Икона: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

Андреевден (Мечкинден): Денят започва да наедрява

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 30 ноември, с тържествена литургия Църквата отбелязва паметта на Св. апостол Андрей, наречен Първозвани, понеже той пръв сред учениците на Христос бил повикан да го последва. Завършил е земния си път мъченически, в името на вярата.

В народния календар с Андреевден започват зимните празници. Още в предхристиянски времена този ден се обозначава като начало на победата на светлината над тъмнината. „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“, денят вече започва да „наедрява“ с по едно просено зърно. Затова празникът е известен още и като Едреевден, Едрин, Едрей и др. Казано е, че от Едреювден до Коледа денят нараства толкова, колкото „рипка петелът през прага“, а пък „слънцето помръдва като пиле в яйце“. Земеделците вярват, че с нарастването на деня, посятото зърно също започва да наедрява. Младите невести работа не подхващат, за да наедряват, да стават „трудни“ и да раждат здрави деца.

Вечерта преди празника стопанките накисват зърна от жито, царевица, грах, боб, леща, за да набъбнат. Рано сутринта те се слагат на огъня, при това задължително – в ново гърне. Всички в семейството ядат от варивото и захранват с него домашните животни, за да се множи приплодът им. Интересен момент е хвърлянето от гозбата с шепа нагоре през комина за берекет, за да едреят засетите семена. Някога са вярвали, че на комина стои мечката и протяга лапа да си вземе храна, за което се изричат думите: „На ти мечко варен кукуруз, че да не ядеш лятоска суровия и да не ядеш човеците и стоката ни“.

Страници: 1 2
Отляво надясно: Пенка Йорданова (майка на авторката), Иванка Иванова Накова (прабаба на авторката), Йорданка Накова (баба на авторката), Красимира Йорданова (авторката). Снимка: семеен архив

Как Елин Пелин написал разказ за моята прабаба

Моята прабаба е родена в село Байлово през 1906 г. Казвала се е Иванка Иванова и е била съседка на писателя Елин Пелин. Той е бил доста по-голям от нея, но тъй като са съседи, се знаели. Още от ученичка много се радвах на този факт, защото Елин Пелин пише за българското село, а аз обожавам да чета точно за селския живот и Елин Пелин, Йордан Йовков и Димитър Талев са ми любими писатели.

Историята, която искам да разкажа, научих от моята леля преди четири години. Елин Пелин е написал и посветил разказ на моята прабаба (между другото неговите герои в разказите са реални хора). Бях много изненадана от този факт.

Разказът за съжаление не е от тези, които се учат в училище и много малко хора са го чели. Самата аз го потърсих и прочетох, когато разбрах за него. Казва се „Иванка“, по името на прабаба ми.
Той се е вдъхновил за разказа от историята й с едно врабче, докато е живяла в село Байлово. По-късно, когато става на 20 години, тя идва в София и се жени за прадядо ми Пенко, като остава до смъртта си в столицата.

Аз я помня бегло, защото тя е починала когато бях на 4 годинки. Помня как ми даваше да кусам захар от един буркан и ме питаше „Благо ли е?“

Ето и самият разказ:

ЕЛИН ПЕЛИН

„ИВАНКА”

Тази сутрин в прогимназията имаше особено оживление. През нощта беше навалял първият сняг и тая чудна белина, с която бе покрито всичко, със своята новост и красота, особено възбуждаше децата. Дворове, покриви, огради, дървета, цялото градче – цялата земя, докъдето ти виждат очите, беше обвита в дебелата, пухкава покривка на първия сняг, блестяща от чистота.

Особено нещо ставаше в паралелка „б” на втори клас. Малката Иванка беше намерила на пътя едно живо врабченце. Тя доста беше тичала по снега, докато го улови. Едното му крилце беше ранено и то трепереше от страх в малката ръка на Иванка и гледаше с учудени очички събралите се около него деца. Целият клас шумеше и се трупаше около Иванка. Всички искаха да видят и да пипнат малката птичка, но Иванка я пазеше и викаше:

– Не я пипайте, че я боли! Горкичката!

Страници: 1 2 3
Къщата на Никола Стойчев (Станчев) в Трявна, строена 1850 г. Снимка: Специализиран музей Трявна

Къщите и мостовете на архитектон Димитър Сергюв в Трявна

Авторът Ирина Димитрова е от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

След като се запознахме с общите архитектурни особености на тревненската къща (прочетете статията „Трявна, занаятите и тревненската къща“ ТУК), „Сторник“ представя и един от големите български строители на ХІХ век – Димитър Сергюв от Трявна.

Димитър Сергюв е майстор-строител от Трявна.  Неговият живот и дейност са били обект на проучване от историци, краеведи, архитекти, защото част от вида на българската гражданска и църковна архитектура през 30-60-те г. на XIX в. носи белега на неговия творчески похват. Най-многобройни са постройките му в Трявна и това е обясним факт. Строи къщи, църкви, мостове, които до голяма степен изграждат възрожденския архитектурен облик на града.

