reducirani-zvutsi

Ер голям и ер малък в българския език

Защо тапет – тапети, но котел – котли?

В думата тапет Е-то е на мястото си. Откриваме го във всички езици, където съществува подобна дума – нем. Tapete, итал. tappeto, гр. tapeto, рум. tapet.

С котела историята е друга. На нашия котел в сръбски съответства котао, на полски kосiоɫ, на словенски kótǝl, а на старобългарски котьлъ. Старобългарската форма е най-древна и всички славянски вариации произлизат от звука Ь (ер малък). Как точно се е произнасял този звук е въпрос на догадки, но в повечето думи произлиза от древното кратко i. Всъщност и думата котел е заемка от готския термин katilus.

Еровете са се различавали от другите гласни по това, че са били редуцирани, свръхкратки звуци. Затова и съдбата им е по-особена: на места са ставали нормални, пълноценни гласни, другаде пък са изпадали. Правилата, по които се развиват тези звуци, се определят от позицията им в думата.

Слаба позиция за еровете е била в абсолютния край на думата. Така двусричната старобългарска дума гра-дъ става град. Слаба е била и позицията без ударение пред нормална гласна и дъва, зъло, въкоусъ стават два, зло, вкус.

Силна е позицията, когато е под ударение, например въ̀здоухъ. В силна позиция еровете са придобивали нормална дължина  – „вокализирали са се“. В български ер голям в повечето говори се произнася като Ъ (по-късно такъв гласеж придобива и голямата носовка ѫ). Ер малък най-често става Е, по-рядко – Ъ, например в думата тъмен от тьмьнъ.

Понеже ударението в български е подвижно, в една и съща дума ерът може да е или в силна или в слаба позиция, в зависимост от словоформата. Например в нечленуваната форма гра̀дъ ерът е в слаба позиция и изпада, но с присъединяването на определителен член попада в силна позиция: градъ̀‿тъ. Подобен е случаят на думи като ден и днес от дьнь и дьн̀ь‿сь.

Тези процеси са ставали още в старобългарски, когато се извършва отпадане на редуцираните и вокализация на силните ерове. В съвременния език подобни закони вече не действат. Но редуванията на форми като котел – котли се запазват като наследство от историческия развой на езика.

Писменият език, който е по-консервативен, поддържа правопис, съответстващ на старите произносителни норми. По стария етимологичен правопис се изписваше сърдце, праздник, гостба – думи, в които вече звучат различно. Понякога писмените форми заживяват свой собствен живот и сега наред с разговорната форма сбор със закономерно отпадане на еровата гласна има и събор.

За отбелязване е, че изпадането на старите ерове най-пълно се осъществява в  северните славянски езици – руски и полски. Там са възможни големи струпвания на съгласни: рус мгновение, вшивый, ртуть, ржи, пол. pstrzy, krwi, trwać. Българският език избягва неудобни струпвания на съгласни и ерове се запазват за удобство на произношението, например в тъка, рус. тку  (но изпада в  диал. ткая).

Звуковата съчетаемост и в българския език също не позволява съчетаването в краесловие на шумова и сонорна съгласна, затова между тях винаги се вмъква гласна Ъ: мисъл, расъл, социализъм, хуманизъм, министър, тигър. По аналогия с домашните думи, в заемките също се редуват форми със и без Ъ – министри, хуманизмът.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Паметник на Хаджи Николи в музей „Възраждане и Учредително събрание“ и директорът на РИМ В. Търново д-р Иван Църов. Снимка: РИМ Велико Търново

Музеят във Велико Търново показва за първи път паметник на Хаджи Николи на почти 100 години

Бронзов паметник на известния търговец, дарител и общественик Хаджи Николи Хаджидимов Минчев  е експониран в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново, съобщават от Регионален исторически музей Велико Търново.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е роден на 17 февруари 1826 г. в известното търновско семейство на Димо Кожухаря – търговец на кожи. Получил солидно за времето си образование той се превръща в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. През 1858-1860 г. участва в Патриаршеския събор в Истанбул, а през 1871 г.  в Първия български църковно-народен събор. По негова поръчка майстор Колю Фичето строи  през 1858 – 1862 г. хан на  Самоводската чаршия в Търново, който се превръща в един от архитектурните шедьоври на българското Възраждане. Хаджи Николи изразходва цялото си богатство в борбата за църковна независимост. Завършва земния си път в бедност на 3 септември 1892 г. и е погребан е в двора на църквата „Св. Константин и Елена“.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев. Източник: РИМ Велико Търново

През 30-те години на ХХ век неговите наследници поръчват изработването на паметник и подемат кампания за поставянето му. Това не се случва, защото Търновската община не дава съгласие. До реституцията през 90-те години на миналия век паметникът се съхранява в мазетата на Хан Хаджи Николи, след което попада в музея.

„Монументът не е познат на широката общественост, защото макар и направен  преди близо 100 години, никога не е поставен в градска среда“, посочва директорът на Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църов.

 В зала „Църковни борби“  на музей „Възраждане и Учредително събрание“ сега са експонирани статуята на бележития търновец и два от трите бронзов барелефа на паметника. Единият пресъздава изказването на Хаджи Николи пред Патриаршеския събор, а другият възпроизвежда снимката на участниците  в Първия български църковно-народен събор.

Мраморният постамент  на паметника  днес е разположен в непосредствена близост  до входа на музей „Затвор“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които “Сторник” търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Свети Илия. Художник:  Стаю Гарноев

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

След  Горещниците, на 20 юли, се отбелязва Илинден. За Пророк Илия се говори както в Стария, така и в Новия завет. Живял е през IX век преди Хр. Светецът е възнесен жив на небето пред очите на неговия ученик Елисей. В откровенията на Йоан Богослов е казано, че той ще се появи преди края на света, за изобличението на Антихриста. Свети Илия е продължение на античния митологичен образ на Бога-слънце, препускащ със своята огнена колесница. Така бива  изобразяван и иконографски. Той се счита за потомък на свещеното Аароново племе, имал е пропочески дар и е вършил чудеса.

