В резултат на четвъртата македонска война през 146 г. пр.н.е. Македония е завладяна от Рим, а Гърция попада под властта на македонския префект. Окончателното завладяване на Тракия става през следващото столетие. Така седем века преди идването на славяните земите на днешна България са част от Римската империя.
Римската власт до голяма степен нивелира езиковата разпокъсаност на палеобалканските племена и в крайна сметка се утвърждават два основни езика: латински на Север и на Запад и гръцки на юг. Границата между двете зони е установена от Константин Иречек и се нарича Иречекова линия. Латинският остава официален език на империята до VІІ век. Българският език контактува с романската стихия през цялото си съществуване и ние невинаги знаем със сигурност през кой период дадена латинска дума е заета в български. Например по облика на старобългарската дума клеврѣтъ ‘другар’ може да съдим, че е заета още в древността и че не идва директно от латинската книжовна форма collibertus ‘освободен заедно с някого’, а от народната collivertus. Думата кофтор ‘печка’ и коптор ‘неугледна паянтова къща’ произлизат от coctorium ‘готварница’ и в италиански съществуват думи като абруц. kottora ‘котел’, калабр. cuttuoru, ит. cottoio. Но третирането на консонантната група ct– е типично само за балканския латински – рум. cuptor, алб. koftor.
В периода на хунските нашествия през V век император Теодосий ІІ издава заповед, в който за първи път думата clausura се споменава в значение „крепост, охраняваща важен проход“. Думата е производна от глагола claudere ‘затварям’ и във фонетичен облик clusa дава началото на думата шлюз (старофр. escluse, хол. sluis ). Но на Балканите планинските проходи имат ключова стратегическа роля и думата се преосмисля под влияние на гръцкото κλειδιον ‘ключ’. Сега думата клисура освен в прякото си значение ‘дефиле, теснина, планински проход’ фигурира и като топоним на много места в България.
В Римската държава съществена част от инфраструктурата са пътищата, осигуряващи ефективни комуникации за придвижването на армии и чиновници и за транспортирането на стоки. Римският път Виа Траяна е построен по времето на император Траян през І в. Той пресича Стара планина при прохода Беклемето и свързва Мизия с Тракия и Бяло море. Името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.