Димитър Сергюв е роден в с. Бочуковци, Тревненско. Първоначално се приемаше годината 1790/92 г., но в един данъчен регистър е посочена като година  на раждане 1805 г. (Христова, В. История на църквата „Св. Георги в Трявна“. 2009, с.22; Дабкова, Д. 225 г. от рождението на Димитър Сергюв. В-к. Тревненска седмица, 2017, 34, 04.10.2017, с.6).  Като малък той учи строителния занаят при баща си – Серги.

Димитър Сергюв, наричан още Досю Кубарата, се заселва в Трявна около 1830 г. и се захваща сам да проектира и строи сгради. Строи майсторът, а къщите му, макар с тежък балканджийски нрав, излъчват ефирност и лекота. Досега са ни известни 13 къщи, строени в Трявна, и двата моста – Гърбавият и Долния мост, 11 църкви из българските земи и едно училище, строено съвместно с Уста Генчо Кънев.

Страници: 1 2 3 4 5
Миню Станчев Иванов от с. Славяново. Снимка: Семеен архив, предоставена от Милка Маркова (внучка)

Спомен за дядо ми Миню Станчев Иванов (1892-1971)

Милка Тотева Маркова пише разкази, посветени на рода и родовото място. Един от тях е за дядо й Миню Станчев Иванов от с. Славяново (преди 1947 г. – с. Борисово), община Попово, обл. Търговище. Миню Иванов е роден на 9 септември 1892 г. Първо дете в семейството, 14-годишен остава без майка. Заминава на бахчеванлък (градинарство) в Унгария, завръща се през 1912 г. да отбие редовна военна служба. По същото време получава призовка за мобилизация. Участва във всички войни от 1912 до 1918 г. Осем години е на фронта, без прекъсване. Не обича да разказва за войните, отказва и да идва в училище, за да споделя спомените си с учениците. „Войната е лошо нещо, какво да разказвам за войната.“, спомня си думите му неговата внучка. Работил е като служител в Горското стопанство и като земеделец. Известно време е бил и в мини Перник и по спомените на внучка му лично се е познавал с Георги Димитров, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна, министър-председател на България след политическите промени – от 1946 до 1949 г. Миню Иванов умира на 4 февруари 1971 г.

Дядо ми беше селянин. Земеделец. Боготвореше земята. Беше едър, мълчалив, страшно работен, „луд”, справедлив и попържаше така мъжката, както не съм чувала досега в живота си никой да го прави. Обичаше земята и я работеше здраво. Обичаше жена си – както обича българина, силно, без да го показва, нищо, че се бяха взели по договорка между двамата. Нямало време за любов след войните. Отгледа трима сина – едри и силни, различни. Тримата насочи натам в живота, където можеха да се справят.

Не му тежеше рано напролет да се юрне из къра, с брадвичката на сгъната ръка и да отиде до най-далечната местност да види как е житото (нищо,че беше кооперативно). Не му тежеше да вади чукани от  осечена гора, за да има за огнището през зимата. Не му тежеше след изнурителен ден да запретне крачоли и да полее бахчата или дълго да носи вода с кобилицата, за да има баба ми да шета. Не му се досвидя на него, земеделеца, да „отреже” от земята до къщата 3 ара за градинка на баба, само за цветята й. Суровата му голяма ръка откъсваше първите пролетни цветя и ни ги носеше, за да се усмихва под мустак на нашата радост.

Страници: 1 2 3
Петко Рачов Славейков

П. Р. Славейков: Как станахме първите проповедници на българщината в Търново

Публикуваме откъса от автобиографичния текст на Петко Рачов Славейков по публикацията „Спомен на четирдесетгодишната ми писателска деятелност“ от сайта slovo.bg.

Това беше на 1842 през пролетта [по това време Славейков е на 14 години, роден е на 17 ноември 1827 г. – бел. ред.]. До тогава аз бях учил турски, гръцки и твърде много славянски, а български не знаех и особено не можех да пиша, защото твърде малко бях писал, за да не кажа, че никак не бях писал. Български книги нямаше тогава много и колкото имаше, ние ги нямахме всите. Едничките български книги , що имахме домашни, те бяха „Софрония“ и „Амартолон сотирия“. А както се знае, най-старото създание „Софрония“ не е по чист български говор, а пък „Амартолон сотирия“ беше на едно шопско (кратовско) наречие, такова, каквото само арнаутите халваджии приказваха по нас и ние едва ли не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше странно някак и по славянобългарските ми тогава предубеждения аз го намирах твърде просташко и нехубаво. Други български книги бях виждал тогава у чужди — буквара на П. Берон, или „Рибний буквар“, както го тогава наричахме, „Цветосъбранието“ на Кипиловский от вехтий и новий завет и „Кратката св. История“ на В. Ненов, но като мене такъв дълбок славист, както се считах на онова време, и просвещял в черковната литература, можеше ли да ме задоволят такива отривки? „Рибний буквар“ само прочетох веднъж и дваж от любопитното му за мене тогава съдържание, а „Софрония“ и „Амартолон сотирия“ не ми се четяха вече, но принуден бях всяка вечер да чета от тях по нещо на баща си, за да го приспивам.