На Илинден е отредено време за черкуване. Някъде в Родопите, рано сутрин, жените ритуално раздават пити пред църквата или параклиса на светеца.  На някои места се носи мед в храма, защото на този ден се „подрязват кошерите“ – вадят се медените пити. Правят се и много общоселски събори и тържества.

В народните представи, при подялбата на света, на Свети Илия е дадено повелителството на градушките, гръмотевиците, светкавиците.  Той ги предизвиква, препускайки с огнената си колесница по небето и хвърля огнени стрели по ламята. Затова го наричат още Гръмодол, Гръмовник, Гръмоломник.

Във фолклорните песни е отразено вярването, че с гнева си Свети Илия може да причини продължителна суша. Неговото име се призовава при баения и заклинания; обрича се курбан от мъжко животно за незнайна болест. На места в Пловдивския край се коли най-старият петел. Птицата се прeнася в жертва на къщния праг, като се гледа накъде ще скочи. На добро е, ако петелът подскача високо или тръгне навътре към дома. Най-хубава е поличбата, ако жертвената птица стигне чак до огнището на къщата – тогава може да се очаква плодородие, та дори сватба. В други региони като Родопите, Странджа-Сакар, Пирин жертвеното животно е бик, овен или теле. С всичко това се цели да се омилостиви Св. Илия и да се предпази земята от градушки и наводнения.

Свети Илия. Художник: Стаю Гарноев

Често трапезите и жертвоприношенията се правят на някоя могила, оброчище, край вековни дъбови гори или параклиси. На места в Ловешко, както и в Асеновградско, освен опяването на курбана от селския свещеник, се прави и молебен за дъжд. Носят се легенди, че в по-стари времена хората излизали на хълм край селото, където отдалече пристигал елен, който доброволно се пренасял в жертва. Веднъж обаче забавил идването си, след което хората не го оставили да си почине, както му редът, а бързо го умъртвили. Поради тази човешка сприхавост, елен за тази цел повече не се появил, заради което са започнали да колят домашно животно.

Празникът е на „среди лето“, когато „земя и море се преобръщат“. Не е желателно къпането в морето, поради поверието, че на този ден то взима си жертва. Заложена е надеждата за опазване от небесните стихии, за да има плодородие.

Не е за предпочитане на Илинден да прогърми или вали, защото орехите остават „шуплести“, т. е. празни. Ако летят птици във висините и кучето не лежи свито на кълбо, се предвеща мека зима. На Илинден, някъде на край света, свраките вършеят самодивското цвете росен. Забранява се домашна и полската работа, но тъй като това е времето на вършитбата, в някои райони, като Пловдивско, се допуска возенето на снопи, вадене и плетене на лук. 

На Илинден строго се следи редът, по който се раздава храна. Вярва се, че който подаде с две ръце и Светецът ще му върне двойно добро.

Св. Илия покровителства кожари, кожухари, самарджии, керемидари. 

Здраве и богат урожай да е, честит да е Илинден за всички именици!

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Спасовден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Портрет на Васил Левски. Този оригинал е запазен от Георги Данчов - Зографина и подарен на НБКМ от синовете му Никола и Иван Г. Данчови през 1953 г. Той е бил размножен и разпространен от турската полиция във връзка с издирването на Левски след Арабаконашкия обир (1872). Източник: НБКМ-БИА C 65

„Нему друг равен нямаше“ – как Левски създава мрежа от тайни комитети

Ако Левски е наричан Апостол на свободата, то не е само защото работи за политическото освобождение на България, а защото се бори за общество от свободни хора. Левски е велик не само защото е последователен и безспорно един от най-талантливите организатори на освободителната революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото всички тези характеристики за него се фокусират в  идеала му за един справедлив бъдещ свят, съобразен с божествената същност на човешката природа.

„Нему друг равен нямаше“ извисява неговата роля Данаил Хр. Попов, пръв съидейник и деен съратник на В. Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация. „Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие“, пише през 1871 г. войводата  Филип Тотю.

Васил Левски излиза със своите идеи на сцената на българското революционно движение в края на 60-те години на ХIХ век. След като в предишните десетилетия са предприети множество неуспешни опити да се разреши българския въпрос чрез единство в действията с другите балкански народи, следва период, в който обективните вътрешни и външни условия са изключително благоприятни за развитието на революционния процес в Българско.

Комитетите на Левски

На Левски му предстои да преосмисли миналото, да постави на нови основи националноосвободителното ни движение, като разработи политическите и стратегическите планове за  развитието му. Дейци като Левски „в едно късо време покриха България с цяла мрежа от революционни комитети… Народът показа, че без вътрешна организация е невъзможно всеобщо въстание с една или две незначителни чети” – бележи Христо Ботев във в. „Знаме” от 13 юли 1875 г. Комитетите започват много бързо да никнат от двете страни на Балкана – в Мизия и Тракия. Левски намира подкрепа за тайната си, конспиративна дейност главно в средите на интелигенцията  – учители, свещеници, читалищни дейци, но  и сред търговското и занаятчийско съсловие.

Броят на създадените от Апостола комитети е трудно установим, но според изследователите те са стотици. Проф. Дойно Дойнов бележи, че в Мизия „дейни комитети“ има в Търново, Лясковец, Елена, Габрово, Севлиево, Трявна, Плевен, Тетевен, Враца, Лом, Никопол и др. Той коментира още: „Вярно е, че за много от  тези комитети няма документални данни“, за по-голяма  част това са „преди всичко спомени и предания“. И  обяснява този факт с обстоятелствата, че обиколките му из „Българско“ са „толкова тайнствени“, колкото и началото на неговото пътуване до Цариград, откъдето започва реализацията на намеренията му. Събрал „разнообразна  и богата информация“, Левски решава да се запознае на място с тежненията на народа, да провери готовността на българите за борба.

