Преди около 28 години при проучване на габровски фамилии съдбата и работата ми като музеен специалист ме срещна с проф. Анастас Тотев (1906-2000 г.) – многостранна, колоритна и впечатляващо ерудирана личност. Тогава почти 86-годишен, той не само увлекателно, но и с гордост споделяше за своята преподавателска работа, за трудовете си по демография и демографска статистика. Неговата ерудираност не е случайна – Анастас Тотев първоначално учи математика в Софийския университет, но по настояване на един от чичовците си (Цоню Тотев) насочва интересите си в друга посока. В продължение на почти 10 години той се обучава и завършва три специалности – агрономическа (1928 г.), юридическа (1934 г.) и икономическа (1937 г.). И от 1940 до 1974 г. е преподавател по политическа икономика и статистика в Софийския университет и във Висшия икономически институт в София (днес Университет за национално и световно стопанство).
В няколкото ми срещи с проф. А. Тотев забелязах и изключителното оживление в неговата душевна нагласа и искриците в очите при разговорите ни за габровските му корени. Говореше премерено, но с голяма любов и преклонение към своите прародители Мома и Тотито Станчеви. Десетилетия наред той съхранява ценен ръкопис за семейната история, авторство на неговия баща Юрдан Тотев, която е опит да се проследи живота на многолюдната фамилия на Тотю Станчев от 1840 до 1916 г. Един род, оставил трайни следи в стопанския и обществено-културен живот на Габрово и България. Род, който е в роднински връзки с други известни габровски фамилии – Хесапчиеви, Конкилеви, Видинлиеви, Каролеви, Андрейчеви, както и с търновския търговец Анастас Хаджидимов.
Мома Хесапчиева – прототипът на Антон Страшимиров за повестта „Габровка“
Мома Хесапчиева (1830-1905 г.) е габровката, впечатлила писателя Антон Страшимиров. Със сюжет, почерпен от нейния живот, той създава повестта „Габровка“. Писателят е приятел на един от синовете й – юриста Юрдан Тотев, но е свързан с Габрово и поради друг важен момент в живота му. На 7 май 1900 г. Антон Страшимиров се венчава за Стефана Симова в габровската църква „Св. Йоан Предтеча“, а ритуалът е извършен от свещеник Ст. Проданов. С „високи човешки, морални и житейски добродетели“, Мома Хесапчиева става прототип на главната героиня в Страшимировата повест. Тя е най-голямата от четирите дъщери (от общо шест деца) на видния габровски чорбаджия и търговец Георги Хесапчиев. Запомнена е като интелигентна и енергична жена – качества, наследени от нейния баща, но доразвити след 1853 г., когато създава семейство с Тотю Станчев (по-известен като Тотито). Въпреки че е майка на девет сина, тя неотклонно следва съпруга си при постоянните му пътувания по търговски дела из българските земи, в Цариград, Лондон, Манчестър, Генуа и Виена, където има търговски кантори или реализира стопански отношения с европейски партньори. При неговите отсъствия Мома Тотю Станчева умело управлява търговската му кантора в Габрово.
