Защо тапет – тапети, но котел – котли?
В думата тапет Е-то е на мястото си. Откриваме го във всички езици, където съществува подобна дума – нем. Tapete, итал. tappeto, гр. tapeto, рум. tapet.
С котела историята е друга. На нашия котел в сръбски съответства котао, на полски kосiоɫ, на словенски kótǝl, а на старобългарски котьлъ. Старобългарската форма е най-древна и всички славянски вариации произлизат от звука Ь (ер малък). Как точно се е произнасял този звук е въпрос на догадки, но в повечето думи произлиза от древното кратко i. Всъщност и думата котел е заемка от готския термин katilus.
Еровете са се различавали от другите гласни по това, че са били редуцирани, свръхкратки звуци. Затова и съдбата им е по-особена: на места са ставали нормални, пълноценни гласни, другаде пък са изпадали. Правилата, по които се развиват тези звуци, се определят от позицията им в думата.
Слаба позиция за еровете е била в абсолютния край на думата. Така двусричната старобългарска дума гра-дъ става град. Слаба е била и позицията без ударение пред нормална гласна и дъва, зъло, въкоусъ стават два, зло, вкус.
Силна е позицията, когато е под ударение, например въ̀здоухъ. В силна позиция еровете са придобивали нормална дължина – „вокализирали са се“. В български ер голям в повечето говори се произнася като Ъ (по-късно такъв гласеж придобива и голямата носовка ѫ). Ер малък най-често става Е, по-рядко – Ъ, например в думата тъмен от тьмьнъ.
Понеже ударението в български е подвижно, в една и съща дума ерът може да е или в силна или в слаба позиция, в зависимост от словоформата. Например в нечленуваната форма гра̀дъ ерът е в слаба позиция и изпада, но с присъединяването на определителен член попада в силна позиция: градъ̀‿тъ. Подобен е случаят на думи като ден и днес от дьнь и дьн̀ь‿сь.
Тези процеси са ставали още в старобългарски, когато се извършва отпадане на редуцираните и вокализация на силните ерове. В съвременния език подобни закони вече не действат. Но редуванията на форми като котел – котли се запазват като наследство от историческия развой на езика.