Обиколките на Левски в българските земи

Първата му обиколка (януари-февруари 1869 г.) е опознавателна, без строго конкретизирани цели, без опити за създаване на комитети по подобие на тези, които още през 1853 г. инициира Раковски или в 1866 г. създава ТЦБК. Проф. Крумка Шарова счита, че по време на първата обиколка Левски „създава структура от типа на опорните и мобилизиращи пунктове за формиране на вътрешни чети“.

В. Левски предприема втората си обиколка (май – края на август 1869 г.) с идеята да потърси средства, както и с надеждата за подкрепа от емитрантските среди  и центрове. Обиколката трае четири месеца и  вече няма само проучвателна цел, а главно той полага основите на комитетското дело в Българско, както твърдят спомени. Пътят му  отново е „таен, трудно установим“. Дългогодишният изследовател на делото на Левски проф. Д. Дойнов бележи, че през 1869 г. „започва процесът на възникване, на опипване на почвата и където е възможно –  на създаване на ядра на съмишленици“. При среща в Трявна Апостола предлага „да се работи в читалището чрез просветна и обществена полезна дейност“, чрез която да се „подготви гражданството и за участие в революционната, освободителна дейност“. И при тази втора обиколка той се среща със стотици българи – преди всичко участници в чети  и легии, които „са готови да го последват в новото начинание“. Участници в срещите са и млади, буйни младежи, които също „изразяват готовността си за патриотично действие“.

През май – есента на 1870 г.  Апостола отново посещава редица селища, работи по съставянето на Проектоустава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), започва да води  и бележник, в който вписва ценни  и разнообразни сведения от личния си живот  и революционна дейност. През 1870 г. от Гюргево Левски се озовава най-напред в Русе, след това посещава Ловеч, Търново, Горна и Долна Оряховица, Лясковец, Елена, Трявна, Габрово. В тези селища се среща със свои съратници, организира събрания, създава комитети.

Портрет на Васил Левски. Този оригинал е запазен от Георги Данчов – Зографина и подарен на НБКМ от синовете му Никола и Иван Г. Данчови през 1953 г. Той е бил размножен и разпространен от турската полиция във връзка с издирването на Левски след Арабаконашкия обир (1872). Източник: НБКМ-БИА C 65

На Васил Левски се налага да защитава близо година своите нови идеологически и тактически позиции пред емиграцията. На 20 юни 1871  г. той пише до емигрански дейци от Влашко: „Да си работим както ни стига умът, че от вас комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем“. Разочарован от емигрантите той  пише още: „За отечеството работим, байо! Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора“. Със същата дата е и писмо, отправено от Апостола до габровеца Райчо Попхристов, чрез което отхвърля  претенциите на емиграцията  за ръководно място в освободителното движение и на когото пише: „… нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и на учений ни народ в Българско?… Мисля и надявам се да вървите по народното ни вишегласие“; „представителите ни из Българско, вече ги имаме от няколко градове и села готови, а по нейде йоще ги избират“. Левски осъществява принципа на вишегласието чрез Централния комитет в Ловеч – необходимо е „да се свири от едно място“, т. е. общ за всички действен център.  Левски се завръща в България, без да е намерил необходимата му подкрепа.

Тайната на комитетската мрежа и дейци

От януари до декември 1871 г. той развива активна деятелност за организиране и укрепване на комитетската мрежа. Левски изгражда стъпка по стъпка величавото си комитетско дело и революционната организация тръгва бързо напред. Създадените от него комитети постепенно се превръщат в нови революционни ядра. Те не са само групи, съставени от съмишленици, не са само структурна форма за  извършване на агитационна и разяснителна работа. Те са и политически, организационни и бойни единици в общата им система. В тях се привличат  и активизират стотици, хиляди обикновени хора, подготвят се за бъдещата борба. Въвеждат се псевдоними на апостолите, Левски въвежда и революционни синоними на селища, комитети и дейци. На заседание от 11 ноември 1871 г. в Трявна той обяснява, че „във всички градове ще има  комитети, че учителите  трябва първи да застанат начело“. В спомените си Христо Даскалов,  член на Тревненската организация, споделя, че за „да прикрием комитета, той ни посъветва да бъде под булото на читалището“. Строгата вътрешна дисциплина, изключителните грижи за опазване на революционната тайна и суровите наказания  на провинилите се, прилагани чрез тайната полиция, израстването на професионални революционери апостоли, характеризират  новата комитетска организация като високо постижение в революционната практика на българския народ.

Помощниците на Левски трябва да са „разсъдителни и безстрашливи“

За въвеждането им в работата Васил Левски осъществява съвместна обиколка с помощниците си Ангел Кънчев  и Димитър Общи.  „Апостолите не срещаха големи затруднения в пропагандата, защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път в по-големите градове и села. И ние вървяхме из неговите пътеки“ – пише летописецът на Априлското въстание Захарий Стоянов за Левски  и работата по подготовката на българите. През есента на 1871 г. вече с двамата си помощника Левски  поема  да обикаля градове и села. Тази есенна обиколка е най–продължителна, но и най-резултатна – „време на истински подем, на растеж на Вътрешната революционна организация“ според проф. Дойнов.

Левски е особено „взискателен в подбора на водачи на революционното движение, на избора на войводи, куриери, помагачи и най-вече на своите помощници и най-близки съратници“. В писмо до Любен Каравелов от 16 септември 1872 г. той му пише, че може да се довери на хора „разсъдителни и безстрашливи“, „постоянни и великодушни“. На разпита пред  следствената комисия,  след залавянето  му поради участие в обира на турската поща в прохода Арабаконак,  Димитър Общи  бележи как е въвеждан  крачка по крачка в работата. Според показанията му първоначално той не  е допускан на събранията в Ловеч и Троян, по-рядко на събиранията в Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Чирпан, Стара и Нова Загора, Сливен, Котел, Елена, Трявна,  Габрово, Севлиево.  „Не ме допущаха“, „не ме заведоха“, „направиха събрание без мене“  се оплаква Д. Общи. „Изпитвам човека в работата и така го пущам за по-нататък“ – заявява Левски относно обвиненията на Общи  за пренебрегването и за едноличното ръководство на комитетското дело. И Апостола още счита, че  „стажуване[то] на народната нива“ е „висшето училище“ за всички апостоли,  необходимо условие „за успеха на апостолската мисия“, затова той предпазливо ги въвлича в революционната работа, в комитетските тайни.

