Изображение на св. Петка от параклис в Габрово, посветен на светицата - духовна покровителка на града. Снимка: Сторник

Света Петка – покровителката на балканджиите

На 14 октомври православната църква отбелязва празника на преп. Параскева – Петка Търновска или Българска, известен като Петковден. Св. Петка е може би най-тачената светица в балканджийския край, а 14 октомври е празникът на балканджийските селища Габрово, Севлиево, Дряново, Троян.

Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска е живяла през X-XI век. Родена е в Епиват, Тракия, а родителите й са българи. Търновският патриарх св. Евтимий пише за живота и посмъртните й чудеса в житието й „Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново“. През 1231 (1238 г. според други източници) българският цар Иван Асен ІІ заповядва мощите на светицата да бъдат пренесени от Епиват в столицата на българското царство Търново. До падането под османско владичество светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ в Търново. След това започва странстването на мощите – през Видин, Белград, Цариград. През ХVІІ век те били положени в катедралата в град Яш в Румъния, където са и до днес.  

Петковден и почитта към св. Петка в Габрово

На Петковден в миналото се е провеждал габровският събор. На него габровци се събирали и за първото зимно хоро. Света Петка е духовната покровителка на Габрово, а 14 октомври се тачи като Духовния празник на Габрово.

На нейно име е посветен и най-старият православен храм в града, който е разрушен при опожаряването на Габрово през 1798 г. и не съществува днес.

Най-старата църква “Св. Петка” е изградена още преди османското завоевание. Мощите на света Петка преминават през Габрово на път за Търново през ХІІІ в. по време на царуването на цар Иван Асен ІІ. На мястото, където тържественото шествие пренощува, габровци строят църква, четем в книгата „Имало едно време в Габрово“. Първото писмено свидетелство за църквата е разрешението на турската власт от 1704 г. за нейното ремонтиране. През 1798 г. църквата е изгорена при опожаряването на Габрово от османски набези и не е възстановявана повторно, четем в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“. Тази църква се е намирала на мястото на днешната градинка, северно от църквата „Успение Богородично“.