reducirani-zvutsi

Ер голям и ер малък в българския език

Защо тапет – тапети, но котел – котли?

В думата тапет Е-то е на мястото си. Откриваме го във всички езици, където съществува подобна дума – нем. Tapete, итал. tappeto, гр. tapeto, рум. tapet.

С котела историята е друга. На нашия котел в сръбски съответства котао, на полски kосiоɫ, на словенски kótǝl, а на старобългарски котьлъ. Старобългарската форма е най-древна и всички славянски вариации произлизат от звука Ь (ер малък). Как точно се е произнасял този звук е въпрос на догадки, но в повечето думи произлиза от древното кратко i. Всъщност и думата котел е заемка от готския термин katilus.

Еровете са се различавали от другите гласни по това, че са били редуцирани, свръхкратки звуци. Затова и съдбата им е по-особена: на места са ставали нормални, пълноценни гласни, другаде пък са изпадали. Правилата, по които се развиват тези звуци, се определят от позицията им в думата.

Слаба позиция за еровете е била в абсолютния край на думата. Така двусричната старобългарска дума гра-дъ става град. Слаба е била и позицията без ударение пред нормална гласна и дъва, зъло, въкоусъ стават два, зло, вкус.

Силна е позицията, когато е под ударение, например въ̀здоухъ. В силна позиция еровете са придобивали нормална дължина  – „вокализирали са се“. В български ер голям в повечето говори се произнася като Ъ (по-късно такъв гласеж придобива и голямата носовка ѫ). Ер малък най-често става Е, по-рядко – Ъ, например в думата тъмен от тьмьнъ.

Понеже ударението в български е подвижно, в една и съща дума ерът може да е или в силна или в слаба позиция, в зависимост от словоформата. Например в нечленуваната форма гра̀дъ ерът е в слаба позиция и изпада, но с присъединяването на определителен член попада в силна позиция: градъ̀‿тъ. Подобен е случаят на думи като ден и днес от дьнь и дьн̀ь‿сь.

Тези процеси са ставали още в старобългарски, когато се извършва отпадане на редуцираните и вокализация на силните ерове. В съвременния език подобни закони вече не действат. Но редуванията на форми като котел – котли се запазват като наследство от историческия развой на езика.

Страници: 1 2
Паметник на Хаджи Николи в музей „Възраждане и Учредително събрание“ и директорът на РИМ В. Търново д-р Иван Църов. Снимка: РИМ Велико Търново

Музеят във Велико Търново показва за първи път паметник на Хаджи Николи на почти 100 години

Бронзов паметник на известния търговец, дарител и общественик Хаджи Николи Хаджидимов Минчев  е експониран в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново, съобщават от Регионален исторически музей Велико Търново.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е роден на 17 февруари 1826 г. в известното търновско семейство на Димо Кожухаря – търговец на кожи. Получил солидно за времето си образование той се превръща в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. През 1858-1860 г. участва в Патриаршеския събор в Истанбул, а през 1871 г.  в Първия български църковно-народен събор. По негова поръчка майстор Колю Фичето строи  през 1858 – 1862 г. хан на  Самоводската чаршия в Търново, който се превръща в един от архитектурните шедьоври на българското Възраждане. Хаджи Николи изразходва цялото си богатство в борбата за църковна независимост. Завършва земния си път в бедност на 3 септември 1892 г. и е погребан е в двора на църквата „Св. Константин и Елена“.

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев. Източник: РИМ Велико Търново

През 30-те години на ХХ век неговите наследници поръчват изработването на паметник и подемат кампания за поставянето му. Това не се случва, защото Търновската община не дава съгласие. До реституцията през 90-те години на миналия век паметникът се съхранява в мазетата на Хан Хаджи Николи, след което попада в музея.

„Монументът не е познат на широката общественост, защото макар и направен  преди близо 100 години, никога не е поставен в градска среда“, посочва директорът на Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църов.

 В зала „Църковни борби“  на музей „Възраждане и Учредително събрание“ сега са експонирани статуята на бележития търновец и два от трите бронзов барелефа на паметника. Единият пресъздава изказването на Хаджи Николи пред Патриаршеския събор, а другият възпроизвежда снимката на участниците  в Първия български църковно-народен събор.