Една от „най-колоритната личности сред народните възрожденски дейци“ е Матей Преображенски – Миткалото, „сърдечен другар и побратим“ на Апостола. Той е „най-сигурният и изкусен куриер на организацията“ –  разнася важни сведения, писма, прокламации от Влашко за Българско, но и го придружава в мисията му по създаване на местни комитетски структури.

„Поколения след поколения ще се сменят, но той, Левски ще съпътствува всяко поотделно, съвременник на всички възрасти и на всички епохи, за когото няма никакъв залез, все същият в миналото и днес, и в безкрайните перспективи на бъдещето“, пише през 1963 г. писателят  Константин Константинов.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?
Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)
Според новооткрити османски документи Васил Левски е роден през 1840 г.
Образът и съдбата на Васил Левски привличат много български живописци, графици и илюстратори

Васил Левски

Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?

На 6 юли по стар стил (18 юли по нов стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви се ражда синеокото момче, което в следващите десетилетия ще се изгради като безспорно най-авторитетния водач на националната ни революция – Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

Липсват автентични документални свидетелства за рождената дата на Левски, историците я “откриват” по спомените на негови близки родственици, които са записани след 1878 г.

Левски – “роден два-три деня преди или след Петровден”

Първият му биограф Георги Яковлев Кирков издава през 1882 г. брошурата “Васил Левски (Дяконът)”. През 1883 г. Захарий Стоянов създава втората биографична книга за Левски. Книга за „Васил Левски Дяконът” издава през 1895 г. и Стоян Заимов. Първите двама бележат, че той е роден около Петровден в 1837 г. без посочване на конкретната дата. Заимов пише най-конкретно за времето на неговото рождение: „Той се е родил на 6 юли 1837 г. в Карлово” (18 юли по нов стил). На 6 февруари 1898 г. върху страниците на в. „Юнак” опълченецът Иван Кършовски публикува поредната биография на Апостола, в която сочи като рождена дата 26 юни 1837 г. Две години по-рано – през 1896 г. един от първите български историографи Георги Димитров  във втори том на своята история „Княжество България” сочи за рождена дата 26 юни, позовавайки се на сведения, получени от Андрей Начов, съпруг на сестрата на В. Левски – Яна. Всички са единодушни – неговото раждане се случва около Петровден. Или както пише З. Стоянов – „Два-три деня преди или след Петровден”  или по стар стил  това е  29 юни.

Уточняването на рождената дата на Апостола  се дължи на историка Димитър Страшимиров, разпитал през 1895 г. обстойно  живите все още негови роднини по повод откриването на паметника на Левски в София. Особено полезен е споменът на първия му братовчед и съименник Васил Караиванов. За опорен пункт е взета сватба от лятото на 1837 г. Според църковния катехизис (книга за основните положения в християнското учение) преди Петровден сватба не се прави (т. е. по време на пости). Изчакана е неделята – тогава 4 юли. Иван и Гина Кунчеви са определени за т. нар. побащини (стари сват). Но Гина не участва във сватбата – или е вече родила, или не е в състояние да присъства. Изключва се раждането да е станало преди сватбения ритуал – иначе би се запомнило сливането на двете събития. Най-вероятно очакваното дете се ражда два дни след сватбата (според сведения на роднинския съвет)  на 6 юли 1837 г.

Относно годината на рождението проф. Пламен Митев от Софийския университет коментира, че освен „официално възприетата 1837 г., през последния четвърт век са лансирани поне още две възможности – 1843 и 1846 г.  И проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, потвърждава: „преглеждайки всички познати свидетелства за рождението на Левски, сам се убедих, че наистина става дума за 1837 г.”.

Нов и стар стил на датите – как да се ориентираме?

Бележка на редакцията: Въпреки че реалната дата на рождението на Левски е 6 юли, честването се извършва на 18 юли по т.нар. нов стил. През 1916 г. България преминава от Юлиански към Григориански календар, което налага “преизчисляване” на историческите дати – така, “стар стил” се наричат датите по Юлианския календар, а “нов стил” – датите по Григорианския календар, валиден и до ден днешен. За историческите събития, случили се между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 г. към датите от Юлианския календар се прибавят 12 дни, за да се преизчислят по новия Григориански календар – например рождението на Левски, 6 юли по стар стил, става 18 юли по нов стил; обесването на Левски, 6 февруари по стар стил става 18 февруари по нов стил). Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. Обесването на Левски, случило се на 6 февруари 1873 г. по стар стил, традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Търново. 8 юли 1877 г. (нов стил), 26 юни 1877 (стар стил). Източник: РИМ Велико Търново

РИМ В. Търново разказва: Посещенията на Васил Левски в старата столица

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати “Царевец” и “Трапезица”, църквата “Св. 40 Мъченици”, Археологически музей, музей “Възраждане и Учредително събрание” и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Документирани разкази за посещенията на Васил Левски в Търново оставят неговите съратници Христо Иванов Големия и Филип Симидов. Според тях Левски посещава старата столица три пъти. Местните краеведи и историци Йордан Кулелиев, Пенчо Крусев и Недялко Каранешев през 40-те и 50-те години на XX век подготвят редица публикации по темата. Те са базирани предимно на спомените на революционни дейци и техните наследници. Събраните материали непосредствено след Освобождението са най-автентични и достоверни защото в по-късните разкази авторите преосмислят събитията, героизират или изопачават паметта за конкретни личности и събития.