От преставането ми да уча турски аз седях две-три недели празен и нямах занятие. Тогава под влиянието на книгите, които бях прочел, а най-много на Ефрема Сирина и на Алфавит Духовний аз бях взел да мисля да ставам калугер. В това време баща ми ми беше купил житието на св. Алексия човека божий от Огняновича. Тая книжка толкова бях обикнал, щото я носех все в джоба си, та я четях и по нейното настроение сторих да бягам от баща си в Св. Гора и скрих се от него най-напред в един манастир — Присовский — да се приготвя за по-далечното бягане; ала баща ми ме подири, намери и повърна в Търново.

Страници: 1 2
Разрушения в кв. „Надежда“, 14 ноември 1943 г. Източник: Национален военноисторически музей

14 ноември 1943 г. – първа бомбардировка над София от англо-американската авиация

На 14 ноември 1943 г. англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София, пише в публикация във Фейсбук страницата си Национален военноисторически музей:

„Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“.

Ударът е нанесен от изток около 12:30 ч. с 606 фугасни бомби, пуснати над Малашевци, Орландовци, Централни гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и Малашевци), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ (Красна поляна), над Централна жп гара и гара Военна рампа. Загиват 32 души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради.

Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона. „

Изображение: Разрушения в кв. „Надежда“, 14 ноември 1943 г. Източник: Национален военноисторически музей

Вижте пълния текст на публикацията тук:

✈ На този ден Англо-американската #авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София. Бойният ред на противника…

Posted by Национален военноисторически музей on Saturday, 14 November 2020

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Снимка: Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Вълчи празници

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Около Архангеловден са и Вълчите празници или Вълкови деня. Те са свързани с предпазване от вълчи поразии. По това време хищниците са най-гладни, затова има ред ритуални практики и забрани, които се спазват много строго в миналото.

Стопанките не работят почти нищо – не предат, не тъкат, не плетат, не се докосват до вълна, за да не изядат вълците овцете. За да си опазят добитъка, домакините вземат два дарака, склопяват им зъбците един в друг и ги отнасят на тавана или пред кошарата, за да са склопени така и зъбите на вълка. Жените зашиват мижешком предните и задни поли на ризата си, като застават зад вратата или кошарата, за да е зашита устата на вълка. Също така замазват около огнището, зад вратата или в четирите ъгъла на стаята, при което се води ритуален разговор: „Какво мажеш?“ – „Мажа на вълците устата“.

Преди мъжете да тръгнат за полето, жените вдяват зад гърба им три пъти игла с червен конец и така ги предпазват от вълчи нападки. Ако мъж облече дреха, ушита или скроена в тези дни, ще бъде изяден от вълци. Ако пък е погребан с такава дреха, ще върколяса.

Не се разтварят ножици, за да не се отварят и устата на вълците. Остри предмети не се пипат, скриват се гребените. Не се влачи вълна на дарак, за да не си точат вълците зъбите. Бременни не бива да режат с нож, за да не се роди дете с „подрязани пръсти“. Мъжете не се бръснат, не се подстригват. Някъде слагат игла в кваса, за да може звярът да си „набоде езика“, както и пирон в огъня, който да „изгори езика на вълка“.

Страници: 1 2
Националният политехнически музей представя нова пътуваща изложба - „Техниката около нас по времето на народната власт“

Политехническият музей показва техника от социализма

Националният политехнически музей представя нова пътуваща изложба – „Техниката около нас по времето на народната власт“. Изложбата е продължение на вече добре познатата и успешна мобилна експозиция „Техниката у дома през първата половина на ХХ век“. Представянето ще бъде на 12 ноември 2020 г. от 11:00 ч. в НПТМ.

Изложбата обогатява познанията ни за ежедневния живот в България през втората половина на ХХ век – до периода на промените, започнали след 10.11.1989 г. Включените предмети са разделени тематично: кухненски уреди, домашна прожекционна техника, детски играчки с технически характер, видео и фото техника, звукозаписващи и звукопроизвеждащи уреди, телефони, пишещи машини, компютърна и периферна техника. Към изложбата има и съпътстващо изложение от макети на автобуси – марка „Чавдар“.

