле на Първата световна война тревненецът Иван Георгиев си води записки. Неговият дневник обхваща времето от месец юли 1917 до октомври 1918 г.

Иван Георгиев Иванов е роден в Трявна през 1888 г. Завършва Априловска гимназия в Габрово, а след това и Русенски педагогически курс. Учител е в близкото до Трявна село Белица. Събирач е на народни песни, приказки, предания и легенди за Тревненския край.

По време на Първата световна война Иван Георгиев участва като офицер в 33 свищовски полк. Полкът e част от 2-ра бригада на 9-та пехотна Плевенска дивизия, воюва при с. Долджели, заставата „Солун”, а в края на войната е и на Южния фронт, където води сражения над Дойран.

Дневникът на Ив. Георгиев започва от м. юли 1917 г., когато той е в края на престоя си в Трявна по време на отпуск.

Иван Георгиев. Източник: Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство Трявна

Осъзнавайки преходността на човешкия живот, на несигурното време, в което живее, той с доза умиление и насмешка описва суетенето на своята майка около приготовлението му за път: „А какво ли не желае моята сирота майка да ми постави в тоя куфар. И все нареждаше, това за студ, че да се пазиш най-много от студено. Зима иде. Горката, не се досеща, че пред снарядите за студа не остава място. Утре съм пътник.”

На 5.08.1917 г. полкът е на бивак при с. Чаушли, където войниците празнуват. Иван Георгиев съобщава за разкошен обяд с много музика и песни: „…имахме концерт войнишки на открито, пя Македонски, свири Мустаков„.

Страници: 1 2 3 4 5

Адриана Будевска в ролята на Акулина от ,,Силата на мрака", реж. С. Туцич, Народен театър, 1904. Източник: Съюз на артистите в България

Адриана Будевска за фаворизацията, задкулисните борби и злобата

Текстът за актрисата Адриана Будевска (13 декември 1878 – 9 декември 1955 г.) е публикуван във Фейсбук страницата на Съюз на артистите в България.

Адриана Будевска, родена на 13 декември 1878 г., е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях”. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната прима. За по-малко от четвърт век изиграва повече от 100 роли. Сравняват я с французойката Сара Бернар. Сред най-големите й постижения е Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля.

Освен поредица от лични трагедии, Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Засипват я злостни коментари от страна на театралните критици. През 1926 г., когато е на 48 години и е в своята сила, ръководството на театъра я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от цар Борис Трети…

В този невероятно тежък момент актрисата е съвсем сама. По същото това време тя пише в дневниците си: „И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор. Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“.

На снимката: актрисата Адриана Будевска е в ролята на Акулина от ,,Силата на мрака“, реж. С. Туцич, Народен театър, 1904.

Страници: 1 2

Св. Спиридон, 12 декември. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Св. Спиридон

На 12 декември Църквата почита паметта на Св. Спиридон. Живял е през IV век на остров Кипър. Бил пастир, грижил се за бедните и сираците. Господ му помагал в неговите добри дела, като му давал сила по чудесен начин да изцерява болните, затова го нарекли Чудотворец. В царуването на император Константин Велики бил избран за епископ на град Тримитунт. Участвал в Първия вселенски събор в Никея.

В народните легенди също се пресъздава чудодейният образ на светеца. Когато отивал на събора, го нападнали разбойници и обезглавили магарето му. Той взел една конска глава и я залепил на мястото на отрязаната. Със съживеното добиче, успял да стигне в Никея, където пред очите на много хора счупил една керемида, като от единия й край излязъл огън, а от другия – вода. Затова е обявен за покровител на керемидари, тухлари, дюлгери. Светецът е закрилник и на грънчарите, защото той пръв се опитал да направи глинен съд, но като не успял, се разплакал от безсилие. Тогава разбрал, че трябва да добави вода към глината, за да я източи. Друга легенда разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и обущарите тачат деня му. Всяка година на празника на светеца на остров Корфу отварят ковчега с нетленните останки и сменят износените му обувки. И до днес се вярва, че светецът ги протрива, докато обикаля да помага на нуждаещите се.

