Античен театър Пловдив. Източник: oldplovdiv.bg

Римското наследство в българския език

В резултат на четвъртата македонска война през 146 г. пр.н.е. Македония е завладяна от  Рим, а Гърция попада под властта на македонския префект. Окончателното завладяване на Тракия става през следващото столетие. Така седем века преди идването на славяните земите на днешна България са част от Римската империя.  

Римската власт до голяма степен нивелира езиковата разпокъсаност на палеобалканските племена и в крайна сметка се утвърждават два основни езика: латински на Север и на Запад и гръцки на юг. Границата между двете зони е установена от Константин Иречек и  се нарича Иречекова линия. Латинският остава официален език на империята до VІІ век. Българският език контактува с романската стихия през цялото си съществуване и ние невинаги знаем със сигурност през кой период дадена латинска дума е заета в български. Например по облика на старобългарската дума клеврѣтъ ‘другар’ може да съдим, че е заета още в древността и че не идва директно от латинската книжовна форма collibertus ‘освободен заедно с някого’, а от народната collivertus.  Думата кофтор ‘печка’ и коптор ‘неугледна паянтова къща’ произлизат от coctorium ‘готварница’ и в италиански съществуват думи като абруц. kottora ‘котел’, калабр. cuttuoru, ит. cottoio. Но третирането на консонантната група ct– е типично само за балканския латински – рум. cuptor, алб. koftor.

В периода на хунските нашествия през V век император Теодосий ІІ издава заповед, в който за първи път думата clausura се споменава в значение „крепост, охраняваща важен проход“. Думата е производна от глагола claudere ‘затварям’ и във фонетичен облик  clusa дава началото на думата шлюз (старофр. escluse, хол. sluis ). Но на Балканите планинските проходи имат ключова стратегическа роля и думата се преосмисля под влияние на гръцкото κλειδιον ‘ключ’. Сега думата клисура освен в прякото си значение ‘дефиле, теснина, планински проход’ фигурира и като топоним на много места в България.

В Римската държава съществена част от инфраструктурата са пътищата, осигуряващи ефективни комуникации за придвижването на армии и чиновници и за транспортирането на стоки. Римският път Виа Траяна е построен по времето на император Траян през І в. Той пресича Стара планина при прохода Беклемето и свързва Мизия с Тракия и Бяло море. Името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Страници: 1 2 3
Кръстовден. Снимка: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва за празниците: Кръстовден

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 14 септември Църквата отбелязва Въздвижение на Светия животворящ честен кръст Господен. В негова чест, през годината, има четири християнски празника, а последният е Кръстовден.  Този ден е обвързан с два исторически момента: намирането на  Христовия кръст и освобождаването му от персийски плен през VII век. Има предание, което разказва за Константин Велики, който през IV век преди битка съзрял сияен кръст в небесата с надпис „С това ще победиш“. Вечерта имал съновидение, в което Господ му казал да направи знаме, подобно на кръста и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръстовото изображение той успял да победи тиранина и тържествено влязъл в Рим.

 В православието Кръстовден се чества тържествено, с нощно бдение пред украсения с цветя кръст, с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се прави ритуално въздигане на кръста. Родопската Кръстова гора е едно от местата, което на този ден събира много поклонници, вярващи в чудотворната сила на кръста.

Има запазено поверие, че „денят и нощта се кръстосват“, което значи, че стават равни по времетраене. Начева есента, водите в морето и реките изстиват.

На този ден се спазва строг пост, от което идва названието „Неядка“ или „говеене за кръста“, което народът разбира, като предпазване от болежки в кръста.  В някои региони на страната не се яде червено грозде. Свещеник освещава със светена вода домовете и харманите.  Домакините са го дарявали с брашно и други продукти от новата реколта.

Страници: 1 2 3
Хаджи Николи Минчев. Източник: РИМ Велико Търново

Истории от музея във Велико Търново: Паметникът на Хаджи Николи Минчев

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати „Царевец“ и „Трапезица“, църквата „Св. 40 Мъченици“, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е изтъкнат търговец и борец за независима българска църква. Роден e в Търново на 17 февруари 1826 г. в семейството на хаджи Димо – проспериращ търговец на кожи и местен дарител. Благодарение на баща си Николи получава солидно за времето си образование. По-късно поема бащиния занаят и се жени за дъщерята на търновския предприемач хаджи Минчо хаджи Цачев. През 1855 г. наследява тъста си, а по-късно влиза в търговско съдружие с Евстати Селвели. Така той забогатява и през 1858 г. поръчва на майстор Колю Фичето да изгради в Търново голям хан. Четири години по-късно на Самоводската чаршия се издига ханът на хаджи Николи – един от най-ценните архитектурни образци на българското Възраждане. Междувременно хаджи Николи взима активно участие в борбата за църковна независимост. От 1856 г. той е в Истанбул и води енергична дейност срещу гръцкото духовенство. През 1879 г. се завръща в новоосвободеното Княжество България. Умира на 3 септември 1892 г. в Търново и е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. През 2020 година се навършват 128 години от тази дата. Във връзка с това нека си припомним за неговите дела и за намерението те да бъдат увековечени в паметник, издигнат във Велико Търново.

Страници: 1 2 3 4