Мраморният постамент  на паметника  днес е разположен в непосредствена близост  до входа на музей „Затвор“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Страници: 1 2
Свети Илия. Художник: Стаю Гарноев

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

След  Горещниците, на 20 юли, се отбелязва Илинден. За Пророк Илия се говори както в Стария, така и в Новия завет. Живял е през IX век преди Хр. Светецът е възнесен жив на небето пред очите на неговия ученик Елисей. В откровенията на Йоан Богослов е казано, че той ще се появи преди края на света, за изобличението на Антихриста. Свети Илия е продължение на античния митологичен образ на Бога-слънце, препускащ със своята огнена колесница. Така бива  изобразяван и иконографски. Той се счита за потомък на свещеното Аароново племе, имал е пропочески дар и е вършил чудеса.

На Илинден е отредено време за черкуване. Някъде в Родопите, рано сутрин, жените ритуално раздават пити пред църквата или параклиса на светеца.  На някои места се носи мед в храма, защото на този ден се „подрязват кошерите“ – вадят се медените пити. Правят се и много общоселски събори и тържества.

В народните представи, при подялбата на света, на Свети Илия е дадено повелителството на градушките, гръмотевиците, светкавиците.  Той ги предизвиква, препускайки с огнената си колесница по небето и хвърля огнени стрели по ламята. Затова го наричат още Гръмодол, Гръмовник, Гръмоломник.

Във фолклорните песни е отразено вярването, че с гнева си Свети Илия може да причини продължителна суша. Неговото име се призовава при баения и заклинания; обрича се курбан от мъжко животно за незнайна болест. На места в Пловдивския край се коли най-старият петел. Птицата се прeнася в жертва на къщния праг, като се гледа накъде ще скочи. На добро е, ако петелът подскача високо или тръгне навътре към дома. Най-хубава е поличбата, ако жертвената птица стигне чак до огнището на къщата – тогава може да се очаква плодородие, та дори сватба. В други региони като Родопите, Странджа-Сакар, Пирин жертвеното животно е бик, овен или теле. С всичко това се цели да се омилостиви Св. Илия и да се предпази земята от градушки и наводнения.

Страници: 1 2 3
Портрет на Васил Левски. Този оригинал е запазен от Георги Данчов - Зографина и подарен на НБКМ от синовете му Никола и Иван Г. Данчови през 1953 г. Той е бил размножен и разпространен от турската полиция във връзка с издирването на Левски след Арабаконашкия обир (1872). Източник: НБКМ-БИА C 65

„Нему друг равен нямаше“ – как Левски създава мрежа от тайни комитети

Ако Левски е наричан Апостол на свободата, то не е само защото работи за политическото освобождение на България, а защото се бори за общество от свободни хора. Левски е велик не само защото е последователен и безспорно един от най-талантливите организатори на освободителната революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото всички тези характеристики за него се фокусират в  идеала му за един справедлив бъдещ свят, съобразен с божествената същност на човешката природа.

„Нему друг равен нямаше“ извисява неговата роля Данаил Хр. Попов, пръв съидейник и деен съратник на В. Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация. „Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие“, пише през 1871 г. войводата  Филип Тотю.

Васил Левски излиза със своите идеи на сцената на българското революционно движение в края на 60-те години на ХIХ век. След като в предишните десетилетия са предприети множество неуспешни опити да се разреши българския въпрос чрез единство в действията с другите балкански народи, следва период, в който обективните вътрешни и външни условия са изключително благоприятни за развитието на революционния процес в Българско.

Комитетите на Левски

На Левски му предстои да преосмисли миналото, да постави на нови основи националноосвободителното ни движение, като разработи политическите и стратегическите планове за  развитието му. Дейци като Левски „в едно късо време покриха България с цяла мрежа от революционни комитети… Народът показа, че без вътрешна организация е невъзможно всеобщо въстание с една или две незначителни чети” – бележи Христо Ботев във в. „Знаме” от 13 юли 1875 г. Комитетите започват много бързо да никнат от двете страни на Балкана – в Мизия и Тракия. Левски намира подкрепа за тайната си, конспиративна дейност главно в средите на интелигенцията  – учители, свещеници, читалищни дейци, но  и сред търговското и занаятчийско съсловие.