Св. Спиридон е празник, много почитан в Родопите. Там най-вече битува старо вярване, че светецът предпазва хората от кожни заболявания – струпеи, т. е. пъпки, и обриви. Затова още преди да е изгряло слънцето, жените месят обредни хлябове и ги раздават рано сутрин за здраве с думите: „На ти за Св. Испиридон, че да махне далече струпките!“ Жените не предат, не тъчат, не кроят и не шият, за да може, ако се случи убождане, нараняване, порязване, то да заздравее бързо. А в Пловдивския край има поверие, че ако на този ден се вари боб, леща, грах, има опасност от поява на циреи и пъпки по тялото. От Троянско е народната представа, че тогава „слънцето спира своя път към зима, завърта се и поема своя обратен път към лято“.

Страници: 1 2

Група студенти от Медицинския факултет на Софийски университет при сградата на Ректората в строеж, март 1930 г. Снимката е от архива на проф. д-р Панайот Ст. Коларов. Източник: dianakolarova.blogspot.com

Защо 8 декември е студентски празник в България

Днес 8 декември се чества като студентски празник на студентите от всички български университети. Но датата е избрана заради първия български университет – Софийския, и по-специално заради неговия патрон Св. Климент Охридски. 8 декември е бил патронният празник на Софийския университет – деня, в който православната църква чества св. Климент Охридски. Поради промяната на календарите и съответно изместването на датите, днес църковният празник на свети Климент е на 25 ноември.

Денят на светите Седмочисленици 25 ноември е определен за празник на първото българско висше училище на заседание на Академичния съвет на 2 ноември 1902 г. По това време 25 ноември се чества като ден на св. Седмочисленици. Това са създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата братята Кирил и Методий и петима от техните ученици – Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Първото тържествено отбелязване на университетския празник е трябвало да се състои за 15-годишнината на висшето училище през 1903 г. Малко преди честването обаче избухва и е жестоко потушено Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на македонските и тракийските българи. Към свободна България тръгват 30 000 бежанци. Не е време за празнуване. Затова юбилеят на Висшето училище протича скромно като обикновен годишен акт на 25 ноември 1903 г. в салона на читалище “Славянска беседа”.

За първи път текстът, че 25 ноември – ден на св. Климент Охридски, става патронен празник на Софийския университет, е записан в правилника на университета от 1905 г.

През 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар. Заради смяната на календара в България 31 март 1916 г. е последван от 14 април. Преминаването от един календар към друг налага и преизчисляване на датите. За събитията в България след 1 март 1900 г. се прави поправка в датите от 13 дни – добавят се 13 дни към датата по Юлианския календар (т.нар. стар стил), за да се получи датата по Григорианския календар (т.нар. нов стил). Патронният празник на университета също е преизчислен с 13 дни напред – вместо 25 ноември започва да се чества на 8 декември. Това е и началото на емблематичната днес за всички студенти дата 8 декември.

Страници: 1 2

Икона на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Никулден

На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Последният от тях е Никулден.

На 6 декември християнската църква най-тържествено отбелязва Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Светецът е живял през III – IV век, бил e епископ на град Мир, участвал през 325 г. в Първия вселенски събор по покана на император Константин. Житието му го представя като закрилник на изпадналите в беда, даряващ сила и живот на болните и угнетените. Заслужил народната любов, поради което си спечелил прозвището Чудотворец.

Затова и народният гений е сътворил куп предания около личността му. При подялбата на света на Св. Никола се паднала всичката вода. Покорител е също на зимните студове и ветрове. Една от най-популярните легенди за него е тази, в която се разказва как плувайки с гемия в морето се разразила буря, лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Светецът бръкнал чевръсто във водата, извадил един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.

От това е ясно защо традиционното ястие на Никулденската трапеза е шаранът, който се пълни с лук, булгур, ориз, орехи, за да е пълна годината, обвива се в тесто – рибник и така се пече. Казват, че „шаранът е слуга на Св. Никола“. Не само, че е разрешено на този ден през коледния пост да се яде риба, а традиционната култура повелява, че „на Никулден, ако няма рибник, човек да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе!“ Кръстната кост от главата на шарана се пази за цяр през годината и се носи обаяна като амулет за здраве и предпазване от уроки. В миналото са я пришивали върху шапчицата на малките деца, за да ги пази от уроки. Когато се чисти рибата, много се внимава да не падат люспи по земята, заради поверието, че ако се стъпи отгоре им, не е на добро.
На Никулден денят започва „едвам, едвам да се уголемява, толкова, колкото е мръднал шарана в рибника“. Щом на този ден има студ и сняг, това вещае добра реколта.

Страници: 1 2

Моля, абонирайте се за нашия бюлетин