Икона на Свети Йоан Кръстител - Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Секновение

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 29 август в християнския календар от края на ІІІ и началото на ІV век се чества Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител. Според Библията, самият Христос нарича Св. Йоан най-големият от всички пророци.  Неговата мисия била да проправи пътя на Божия син, да казва безпристрастно истината, въпреки обстоятелствата. Така  светецът намира и смъртта си.  Св. Йоан бива обезглавен по заповед на Царица Иродиада, тъй като не се поколебал да изобличи развода на царя, последван от женитба с братовата му жена.

Народът нарича този празник с различни имена – Секновение, Обсечен(и)е,  Отсичане главата на Йоан Кръстител, Църн Св. Йоан, по Родопите е известен като Иван обсечен или Иванова глава.  Някъде го наричат още и Иван Коприван, поради преданието, че отрязаната му глава била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове станали още по-червени. Червеното е цветът на пролятата кръв, изкуплението, тя е едно от евхаристичните тайнства и заема централно място в християнските представи.

Икона на Свети Йоан Кръстител – Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

 В българската традиционна култура на Секновение се спазва строг пост, забранява се пиенето и яденето на храни с червен цвят, заради невинно пролятата кръв на светеца.

 В народните представи на този ден „се секват денят и нощта“, т. е. изравняват се по времетраене. Налице е вечната борба между добро и зло, светло и тъмно: от християнска гледна точка царица Иродиада (злото) нарушава закона и убива този, който ù се противопоставя – Св. Йоан Кръстител (доброто), а в народните вярвания денят (светлината) и нощта (тъмнината) стават равни и борбата между тях започва отначало в един вечен кръговрат.

Вярва се, че от 29 август студът наближава, а водата се „секва“ и затова никой не се къпе в реките. Това е времето, когато змии, гущери и други влечуги, както и вили, самовили, змейове, змеици и други подобни митични същества се прибират в своите зимовища накрай света, в пещерата на змийския цар и остават там чак до Благовец.

Секновение се смята за „лош“, „тежък“, „хаталия“ ден. Затова не се работи, не се начева нова дейност, не се тръгва на път. На отделни места съществуват забрани относно конкретни трудови дейности.

В Родопите жените не ползват остри предмети и сечива, за да не се порежат. В Ловешко има поверие, че „ако човек се нарани, раната няма да зарасне“, затова не се реже с нож.

Следи се  кога през седмицата се пада празникът и през цялата година на този ден нищо не се шие.  Във Велес, Македонско, в който ден се падне Църният Йован, после през годината не се крои никаква дреха, защото ако човек я облече ще има смърт в дома.

В Асеновградско се отслужва литургия срещу главоболие, а в Ловешко не си мият главите против треска.

 Секновение е денят, когато християните отдават почит към кончината на Св. Йоан Кръстител, а народните поверия са свързани с идеята за здраве и благополучиe.

 Наслука да е!

Изображение: икона на Свети Йоан Кръстител – Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Спасовден
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Успение Богородично (Голяма Богородица)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Стенопис „Успение Богородично“ от параклис „Св. Архангел Михаил“ в село Малево, област Смолян. Източник: РЕМ Пловдив

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Успение Богородично (Голяма Богородица)

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 15 август честваме Успение Богородично. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица, Старата Богройца, Голяма черква.

Това е най-големият празник, свързан със светия образ на Богородица, предшестван от двуседмичен пост. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния живот. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Когато Мария е била предизвестена от Архангел Гавраил за предстоящия й земен край, пожелала да се срещне с Христовите ученици. Иконографски този момент е изобразяван чрез Светите апостоли, наредени около мъртвото тяло на Божията майка.

В църквата при Богородичната икона се палят големи свещи и се подаряват ръчно изработени кърпи, престилки, чорапи, постелки и пари. Като дар в храма се носят и първите набрани плодове – грозде, дини, пъпеши, мед, погача от новата житна реколта. Раздавката е и за живите, и за мъртвите.