Специален  акцент е поставен върху дейността на създателя на първия български персонален компютър – инж. Иван Марангозов. През 2020 г. се навършиха 95 години от неговото рождение и това е поводът да си спомним за човека, който превърна нашата страна в един от най-големите износители на компютърна и електроизчислителна техника през разглеждания период.

Посетителите ще имат възможност и за пряко участие в изложбата. По-възрастните – да запишат собствените си (или тези на близките си хора) интересни лични истории в специално подготвен за целта „Споменик“,  а децата и учениците да попълнят забавната „тетрадка-лексикон“, която представя живота на техните връстници във времето когато се носят чавдарски и пионерски връзки.

Настоящата изложба е осъществена благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата и с изключителното съдействие на многобройни дарители.

„Сторник“ представи в рубриката си „Старобит“ поредица на Национален политехнически музей (НПТМ) за музейните им колекции. НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Страници: 1 2
Ангел Кънчев. Снимка: Специализиран музей Трявна

Ангел Кънчев – от Трявна през военната школа до събирането на песни

Текстът от Розалина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. До 10-годишната си възраст той учи в родния си град Трявна при даскал Петко в Старото Школо. Още от малък Ангел е умно и любопитно момче. Големите му черни очи, широко отворени и ненаситни, поглъщат всяка дума и всеки жест на възрастните.

От Болград до Белград

През 1860 г. семейството се преселва в Русе. Кънчев постъпва във Варошкото училище. Надарен със силно развит ум, скоро спечелва сърцата на русенските граждани, които го изпращат да учи в прочутата Болградска гимназия. В Болград (днес в Украйна) той не остава дълго. Революционният кипеж сред българската емиграция запалва и неговото сърце и той напуска училището.

През 1867 година Кънчев отива в сръбската столица Белград. Там е събран цветът на българската революционна организация – Панайот Хитов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Книгозванеца, Иван Кършовски и други.

Ангел постъпва в Белградската артилерийска школа, създадена още през 1850 г. Младият тревненец дава всичко от себе си, за да овладее военното изкуство, за да може да води своите бойци срещу поробителя. През целия курс на обучение има отличен успех по всички предмети. Наред с учението в артилерийската школа той посещава занятията и упражненията на Втората българска легия. Запознава се с Левски, към когото изпитва дълбоко уважение. По-късно става най-довереният му помощник. След разпускането на легията иска да напусне военната школа, но Левски го убеждава да продължи да учи. Ангел често боледува. Крехкият му организъм трудно издържа на суровия войнишки живот в школата. На Димитровден 1869 г. четвъртокурсниците на Белградската артилерийска школа са произведени в поднаредници. Сред тях е и Ангел Кънчев. Но произведеният школник – кандидат – подофицер е с разклатено здраве и напуска школата.

Страници: 1 2 3
Райковата къща в Трявна, строена 1846-1848 г. Снимка: Специализиран музей Трявна

Трявна, занаятите и тревненската къща

Текстът от Ирина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

През периода на Възраждането Трявна се развива като търговско и занаятчийско селище. Природните характеристики на региона предопределят битието и поминъка на населението. То започва да се занимава с дейности, суровина за които намира в заобикалящата го природна среда. Всичко, което излиза изпод ръцете на майсторите, бива усъвършенствано с течение на времето и се превръща в шедьоври, с които тревненци достигат известност дори и извън пределите на някогашната Османска империя.

Местоположението на Трявна и близостта й до ключови старопланински проходи е причина тя да бъде създадена сравнително късно като дервенджийско селище едва през 1565 г. По силата на един султански документ, там трябва да се заселят хора „неригистрирани и без постоянен адрес …“, които срещу задълженията да пазят проходите от разбойници, биват освободени от някои данъчни налози (Кийл М. За създаването и ранната история на град Трявна. България под османска власт. Събрани съчинения. 2017, с.349).

Възникването на занаятите в Трявна

Вероятно това е и времето, което се свързва с възникването на най-стария занаят – строителството, обвързан с изграждането на селището, украсата на дома и нуждите на религиозния култ. Доказателство за това посочва Николай Тулешков, като цитира името на зидаростроителя и дърводелец – Мирко, вписан в поименен регистър от 1690 – 1700 г. Освен това се споменава и за строителя Карчо и неговия син – Витан, сложил началото на прочутата Витановска зографска фамилия (Тулешков. Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2,2006, с. 264; Тулешков, Н. възрожденски строителни традиции и Трявна като строителен център. Сб. 25 години Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. 1988, с. 28). На основата на тези три дейности във втората половина на XVII в. възниква и Тревненската художествена школа. Проф. Тулешков я представя като Тревненски строително – резбаро – зографски център, определяйки го като един от центровете с „най-широкомащабна практика и всеобхватни творчески изяви“ (Тулешков, Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2.2006. , с. 252-263).

Страници: 1 2 3