Христо Иванов Големия описва първото посещение на Левски в Търново по следния начин: „През лятото на 1870 година дойде Левски, което стоя 3-4 дена и разговаряхме за всичко подробно за навсякъде по България. И уж посъбрахме по-младите българчета и им говорихме, за да се заловят искрено за работа. И тръгна по-добре да кажем. Местихме го от къща на къща, додето че си и тръгна… защо го местехме, защото го разхождахме из Търново, на театрона „Свети Никола”, на училището на Момчеооглу, на кафенето на панталонджийската еснафска одая (теке тогава се наричаше). И спа 1-2 нощи там и го сварил Колоаса (началник на полицията) в туй теке.”

През лятото и есента на 1870 г. Васил Левски подготвя проект за революционен закон на Вътрешната революционна организация. Заедно със своите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи, той обиколя из страната, среща се с дейците на комитетите. Бойните другари четат и коментират отделните точки в революционния документ.

За тези събития Христо Иванов отбелязва: „В гр. Лясковец, 1871 г., у Марин Станчев в къщата дойде Васил Ив. Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, носещи ръкописния закон за комитетите, които да се водят по него, за одобрение от частните комитети.” В събранието от Търново участват познатите революционери Христо Иванов и Йордан Йорданов Инджето, както и учителя Христо Брусев. Последният напуска заседанието, изплашен от предателство след многото разисквания и препирни. Късно през нощта Васил Левски и неговите помощници пристигат в Търново, за да се срещнат с местните революционни дейци Иван х. Димитров, Никола Гарибалди, Стефан Пачов и да обсъдят революционния закон. Това е второто посещение на Апостола в Търново.

В запазения ръкопис на Йордан Кулелиев, посветен на Христо Караминков и неговото семейство, един от акцентите е посещението на Васил Левски в Търново. Семейството на Караминков се поставя в услуга на Вътрешната революционна организация. В неговия дом има изградени тайници и скривалища. Васил Левски ползва като тайни квартири домовете на търновките Мария (Мота) Караминкова, Аника Костова, ханът на Бяла Бона Станчева и къщата на баба Рада.

Събраните спомени на внуците на баба Мария Караминкова потвърждават публикуваните мемоари на Христо Иванов Големия. Иван Халачев – бивш опълченец и неин внук – разказва през 1936 г.:„Къщата на баба Мота бе комитетска къща. Тук се държеше комитетския код и комитетските вещи. Тук се пазеха книгите на отца Матея Преображенски. Аз помня дохождането на Васил Левски, Ангел Кънчев и другите революционери. Аз бях при баба си и при вуйка си Христо Караминков”. 

“Васил Левски и Миткалото”- картина на Иван Петров, 1968

Същите сведения за посещението на Васил Левски в Търново дават и внучките на баба Мота – Анастасия, Невяна и Молка (Мариола).

Йордан Кулелиев събира биографични бележки и за Христо и Филип Симидови – участници в Търновския революционен комитет и съратници на Левски. При тайните си срещи с Христо Иванов Големия в Търново, Апостолът отсяда и в шивашката работилница на техния брат Димитър Симидов, която се намира в Стамболовия хан. За това посещение спомени оставя Филип Симидов: „Христо Иванов назначи мен и Стефан Стамболов да караулиме през нощта. Каква радост бе у нас двама ни, когато бидохме удостоени да видиме лично Апостола и да го вардиме ние!

Васил Левски пристига в хана късно през нощта и остава да пренощува там заедно с Христо Иванов. На другата сутрин той излиза от дюкяна на Владимир Чохаджията и охраняван от разстояние от Филип Симидов излиза от града покрай църквата „Св. 40 мъченици” и по пътя през Арбанаси се придвижва до Петропавловския манастир. Тук двамата другари се разделят.

Третото пребиваване на Левски в Търново е свързано със залавянето му в Къкринското ханче и престоя в Търновския затвор. За последната им среща разказва Христо Иванов: „На 1872 година декемврий 27, като се известихме от телеграфа, че е уловен В. Левски, не повярвахме…. Излязох ази пред дюгеня на вратата да гледам и като погледнах отдалеч, видях В. Левски, че зачулен с един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах все в очите да видя дали ще ми даде знак с очи, но из един път  съгледа и ми клюмна глава вместо „добър вечер” и с нажалени очи ме погледна вместо „прощавай” и замина колата бързо.”

Жива остава паметта за пътуванията на Васил Левски в Търновския край. В редица случаи историята и митологията се преплитат. Примерите са много и красноречиви, но те именно открояват големите личности.

Антични монети. Снимката е илюстративна. Източник: Pixabay

Първите пари – от солта, добитъка и платовете до сеченето на монети

В миналото солта е била рядка и се е ценяла високо. Като спомен за това е останал изразът „да ти излезе солено“, т.е. да платиш висока цена за нещо. В древни времена солта е била своеобразна  валута. Солницата край Провадия е най-старият праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Той е дължал благосъстоянието си на новата технология за добив на сол – изваряване на водата от солените извори. Солта е била използвана като универсално платежно средство. Латинската дума salarium „дажба сол“ придобива значението ‘заплата‘ , та и до сега в английски (salary).

В древния свят основно мерило за богатство е добитъкът. В древния Рим от названието на добитъка, pecu, се развива думата pecunia  – “богатство, пари”. Латинската дума продължава да живее в английски като pecuniary – “паричен, имуществен”. А старият английски термин за добитък, feoh, дава начало на понятието fee – “такса, комисиона”.

До късно предмет на търговията са били предимно луксозни и престижни стоки. Търгували са с подправки, благовония, екзотични животни, платове, кожи. Като платежно средство са използвани и тъканите. Функцията на платове като платежно средство е закрепена в глагола платя/плащам, който се използва във всички славянски езици, както и в румънски – a plăti.

