Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 29 август в християнския календар от края на ІІІ и началото на ІV век се чества Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител. Според Библията, самият Христос нарича Св. Йоан най-големият от всички пророци. Неговата мисия била да проправи пътя на Божия син, да казва безпристрастно истината, въпреки обстоятелствата. Така светецът намира и смъртта си. Св. Йоан бива обезглавен по заповед на Царица Иродиада, тъй като не се поколебал да изобличи развода на царя, последван от женитба с братовата му жена.
Народът нарича този празник с различни имена – Секновение, Обсечен(и)е, Отсичане главата на Йоан Кръстител, Църн Св. Йоан, по Родопите е известен като Иван обсечен или Иванова глава. Някъде го наричат още и Иван Коприван, поради преданието, че отрязаната му глава била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове станали още по-червени. Червеното е цветът на пролятата кръв, изкуплението, тя е едно от евхаристичните тайнства и заема централно място в християнските представи.

В българската традиционна култура на Секновение се спазва строг пост, забранява се пиенето и яденето на храни с червен цвят, заради невинно пролятата кръв на светеца.
В народните представи на този ден „се секват денят и нощта“, т. е. изравняват се по времетраене. Налице е вечната борба между добро и зло, светло и тъмно: от християнска гледна точка царица Иродиада (злото) нарушава закона и убива този, който ù се противопоставя – Св. Йоан Кръстител (доброто), а в народните вярвания денят (светлината) и нощта (тъмнината) стават равни и борбата между тях започва отначало в един вечен кръговрат.