Броят на създадените от Апостола комитети е трудно установим, но според изследователите те са стотици. Проф. Дойно Дойнов бележи, че в Мизия „дейни комитети“ има в Търново, Лясковец, Елена, Габрово, Севлиево, Трявна, Плевен, Тетевен, Враца, Лом, Никопол и др. Той коментира още: „Вярно е, че за много от  тези комитети няма документални данни“, за по-голяма  част това са „преди всичко спомени и предания“. И  обяснява този факт с обстоятелствата, че обиколките му из „Българско“ са „толкова тайнствени“, колкото и началото на неговото пътуване до Цариград, откъдето започва реализацията на намеренията му. Събрал „разнообразна  и богата информация“, Левски решава да се запознае на място с тежненията на народа, да провери готовността на българите за борба.

Страници: 1 2 3 4 5
Васил Левски

Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?

На 6 юли по стар стил (18 юли по нов стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви се ражда синеокото момче, което в следващите десетилетия ще се изгради като безспорно най-авторитетния водач на националната ни революция – Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

Липсват автентични документални свидетелства за рождената дата на Левски, историците я „откриват“ по спомените на негови близки родственици, които са записани след 1878 г.

Левски – „роден два-три деня преди или след Петровден“

Първият му биограф Георги Яковлев Кирков издава през 1882 г. брошурата „Васил Левски (Дяконът)“. През 1883 г. Захарий Стоянов създава втората биографична книга за Левски. Книга за „Васил Левски Дяконът” издава през 1895 г. и Стоян Заимов. Първите двама бележат, че той е роден около Петровден в 1837 г. без посочване на конкретната дата. Заимов пише най-конкретно за времето на неговото рождение: „Той се е родил на 6 юли 1837 г. в Карлово” (18 юли по нов стил). На 6 февруари 1898 г. върху страниците на в. „Юнак” опълченецът Иван Кършовски публикува поредната биография на Апостола, в която сочи като рождена дата 26 юни 1837 г. Две години по-рано – през 1896 г. един от първите български историографи Георги Димитров  във втори том на своята история „Княжество България” сочи за рождена дата 26 юни, позовавайки се на сведения, получени от Андрей Начов, съпруг на сестрата на В. Левски – Яна. Всички са единодушни – неговото раждане се случва около Петровден. Или както пише З. Стоянов – „Два-три деня преди или след Петровден”  или по стар стил  това е  29 юни.

Уточняването на рождената дата на Апостола  се дължи на историка Димитър Страшимиров, разпитал през 1895 г. обстойно  живите все още негови роднини по повод откриването на паметника на Левски в София. Особено полезен е споменът на първия му братовчед и съименник Васил Караиванов. За опорен пункт е взета сватба от лятото на 1837 г. Според църковния катехизис (книга за основните положения в християнското учение) преди Петровден сватба не се прави (т. е. по време на пости). Изчакана е неделята – тогава 4 юли. Иван и Гина Кунчеви са определени за т. нар. побащини (стари сват). Но Гина не участва във сватбата – или е вече родила, или не е в състояние да присъства. Изключва се раждането да е станало преди сватбения ритуал – иначе би се запомнило сливането на двете събития. Най-вероятно очакваното дете се ражда два дни след сватбата (според сведения на роднинския съвет)  на 6 юли 1837 г.

Страници: 1 2
Търново. 8 юли 1877 г. (нов стил), 26 юни 1877 (стар стил). Източник: РИМ Велико Търново

РИМ В. Търново разказва: Посещенията на Васил Левски в старата столица

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати „Царевец“ и „Трапезица“, църквата „Св. 40 Мъченици“, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Документирани разкази за посещенията на Васил Левски в Търново оставят неговите съратници Христо Иванов Големия и Филип Симидов. Според тях Левски посещава старата столица три пъти. Местните краеведи и историци Йордан Кулелиев, Пенчо Крусев и Недялко Каранешев през 40-те и 50-те години на XX век подготвят редица публикации по темата. Те са базирани предимно на спомените на революционни дейци и техните наследници. Събраните материали непосредствено след Освобождението са най-автентични и достоверни защото в по-късните разкази авторите преосмислят събитията, героизират или изопачават паметта за конкретни личности и събития.