Солта, платовете, добитъкът имат ясна потребителска стойност. За разлика от тях, златото и среброто са лукс, а не насъщна потребност. Точно за това те стават символична проява на богатство. На френски argent (сребро) значи и пари, а при нас осребряване е получаване на пари срещу документ.  

Появата на металните пари

Първоначално металните пари са съществували не във форма на монети, а като кюлчета с различна форма. Старогръцките оболи са имали форма на игла: obelos значи ‘острие’ и живее в думата обелиск – “островърха колона”. Разплащанията са се извършвали в драхми. Драхмата произлиза от drássomai  – “държа в шепа”. Една стиска, съдържаща  шест обола, се е  равнявала на една драхма. След персийския поход на Александър Македонски драхмата се разпространява и в Иран, където добива облика dirham. През VII в. дирхемът получава голямо разпространение в Арабския халифат от Бактрия до Испания. Сега е валута в някои арабски страни. От драхмата води началото си и единицата драм. Това е мярка за тегло (3,7-3,9 гр), а също и валута на Армения.

В славянския свят за разплащане са се използвали медальони, носени на шията и наричани гривни (от грива – “врат”). По-късно те се развиват в парични единици: полабски grėiw(n)ě – “грош”, полск. grzywna – “монета, глоба”. В Московското княжество през XIV в. гривната е сребърна монета с тежест един фунт, равностойна на 200 денги.

Също като другите стоки, кюлчетата са били претегляни, за да се установи точното количество метал. Названията на древните теглилки  започват да се използват за обозначаване на парите. Такъв е произходът на латинската libra – “везни; лира”, и на  германския фунт от libra pondo – “тегловна либра”.

В Библията често се споменава сикъл като теглилка за ненасечено в монети злато и сребро. В основата на думата е еврейският глагол šaqal, който означава “тежи, тегне”. В разказа за предателството на Юда сребърници вероятно значи сикли. Сикъл е гръцко произношение на семитската дума šeqel, която се среща още в акадските текстове.

Същият семитски корен се среща и в арабски като s̠aqula, от който през турски навлиза в български думата съклет, със значение “тегло, тежест, тегота”. Префиксално образувание от арабския корен е mis̠qāl – мярка за тегло, равняваща се на един и половина драма. У Найден Геров се среща във формата мъскал със следната илюстрация:

Прошетало лудо младо низ село,
Продавало мъскал сърма невером.
Излегла ми кяфир Яна хубава,
Да ми купит мъскал сърма невером.

Като парична единица мъскалът се използва в Мароко през XVII—XIX век. В съвременния български думата мускал е придобила значение “флакон” (за розово масло или есенция).

Първите сечени монети

За да се избегне необходимостта металните кюлчета да се претеглят всеки път, те започват да се оформят в стандартни предварително претеглени късове – първите монети. Германският шилинг (готски skilliggs) препраща към корена *skell– “сека”. Технологичният процес е отразен и в по-късни названия: украинският карбованец от карбувати – “насичам”  или в турския мангър от арабски manqūr – “гравиране”.

Когато в Рим се появяват монети, римската натурална икономика няма непосредствена нужда от тях. Причината е по-скоро културна: римляните смятат сеченето на монети за белег на гръцката култура, с която си съперничат. По време на Втората пуническа война се появява първата сребърна монета – денарий. Първоначално той се е равнявал на десет аса, откъдето и името му (dēnī от *decenī, “десетица”). Векове наред той е основна парична единица и името му става нарицателно за пари в романския свят: исп. dinero, порт. dinheiro, ит. denaro.

Търговия и мошеничество

Дълго време на търговията се е гледало като на съмнително занимание. Старогръцкият бог на търговията и богатството Хермес е също и покровител на крадците и мошениците. Култът към римския аналог на Хермес, Меркурий, се разпространява едва след като Рим завързва търговски отношения със съседните народи. Името му е свързано с думата merx – “стока” и е в основата на глагола mercari – “търгувам”. Но меркантилен и сега не е комплимент.

С развитието на търговията се изостря чувството за равностойност при размяната. Идеята за справедливо компенсиране на стойността или постъпката  се обединява с идеята за въздаянието, възмездието. Понятието цена, праслав. *cěna <*kaina, е свързано със стб. каiати сѧ  – “кая се, изповядвам вината си” и сръб. каjати – “отмъщавам”.

В староперсийски съществува един корен, par-, със значение “компенсирам, реванширам се”. Той е наследник на същия индоевропейски корен *per– “прекарвам, превозвам [стока]”, от който през латински произлизат английските думи дума price – “цена”  и prize – “награда”. В  новоперсийски думата придобива облика pāre – “възнаграждение, пари”, който през турски  навлиза в български като пара̀.

В тюркските езици понятието teŋ се свързва с идеята за подобие, еднаквост, равномерност. От една страна, то е в основата на думата денк – “вързоп”: товарът на магарето трябва да е разпределен равномерно от двете му страни, за да е в равновесие. Но през идеята за равновесието, баланса (тур. denge)  се развива teŋka – “средноазиатска монета”, откъдето води началото си руският термин деньги – “пари”.

Благодарение на дългото господство и икономическа мощ на Рим, латинската терминология продължава да живее  в средновековна Европа. Монетата solidus става нарицателно име за пари в Италия (i soldi). От същия корен е и saldo – счетоводният баланс. Думата soldato – “платен, на който му се плаща” стеснява значението си до „солдат“ – наемен воин.

Арабският халифат завоюва много от земите, принадлежали на Рим: Редица монетни дворове попадат в ръцете на арабите и те продължават да секат златни динари. Динарът и до сега е официални валута в редица арабски страни, в Сърбия и в Македония (денар). Римската система от теглилки също се възприема от арабите. Мярката от сто либри centenarium влиза в арабски като qintār, а у нас кантарът става синоним на везни. Унцията, или в гръцко произношение oúnkia, се разпространява в арамейския език на Сирия като uqiyyā и с тази си форма е заета в арабски. В турски придобива облика okka и през османския период оката тежи 400 драма или 1,28 кг.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ген. Радецки с руски офицери и казаци в Търново, юли 1877 г. Източник: РИМ Велико Търново

Как Търново е освободено от османска власт през 1877 г.

