Икона на Свети Йоан Кръстител - Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Секновение

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 29 август в християнския календар от края на ІІІ и началото на ІV век се чества Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител. Според Библията, самият Христос нарича Св. Йоан най-големият от всички пророци.  Неговата мисия била да проправи пътя на Божия син, да казва безпристрастно истината, въпреки обстоятелствата. Така  светецът намира и смъртта си.  Св. Йоан бива обезглавен по заповед на Царица Иродиада, тъй като не се поколебал да изобличи развода на царя, последван от женитба с братовата му жена.

Народът нарича този празник с различни имена – Секновение, Обсечен(и)е,  Отсичане главата на Йоан Кръстител, Църн Св. Йоан, по Родопите е известен като Иван обсечен или Иванова глава.  Някъде го наричат още и Иван Коприван, поради преданието, че отрязаната му глава била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове станали още по-червени. Червеното е цветът на пролятата кръв, изкуплението, тя е едно от евхаристичните тайнства и заема централно място в християнските представи.

Икона на Свети Йоан Кръстител – Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

 В българската традиционна култура на Секновение се спазва строг пост, забранява се пиенето и яденето на храни с червен цвят, заради невинно пролятата кръв на светеца.

 В народните представи на този ден „се секват денят и нощта“, т. е. изравняват се по времетраене. Налице е вечната борба между добро и зло, светло и тъмно: от християнска гледна точка царица Иродиада (злото) нарушава закона и убива този, който ù се противопоставя – Св. Йоан Кръстител (доброто), а в народните вярвания денят (светлината) и нощта (тъмнината) стават равни и борбата между тях започва отначало в един вечен кръговрат.

Страници: 1 2 3
Стенопис „Успение Богородично“ от параклис „Св. Архангел Михаил“ в село Малево, област Смолян. Източник: РЕМ Пловдив

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Успение Богородично (Голяма Богородица)

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 15 август честваме Успение Богородично. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица, Старата Богройца, Голяма черква.

Това е най-големият празник, свързан със светия образ на Богородица, предшестван от двуседмичен пост. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния живот. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Когато Мария е била предизвестена от Архангел Гавраил за предстоящия й земен край, пожелала да се срещне с Христовите ученици. Иконографски този момент е изобразяван чрез Светите апостоли, наредени около мъртвото тяло на Божията майка.

В църквата при Богородичната икона се палят големи свещи и се подаряват ръчно изработени кърпи, престилки, чорапи, постелки и пари. Като дар в храма се носят и първите набрани плодове – грозде, дини, пъпеши, мед, погача от новата житна реколта. Раздавката е и за живите, и за мъртвите.

Това е денят, в който Църквата почита своите ктитори (дарители).

Голяма Богородица е ден на предела между лятото и есента. Този женски празник се чества като семеен, родов, личен и общоселски. Дава се курбан, предимно от едро женско животно. Трапези се разпъват край лековити води, параклиси, църкви, манастири, сакрални места.

Страници: 1 2 3 4
Любителски фотоконкурс "Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в Община Велико Търново”

Фотоконкурс популяризира наследството на Колю Фичето във В. Търново

Обявен е любителски фотоконкурс „Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в Община Велико Търново”. Организатори са Регионален исторически музей – Велико Търново и Община Велико Търново.

Провеждането на фотоконкурса е по повод 220 години от рождението на майстора и във връзка с темата „Наследство и образование” за отбелязване на Европейски дни на наследството – 2020, подкрепена от Съвета на Европа и Европейската комисия под надслова „Европа, общо наследство”.

Право на участие във фотоконкурса имат всички граждани без възрастово ограничение, разпределени в двете групи: учащи до XII клас и възрастни.

Фотографиите, придружени с информация за автора и телефон за връзка, се приемат до 18 септември т.г. в РИМ-Велико Търново на адрес: гр. Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо” № 6, „За фотоконкурса” или по електронен път на e-mail: svetla_atanasova1969@abv.bg, julietagyuleva@gmail.com.

Снимките ще бъдат оценявани от жури, включващо музейни специалисти от отдел „История на България XV – XIX в.” и един професионален фотограф. Ще се излъчи по един победител в двете възрастови групи. Ще бъде връчена и една специална награда на Кмета на Община Велико Търново. Имената на наградените участници ще бъдат обявени на 28 септември. Най-сполучливите фотографии ще бъдат включени в изложба, която ще се открие на 15 октомври пред Факултета по изобразително изкуство, когато ще бъдат официално наградени и победителите в конкурса.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Стойчо Драгоев Каравелов - първият български инженер-металург. Източник: НПТМ

Стойчо Каравелов – братовчедът на Любен Каравелов е първият български инженер-металург

През 2020 г. се навършват 155 години от рождението на инж. Стойчо Каравелов – първият български инженер-металург и основоположник на българското минно дело. Едни от първите експериментално получени кристали на химичния елемент „германий“ се намират в Националния политехнически музей в София. Това е поводът „Сторник“ да представи откъс от текста „Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време“ с автор Светлана Горанова – Маркова, уредник в НПТМ, е публикуван  в „Годишник на Националния политехнически музей – София“, том 21/2019 г., ISSN 0-324-0177, София, Алфа Стар 2019 г., стр.97-102.

В Националния политехнически музей (НПТМ) в самостоятелна витрина е експонирана стъклена банка, в която е поставена малка стъклена ампула с няколко кристалчета „германий“, придружени от дарствен надпис: „Германий, получен в 1886 год. от проф. Cl. Winkler във Freiberg. Подарен в 1890 год. на г-н Стойчо Каравелов от г. Винклера. Подарен на Висшето училище от г. Ст. Каравелова
1898 – 31/I”. Експонатът има голяма стойност. От една страна поради историята, свързана с откриването на химическия елемент, а от друга – поради връзката му с името на българина – инж. Стойчо Каравелов.

Стъклената банка с ампулата с първите експериментално получени кристали на химичния елемент германий и дарствения надпис от инж. Стойчо Каравелов. Източник: НПТМ

Кой е Стойчо Каравелов?

Стойчо Драгоев Каравелов е първият български инженер-металург. Основоположник е на българското минно дело. Роден е на 1 август 1865 г. в Копривщица, в същата къща, където днес се намира музеят на Любен Каравелов. Произхожда от възрожденския род на Каравелови и е първи братовчед на Любен и Петко Каравелови. Каравеловият род е един от големите и известни родове на Копривщица. Род, умножил се и доживял до днес.

Всеки българин познава веселата и романтична история на Павлин и Лила от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“. Героите на тази повест са действително съществуващи личности, близки роднини и съграждани на Любен Каравелов. Прототип на образа на Павлин е неговият най-млад чичо Драгоя, бащата на инж. Стойчо Каравелов. Драгоя Либенов Каравелов е роден през 1820 г. и е най-малкият син на дядо Либен. А Лила всъщност е Параскева Иванова Спасова, племенница на Найден Геров. Драгоя и Параскева се женят през 1842 г. и имат девет деца: Личо, Лала, Лила, Стойка, Мария, Геро, Ана, Иван, Стойчо. Най-малкият Стойчо е кръстен на бащата на Любен и Петко Каравелови. [Каравелов, Л., Копривщенските Каравелови и Любен Каравелов през обектива на генеалога, Сборник по случай 150-годишнина на Любен Каравелов, БАН, С., 1990]

Страници: 1 2 3 4