Това е денят, в който Църквата почита своите ктитори (дарители).

Голяма Богородица е ден на предела между лятото и есента. Този женски празник се чества като семеен, родов, личен и общоселски. Дава се курбан, предимно от едро женско животно. Трапези се разпъват край лековити води, параклиси, църкви, манастири, сакрални места.

Култът към Божията майка е познат не само в България, но има места, където е особено изявен, както е в Асеновградско. Света Богородица е закрилница на майките с деца, бременните, бездетните. Затова на този празник има ред обичаи и обреди с цел забременяване. Иконата на Богородица в Бачковския манастир се счита за чудотворна и с нея се правят литийни шествия.  Не случайно бездетни жени преспиват там, както и на други черковища и параклиси в нощта срещу празника. На сутринта се къпят в лековити извори. В родопското село Петково, с цел зачеване, около кръста си жените носят препасан смок, убит от таралеж.

Ако на една жена й умират децата, те са обричани на Богородица. На четиридесетия ден след раждането, майката отива с бебето в църквата, за да й четат молитва.  Тя оставя детето пред светата иконата и си тръгва. „Случайно“ след нея минава жена, която има свои здрави деца, взима пеленачето на ръце и го отнася при майка му.

Богородица е покровителка  на семейството. На нейния празник се извършват ритуали с женитбено-любовен и семеен характер. Такъв е обичаят „Подклаждане на седянка“, традиционно иницииран от младите моми.  На този ден те влачат власина от тиква, за да се „влачат“ ергените след тях. Също така примъкват кол от момковия плет, в знак на любовта на момата към избрания ерген. Вечер девойките се събират на кръстопът при селото и изгарят в ритуален огън събраните колове с наричане за своите избраници. Всяка тайно се надява нейният любим да дойде пръв, защото това се приема за знак, че тя е най-обичаната и желана сред момите. Изпълнението на този ритуал е от най-важно значение за останалите седенки през годината, на които бъдещите двойки сядали да работят един до друг с песни, шеги и закачки.

В Тракия Голяма Богородица е последният празник, на който младата булка гостува у кумовете, след което се счита вече, че „остарява“.

Името на светицата се споменава при молитви и баяния. Според народните представи тя е лечителка, която прогонва болестите „вдън гори тилилейски“ и е посредник между тоя и оня свят. Болни и недъгави даруват в едноименни църкви и манастири сребърни вотиви с формата на болната част от тялото, които закачат на иконата или дават обет за дар някакво животно: теле, крава, овца.

В Сливенско между Голяма и Малка (на 8 септември, нейното рождение) Богородица жените берат билката „богородиче“ пътьом и оставят китките при корените, на връщане към вкъщи ги събират, приготвят отвара, с която си мият главите против главоболие. Със същата цел в Мизия се бере билката „богородична ръка“. От сока на диня се капе в ухото за премахване на ухобол.

В Македонско с кръвта на жертвеното животно мажат болните деца по челото и раздават малки кравайчета. Пред домашната порта палят малък огън, който се прескача от децата за здраве. Ако на Голяма Богородица е суша, има забрана за пране на дрехи, включително и детски, през идните петнадесет дни.

Голяма Богородица е ден, който има отношение към благото на домашните животни. Съществува обичай да се захранва добитъкът с кравайчета за здраве. На места, в близост до параклиси, черковища, манастири и оброчища, родопски овчари варят мляко и раздават на хората за здраве на стадата. Пак в този край, в някои села, когато се коли агне за Богородица, вътрешностите му се заравят в дупка в земята, встрани от двора, а дясната му плешка се носи в църквата като дар.

В Тракия и в някои родопски селища (Вълче поле, Мало градище) Светицата е патрон на пчеларите. Раздава се мед между близки и съседи.

Строго е забранено да се работи.

Благословията й е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет.

Нека почетем този голям празник с въздържание от работа, както традицията повелява и да притихнем в молитвена благодарност. На слука и здраве да е! Честити да са имениците!