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати “Царевец” и “Трапезица”, църквата “Св. 40 Мъченици”, Археологически музей, музей “Възраждане и Учредително събрание” и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 15 юни (стар стил) /27 юни (нов стил) 1877 г. руските войски успешно форсират р. Дунав при град Свищов. Основните части на руската армия се разделят в три направления. Търново е разположено на главната операционна линия Свищов – Търново – Шипка – Одрин. За действие в това направление на 30 юни е сформиран Предния отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко. Военното формирование получава задача да настъпи през Търново на юг, да овладее балканските проходи и повдигне българското население. В този отряд е включено и Българското опълчение.

На 6 юли 1877 г. отрядът достига до село Бяла Черква и се разполага на лагер край бреговете на р. Росица. Генерал Гурко е осведомен, че западно от Търново няма противник, но самият град е добре укрепен. От разпитите на пленници се знае, че там са разположени 5 табора пехота, няколко ескадрона и повече от 10 оръдия.

Стратегическото значение на Търново като стара столица и ключ към планинските проходи, както и липсата на точни сведения за силите на врага налага провеждането на усилени разузнавателни акции.

На 7 юли около 7 часа сутринта руското командване излиза от Бяла Черква с една драгунска бригада и се насочва към Търново. В донесение от 10 юли 1877 г. до главнокомандващия на Дунавската армия, ген. Гурко отбелязва, че към 16 часа колоната приближава старата столица. От западната страна към града водят два пътя – южен по шосето от Севлиево и северен черен път от село Беляковец. За влизането в града е избран пътят от север. Настъплението е извършено по две линии: в първата са включени три ескадрона от Казанския драгунски полк, а във втората три ескадрона астрахански драгуни, гвардейски полуескадрон и 16-та конна батарея. Когато първата линия на ескадроните се приближава на три версти от Търново, турците, които заемат позиция на десния бряг на р. Янтра (в района на днешната жп гара Търново), откриват артилерийски огън. Въпреки голямото разстояние турската артилерия стреля много често, което свидетелства за обхваналата я паника. По пътя, водещ за Омуртаг, е забелязана голяма колона, движеща се на изток.

Генерал Гурко решава да овладее незабавно града. В изпълнение на този план конната батарея е изведена на позиция и 4-те ескадрона драгуни се придвижват напред, прикривайки двата фланга на батареята. Генерал Гурко заповядва на останалите на височината казашки сотни с две оръдия също да се придвижат напред. Независимо от неизгодната позиция командирът на батареята полк. Ореус смело извежда своите оръдия и открива точен огън. Скоро русите заставят неприятелската артилерия да прекрати огъня и да се оттегли по пътя за Омуртаг. Преминавайки на десния бряг на р. Янтра, руските войни откриват огън по отстъпващите неприятелски колони.

Цялата войска се придвижва напред, а току-що пристигналата казашка сотня, предвождана от княз Алексей Церетелев, влиза в старата столица. В руски ръце се оказва целият турски лагер, в който се намират големи боеви и продоволствени запаси, много оръжие и едно знаме.

Търново. 8 юли 1877 г. (нов стил), 26 юни 1877 (стар стил). Източник: РИМ Велико Търново

За събитията в Търново ген. Гурко докладва в Генералния щаб: „Днес в 5 часа след обяд, превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон, бригада драгуни, 16-а конна батарея и 2 сотни от Донския казашки полк № 21. Най-много се отличи гвардейският полуескадрон и конната батарея. Загубите не могат да се определят сега, но във всеки случай са незначителни. Турците отстъпиха по направление на Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало 3 табора низами и 6 оръдия, освен редифите, числото на които е неизвестно.

Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Всички тези части ще пристигнат на 27-мо число. Пленен е турският лагер, палатки, много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на жителите е неописуем. В съборната църква беше отслужен молебен за здравето на Господаря Императора.”

Княз Николай Николаевич в Търново. 12 юли 1877 г. Източник: РИМ Велико Търново

Два дни по-късно в Търново влиза българското опълчение, а на 12 юли княз Николай Николаевич установява главната си квартира в старата столица.

Предният отряд се насочва към селата Присово, Плаково, Войнежа, Средни колиби, Райковци и пътят към Хаинбоаз.

Ген. Радецки с руски офицери и казаци в Търново, юли 1877 г. Източник: РИМ Велико Търново

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Пишещи машини. Колекция на Национален политехнически музей

Колекциите на Национален политехнически музей: Пишещи машини

Това е последната статия в “Сторник” от поредицата на Национален политехнически музей (НПТМ) за музейните им колекции. НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.”Опълченска” 66 в София.

Ако и вашата институция – музей, архив, библиотека, галерия и т.н., желае да си партнира със “Сторник”, пишете ни на info@stornik.org.

“Днес трудно можем да си представим нашето всекидневие без пишещата машина и още по-трудно можем да изброим всички области, в които се използва”. Това твърдение на Димо Демиров, бивш директор на Националния политехнически музей, направено още през 1987 г., все още звучи актуално. И това е така, защото постиженията и технологиите, открити и съпътстващи развитието на пишещите машини през последните три века са използваеми и днес.

Пишещата машина остава в историята като механичен уред, с помощта на който човек независимо от възможностите си може да напечата текст с добре четливи букви.“ При това те са винаги еднакви и правилно наредени на определено разстояние. Но, за тази цел, пишещата машина минава през един малко над тривековен период на развитие, усъвършенстване и навлизане в бита на човека. Всичко започва официално през 1714 г. във Великобритания и би трябвало да е завършило в началото на 90-те г. на ХХ в. с масовото навлизане на персоналния компютър. През последните около 130 години, пишещата машина минава през много перипетии, но дава на света изключително много позитиви, включително и една изцяло нова професия – секретарството или по-правилно казано – професията на „офис служителите“, която става много разпространена от началото на ХХ в.