Христо Иванов Големия описва първото посещение на Левски в Търново по следния начин: „През лятото на 1870 година дойде Левски, което стоя 3-4 дена и разговаряхме за всичко подробно за навсякъде по България. И уж посъбрахме по-младите българчета и им говорихме, за да се заловят искрено за работа. И тръгна по-добре да кажем. Местихме го от къща на къща, додето че си и тръгна… защо го местехме, защото го разхождахме из Търново, на театрона „Свети Никола”, на училището на Момчеооглу, на кафенето на панталонджийската еснафска одая (теке тогава се наричаше). И спа 1-2 нощи там и го сварил Колоаса (началник на полицията) в туй теке.”

Страници: 1 2 3
Антични монети. Снимката е илюстративна. Източник: Pixabay

Първите пари – от солта, добитъка и платовете до сеченето на монети

В миналото солта е била рядка и се е ценяла високо. Като спомен за това е останал изразът „да ти излезе солено“, т.е. да платиш висока цена за нещо. В древни времена солта е била своеобразна  валута. Солницата край Провадия е най-старият праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Той е дължал благосъстоянието си на новата технология за добив на сол – изваряване на водата от солените извори. Солта е била използвана като универсално платежно средство. Латинската дума salarium „дажба сол“ придобива значението ‘заплата‘ , та и до сега в английски (salary).

В древния свят основно мерило за богатство е добитъкът. В древния Рим от названието на добитъка, pecu, се развива думата pecunia  – „богатство, пари“. Латинската дума продължава да живее в английски като pecuniary – „паричен, имуществен“. А старият английски термин за добитък, feoh, дава начало на понятието fee – „такса, комисиона“.

До късно предмет на търговията са били предимно луксозни и престижни стоки. Търгували са с подправки, благовония, екзотични животни, платове, кожи. Като платежно средство са използвани и тъканите. Функцията на платове като платежно средство е закрепена в глагола платя/плащам, който се използва във всички славянски езици, както и в румънски – a plăti.

Солта, платовете, добитъкът имат ясна потребителска стойност. За разлика от тях, златото и среброто са лукс, а не насъщна потребност. Точно за това те стават символична проява на богатство. На френски argent (сребро) значи и пари, а при нас осребряване е получаване на пари срещу документ.  

Появата на металните пари

Първоначално металните пари са съществували не във форма на монети, а като кюлчета с различна форма. Старогръцките оболи са имали форма на игла: obelos значи ‘острие’ и живее в думата обелиск – „островърха колона“. Разплащанията са се извършвали в драхми. Драхмата произлиза от drássomai  – „държа в шепа“. Една стиска, съдържаща  шест обола, се е  равнявала на една драхма. След персийския поход на Александър Македонски драхмата се разпространява и в Иран, където добива облика dirham. През VII в. дирхемът получава голямо разпространение в Арабския халифат от Бактрия до Испания. Сега е валута в някои арабски страни. От драхмата води началото си и единицата драм. Това е мярка за тегло (3,7-3,9 гр), а също и валута на Армения.

Страници: 1 2 3 4
Ген. Радецки с руски офицери и казаци в Търново, юли 1877 г. Източник: РИМ Велико Търново

Как Търново е освободено от османска власт през 1877 г.

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати „Царевец“ и „Трапезица“, църквата „Св. 40 Мъченици“, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 15 юни (стар стил) /27 юни (нов стил) 1877 г. руските войски успешно форсират р. Дунав при град Свищов. Основните части на руската армия се разделят в три направления. Търново е разположено на главната операционна линия Свищов – Търново – Шипка – Одрин. За действие в това направление на 30 юни е сформиран Предния отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко. Военното формирование получава задача да настъпи през Търново на юг, да овладее балканските проходи и повдигне българското население. В този отряд е включено и Българското опълчение.