Изображение: Стенопис „Успение Богородично“ от параклис „Св. Архангел Михаил“ в село Малево, област Смолян. Източник: РЕМ Пловдив

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Спасовден
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Любителски фотоконкурс "Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в Община Велико Търново”

Фотоконкурс популяризира наследството на Колю Фичето във В. Търново

Обявен е любителски фотоконкурс “Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в Община Велико Търново”. Организатори са Регионален исторически музей – Велико Търново и Община Велико Търново.

Провеждането на фотоконкурса е по повод 220 години от рождението на майстора и във връзка с темата „Наследство и образование” за отбелязване на Европейски дни на наследството – 2020, подкрепена от Съвета на Европа и Европейската комисия под надслова „Европа, общо наследство”.

Право на участие във фотоконкурса имат всички граждани без възрастово ограничение, разпределени в двете групи: учащи до XII клас и възрастни.

Фотографиите, придружени с информация за автора и телефон за връзка, се приемат до 18 септември т.г. в РИМ-Велико Търново на адрес: гр. Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо” № 6, „За фотоконкурса” или по електронен път на e-mail: svetla_atanasova1969@abv.bg, julietagyuleva@gmail.com.

Снимките ще бъдат оценявани от жури, включващо музейни специалисти от отдел „История на България XV – XIX в.” и един професионален фотограф. Ще се излъчи по един победител в двете възрастови групи. Ще бъде връчена и една специална награда на Кмета на Община Велико Търново. Имената на наградените участници ще бъдат обявени на 28 септември. Най-сполучливите фотографии ще бъдат включени в изложба, която ще се открие на 15 октомври пред Факултета по изобразително изкуство, когато ще бъдат официално наградени и победителите в конкурса.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които “Сторник” търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Стойчо Драгоев Каравелов - първият български инженер-металург.  Източник: НПТМ

Стойчо Каравелов – братовчедът на Любен Каравелов е първият български инженер-металург

През 2020 г. се навършват 155 години от рождението на инж. Стойчо Каравелов – първият български инженер-металург и основоположник на българското минно дело. Едни от първите експериментално получени кристали на химичния елемент „германий“ се намират в Националния политехнически музей в София. Това е поводът “Сторник” да представи откъс от текста “Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време” с автор Светлана Горанова – Маркова, уредник в НПТМ, е публикуван  в “Годишник на Националния политехнически музей – София”, том 21/2019 г., ISSN 0-324-0177, София, Алфа Стар 2019 г., стр.97-102.

В Националния политехнически музей (НПТМ) в самостоятелна витрина е експонирана стъклена банка, в която е поставена малка стъклена ампула с няколко кристалчета „германий“, придружени от дарствен надпис: „Германий, получен в 1886 год. от проф. Cl. Winkler във Freiberg. Подарен в 1890 год. на г-н Стойчо Каравелов от г. Винклера. Подарен на Висшето училище от г. Ст. Каравелова
1898 – 31/I”. Експонатът има голяма стойност. От една страна поради историята, свързана с откриването на химическия елемент, а от друга – поради връзката му с името на българина – инж. Стойчо Каравелов.

Стъклената банка с ампулата с първите експериментално получени кристали на химичния елемент германий и дарствения надпис от инж. Стойчо Каравелов. Източник: НПТМ

Кой е Стойчо Каравелов?

Стойчо Драгоев Каравелов е първият български инженер-металург. Основоположник е на българското минно дело. Роден е на 1 август 1865 г. в Копривщица, в същата къща, където днес се намира музеят на Любен Каравелов. Произхожда от възрожденския род на Каравелови и е първи братовчед на Любен и Петко Каравелови. Каравеловият род е един от големите и известни родове на Копривщица. Род, умножил се и доживял до днес.