Колекцията пишещи машини на Националния политехнически музей обхваща различни образци от почти цялото многообразие на тази техника от последните около 130 г. Тази колекция е най-богатата и разнообразна в България. Наброява повече от 120 единици и образци от различни видове, произведени в различни държави и през различни години. В колекцията присъстват: някои от първите американски механични пишещи машини „Ремингтън“ и „Йост“ (изработени края на XIX в.), голяма част от  широкоразпространените европейски модели от началото до средата на ХХ в., някои  източноевропейски модели от времето на Студената война, а също и представители на най-късните електронни пишещи машини (произведени в края на 80-те г. на ХХ в.). Сред различните марки се открояват по-редки модели „Хамънд“, „Роял Бар-Лок“, „Емпайър“, „Канцлеръ“, „Чикаго“, миниатюрната „Бенет“, „Денсмор“ и др.

Във фондовете на Националния политехнически музей се пазят и част от най-значимите образци на пишещи машини българско производство – модели на „Марица“, „Хеброс“, „Бултекст“ и „Булрайт“. От гледна точка на обем, музеят притежава и мини, и макси машини. Открояват се тези с размери под 280 мм, също и специализираните  модели, чиито едрогабаритни размери достигат около метър. Музеят разполага с класически механични пишещи машини, с електрически, а също и с модели на последните електронни пишещи устройства. Машините са и преносими, и стационарни. Някои са произведени изцяло от метал, други в комбинация от метал и пластмаса, а трети имат изцяло пластмасов корпус и елементи.

Механична пишеща машина, марка Imperial, модел Model B, 1915 г. Източник: Колекция на Национален политехнически музей

Механична пишеща машина, марка Imperial, модел Model B. Клавиатурата е разположена по дъга от окръжност. Машината е с горно удрящи буквени лостове отпред. Производител: Imperial Typewriter Company LTD, Лестър, Великобритания, 1915 г. Размери: 360 х 270 х 240 мм. Материали: метал, дърво.

Механична пишеща машина, марка A. Gregor & Co., модел the Courier. Източник: колекция на Национален политехнически музей

Механична пишеща машина, марка A. Gregor & Co., модел the Courier. Машината е с горно удрящи буквени лостове отляво и отдясно. Ребрандиран модел на известната марка американски пишещи машини Oliver typewriters, модели Oliver №2 и №3. Същата пишеща машина може да бъде видяна и под търговските наименования Revilo (Аржентина), Linotype Co. (Канада), Fabrik Stolzenberg Olivers (Германия), Oliver Typewriter Manufacturing Co (Англия). Американската компания става успешна в световен мащаб в началото на ХХ в., точно с моделите Oliver №2 и №3, като известното им рекламно лого оттогава е: „The Standart Visible Writer. Shows every word as you Write it.“ Производител: A. Gregor & Co., Виена, Австрия, 1916 г. Размери: 370 х 420 х 310 мм. Материал: метал.

Механична пишеща машина, марка Carmen, модел Carmen Portable. Източник: колекция на Национален политехнически музей

Механична пишеща машина, марка Carmen, модел Carmen Portable. Машината е подарена на музея от г-жа Юлия Попова. Принадлежала и ползвана от нейния дядо – Кирил Атанасов Попов, един от най-видните български математици, академик на БАН. Закупена е през 1921 г., когато няколко последователни години Кирил Попов е гостуващ лектор в германски университет. Производител: Carmen Werk A.G., Щутгарт, Ваймарска република,1921 г. Размери: 385 х 385 х 255 мм. Материали: метал, дърво.

Механична пишеща машина,портативна, марка AEG, модел The Mignon 3. Източник: Колекция на Национален политехнически музей

Механична пишеща машина,портативна, марка AEG, модел The Mignon 3. Пишещата машина е със сменяема печатаща цилиндрична глава и клавиатура – в случая за кирилица и латиница. В създаването на машините AEG Mignon има интересна история, свързана с кражба на патенти, конструктори и технология. Официално, серията АЕG Mignon e изкопирана директно и е направена да бъде алтернативен вариант на американските машини Yu Ess. Машината постига такъв успех, че след 1925 г. се появява и трети аналог, известен под името “the Heady“. Производител: Allgemeinen Elektrizitaets – Gesellschaft (AEG),Берлин, Германия, 1922 г. Размери 300 х 230 х 140 мм. Материали: метал, пластмаса.

Механична пишеща машина, портативна, марка Gundka, модел Geniatus, 1928 г. Източник: Национален политехнически музей

Механична пишеща машина, портативна, марка Gundka, модел Geniatus. Има сменяем печатащ блок, състоящ се от полудиск, върху който на гумена основа са нанесени отпечатващите знаци – по 3 в колона. Символен знак се печата посредством преместване и натискане на лоста. Модел Geniatus е типичен пример за следвоенната индустрия във Ваймарската република – евтин за направа и много разпространен. Заради прелиминарните споразумения след Войната, германците имат недостиг на различни материали и започват да произвеждат изделия с алтернативни части. Производител: Gundka Werk GmbH, Бранденбург, Ваймарска република, 1928 г. Размери : 280 х 250 х 160 мм. Материали: метал, пластмаса, дърво, каучук.

“СТОРНИК” РАЗКАЗВА ЗА НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини
Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей
Колекциите на Национален политехнически музей: Часовници
Колекциите на Национален политехнически музей: Радио и телевизия
Политехническият музей с единствената у нас пълна колекция миньорски лампи
Колекциите на Национален политехнически музей: Битова техника
Колекциите на Национален политехнически музей: Кинотехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Транспорт
Колекциите на Национален политехнически музей: Съобщителна техника
Колекциите на Национален политехнически музей: Музикални механизми и инструменти

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.