На 6 юли 1877 г. отрядът достига до село Бяла Черква и се разполага на лагер край бреговете на р. Росица. Генерал Гурко е осведомен, че западно от Търново няма противник, но самият град е добре укрепен. От разпитите на пленници се знае, че там са разположени 5 табора пехота, няколко ескадрона и повече от 10 оръдия.

Стратегическото значение на Търново като стара столица и ключ към планинските проходи, както и липсата на точни сведения за силите на врага налага провеждането на усилени разузнавателни акции.

На 7 юли около 7 часа сутринта руското командване излиза от Бяла Черква с една драгунска бригада и се насочва към Търново. В донесение от 10 юли 1877 г. до главнокомандващия на Дунавската армия, ген. Гурко отбелязва, че към 16 часа колоната приближава старата столица. От западната страна към града водят два пътя – южен по шосето от Севлиево и северен черен път от село Беляковец. За влизането в града е избран пътят от север. Настъплението е извършено по две линии: в първата са включени три ескадрона от Казанския драгунски полк, а във втората три ескадрона астрахански драгуни, гвардейски полуескадрон и 16-та конна батарея. Когато първата линия на ескадроните се приближава на три версти от Търново, турците, които заемат позиция на десния бряг на р. Янтра (в района на днешната жп гара Търново), откриват артилерийски огън. Въпреки голямото разстояние турската артилерия стреля много често, което свидетелства за обхваналата я паника. По пътя, водещ за Омуртаг, е забелязана голяма колона, движеща се на изток.

Страници: 1 2 3
Пишещи машини. Колекция на Национален политехнически музей

Колекциите на Национален политехнически музей: Пишещи машини

Това е последната статия в „Сторник“ от поредицата на Национален политехнически музей (НПТМ) за музейните им колекции. НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Ако и вашата институция – музей, архив, библиотека, галерия и т.н., желае да си партнира със „Сторник“, пишете ни на info@stornik.org.

„Днес трудно можем да си представим нашето всекидневие без пишещата машина и още по-трудно можем да изброим всички области, в които се използва“. Това твърдение на Димо Демиров, бивш директор на Националния политехнически музей, направено още през 1987 г., все още звучи актуално. И това е така, защото постиженията и технологиите, открити и съпътстващи развитието на пишещите машини през последните три века са използваеми и днес.

„Пишещата машина остава в историята като механичен уред, с помощта на който човек независимо от възможностите си може да напечата текст с добре четливи букви.“ При това те са винаги еднакви и правилно наредени на определено разстояние. Но, за тази цел, пишещата машина минава през един малко над тривековен период на развитие, усъвършенстване и навлизане в бита на човека. Всичко започва официално през 1714 г. във Великобритания и би трябвало да е завършило в началото на 90-те г. на ХХ в. с масовото навлизане на персоналния компютър. През последните около 130 години, пишещата машина минава през много перипетии, но дава на света изключително много позитиви, включително и една изцяло нова професия – секретарството или по-правилно казано – професията на „офис служителите“, която става много разпространена от началото на ХХ в.

Колекцията пишещи машини на Националния политехнически музей обхваща различни образци от почти цялото многообразие на тази техника от последните около 130 г. Тази колекция е най-богатата и разнообразна в България. Наброява повече от 120 единици и образци от различни видове, произведени в различни държави и през различни години. В колекцията присъстват: някои от първите американски механични пишещи машини „Ремингтън“ и „Йост“ (изработени края на XIX в.), голяма част от  широкоразпространените европейски модели от началото до средата на ХХ в., някои  източноевропейски модели от времето на Студената война, а също и представители на най-късните електронни пишещи машини (произведени в края на 80-те г. на ХХ в.). Сред различните марки се открояват по-редки модели „Хамънд“, „Роял Бар-Лок“, „Емпайър“, „Канцлеръ“, „Чикаго“, миниатюрната „Бенет“, „Денсмор“ и др.

Страници: 1 2 3 4