Всеки българин познава веселата и романтична история на Павлин и Лила от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“. Героите на тази повест са действително съществуващи личности, близки роднини и съграждани на Любен Каравелов. Прототип на образа на Павлин е неговият най-млад чичо Драгоя, бащата на инж. Стойчо Каравелов. Драгоя Либенов Каравелов е роден през 1820 г. и е най-малкият син на дядо Либен. А Лила всъщност е Параскева Иванова Спасова, племенница на Найден Геров. Драгоя и Параскева се женят през 1842 г. и имат девет деца: Личо, Лала, Лила, Стойка, Мария, Геро, Ана, Иван, Стойчо. Най-малкият Стойчо е кръстен на бащата на Любен и Петко Каравелови. [Каравелов, Л., Копривщенските Каравелови и Любен Каравелов през обектива на генеалога, Сборник по случай 150-годишнина на Любен Каравелов, БАН, С., 1990]

Малкият Стойчо тръгва на училище на 9 години в родния си град. След това учи II клас в Белоградчик и III клас в Цариброд. Останал кръгъл сирак, Стойчо заминава да учи до VII клас в реалната гимназията в Лом и през 1885 г. завършва с отличие. Печели стипендия от Министерството на народната просвета за Саксонската минна академия във Фрайберг, Германия и същата година заминава да учи специалност „Металургия”. [ОФ 06088, Служебен списък на инж. Стойчо Каравелов, 1907 г.]

Стойчо Драгоев Каравелов – първият български инженер-металург. Източник: НПТМ

По време на следването си във Фрайберг, той е асистент на проф. Клеменс Винклер, който е откривателят на елемента „германий“. “Не е ясно как, с какво и дали Стойчо Каравелов е помогнал на Винклер за откриването на германия, но очевидно по някакъв начин е бил свързан с научната дейност на професора. Със сигурност може да се твърди само, че между този наш съотечественик и немския учен е съществувало нещо повече от обикновено познанство или приятелство, защото през 1890 г. проф. Клеменс Винклер подарява на Стойчо Каравелов едни от първите кристалчета „германий“. А като се има предвид в резултат на какъв огромен труд при тогавашните условия е получен този екстракт, кристалчетата наистина са били безценни!” [Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.]

Как се появяват първите германиеви кристали?

През 1886 г. немският химик проф. Клеменс Винклер (29.12.1838 г. – 8.10.1904 г.) от Фрайбергската минна академия получава за анализ новооткрития минерал „аргиродит“. Прецизният анализ показва, че почти 7% от теглото му се пада на неизвестен до тогава елемент. След като прави редица изследвания и изучава свойствата му, на 6 февруари същата година, Винклер разбира, че е открил екасилиция (бъдещия „германий“). Това е елементът с пореден номер 32 от Периодичната система на елементите на Дмитрий Менделеев, чието място било оставено празно.

Немският химик проф. Клеменс Винклер през 1900 г. Източник: Wikipedia.org

Относно името на новооткрития елемен – двамата учени – Винклер и Менделеев са водили дълга кореспонденция. Първоначално Винклер искал да го нарече нептуний – в чест на планетата Нептун, която също е предсказана преди да е открита. После предложил – ангуларий, т.е. ъгловат, предизвикващ спорове (откритието е предизвикало доста спорове). Накрая, обаче, решават да го нарекат на държавата Германия, в чест на родината на Винклер. [Дашовска, Л., Стъклена ампула с първия германий, в-к. „Музей”, бр. 1-2/01-02.2000 г.]

Химичният елемент „германий“

Чистият германий е стоманеносив, твърд, крехък метал. Германият е полупроводник с кубична кристална структура. Дълго време не е имал практическо приложение. След редица изследвания, обаче се установяват неговите уникални полупроводникови свойства. През 1948 г. той е използван като пръв полупроводников материал при създаването на точковите транзистори, по подобие на силиция, който се прилага в областта на компютърните чипове. [Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.]

Още малко от историята на инж. Стойчо Каравелов

През 1890 г. Стойчо Каравелов се завръща в България и постъпва като минен инженер в Минното отделение към Министерство на финансите. През 1893 г. отделението е прехвърлено към новосъздаденото Министерството на търговията и земеделието. През следващите години С. Каравелов заема различни длъжности: инженер – химик по мините, завеждащ лабораторията химик, завеждащ лабораторията инженер – химик, инженер – металург, директор на мините, началник на отделението за мините.

Като изключителен експерт, той е и главен автор на Основния закон за мините в България. С този закон се регулират отношенията между предприятията и държавата. Запазва се правото ѝ сама да експлоатира основните минерални богатства (преди всичко на Пернишкия и Бобовдолския въглищен басейн). Като личност с широки интереси, Каравелов участва и в създаването на първата балнеоложка организация за използване на минералните води в България. [Вълчев, А., Кой е Стойчо Каравелов?, сп. „Млад конструктор” 2/ 87 г.]

През месец април 1894 г. инж. Каравелов става член на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Избран е и в редакционната колегия на Списание БИАД. По време на своето дългогодишно сътрудничество в изданията на БИАД се отпечатват над 80 негови (предимно кратки) информации за състоянието на минното производство в света и у нас, за производството на скъпоценните метали в света, а също и различни статистически данни. [Цонев, М. Дейци на Българското инженерно –архитектурно дружество 1893-1949, София, 2001, стр. 92]

Инж. Стойчо Каравелов многократно е упълномощаван да представлява България в чужбина. През 1894 г. за четири месеца и половина е изпратен от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на златни и сребърни монети при унгарския държавен монетен двор в Кремница.През 1906 г. за пет месеца и половина е командирован от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на никелови монети при австрийския и унгарския държавни монетни дворове във Виена и Кремница. През 1907 г. е изпратен да получи устройството и службата на бюрата по контролирането на златните и сребърните предмети в Австрия, Швейцария, Германия и Франция. През 1909 г. е командирован в Берлин и Виена, за да поръча оригиналните щемпели за новите сребърни монети. Като делегат на българското правителство през 1910 г.,инж. Каравелов участва в Международния конгрес на мините и металугията в Дюселдорф, Германия.През следващата година още много пъти е изпращан от Министерството на финансите до Виена за подготовка на щемпелите за новите златни и сребърни монети и до Кремница за тяхното насичане. [ОФ 06088, Служебен списък на инж. Стойчо Каравелов, 1907 г.]

През 1915 г., обаче, той подава оставка по здравословни причини. На 8 октомври 1916 г. почива в София, само на 51 години от рак на белите дробове. На същата дата, но 12 години по-рано е починал професор Клеменс Винклер. [Вълчев, А., Кой е Стойчо Каравелов?, сп. „Млад конструктор” 2/ 87 г.])

Пътят на ампулата с „германий“ до Националния политехнически музей

През 1898 г. инж. Стойчо Каравелов решава да подари ампулата с първите кристали „германий“ на Висшето училище, вероятно на Химическия институт на Физико-математическия факултет. Ампулата е поставена в стъклена банка (заедно със собственоръчно написан дарствен надпис на инж. Стойчо Каравелов) и цяло столетие се съхранява от бележити български химици. Проф. Никола Добрев (ръководител на катедрата „Неорганична и аналитична химия” в периода 1889-1909 г.) я предава на проф. Захари Караогланов (ръководител на същата катедра в периода 1909-1922 г.). През 1922 г. катедрата се дели на две: „Неорганична химия” и „Аналитична химия”. Ампулата се предава за съхранение на ръководителя на катедра „Неорганична химия” проф. Димитър Баларев, който следвайки традицията, я предава на най-добрия си ученик проф. Никола Коларов. От 1958 г. проф. Коларов я съхранява в катедрата по „Неорганична химия” на Държавната политехника, а по-късно на Висшия химикотехнологичен институт. При своето пенсиониране я поверява на своя приемник проф. Иван Младенов. През месец юли 1993 г. проф. Никола Коларов и проф. Иван Младенов взимат решение да я предадат безвъзмездно за съхранение в НПТМ. [Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.] Записана в инвентарната книга на музея под № ОФ 06564, ампулата с „германий“ и дарственият надпис стават част от постоянната експозиция.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.