Дворцова колекция на Национален политехнически музей

Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който кани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица “Сторник” ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.”Опълченска” 66 в София.

Колекцията от дворцови предмети във фонда на Националния политехнически музей наброява повече от 1212 броя. Както подсказва името, всички тези предмети са били притежание на Царското семейство до конфискуването им от новата власт през 1947 г. През следващите години са предоставени на Киноцентъра, където са ползвани като реквизит и като резултат от това понасят редица негативни последствия – повреди, похабяване и унищожение. В началото на 1970-те тогавашният Комитет за изкуство и култура подема мащабна инициатива, като свиква комисия за спасяването на това наследство. Така през 1973 г. тези предмети са разпределени по различни музеи според тематиката им. За съхраняване в Националния политехнически музей са предадени часовници, полилеи, свещници, вази, съдове, стъклени изделия, картини с техническа тематика, сервизи и много други ценности с техническа насоченост. 

Едва три години след започване на работа по разработването на концепцията за своето развитие, Националният политехнически музей се сдобива с редица експонати с особено висока историческа, техническа, а също и художествена стойност. От особен интерес е групата с подаръци, които са пряко свързани с царското семейство. Най-значими са две изящни кутии, изработени по дизайн на двама от най-големите имена в изкуството на България. На първо място това е художникът-декоратор Харалампи Тачев (подарък за цар Фердинанд), и на  второ – установилият се в България литовски скулптор Борис Шатц (подарък за принц Кирил).

Колекцията съдържа и голям брой сервизи от съдовете за хранене – близо 830 отделни предмета, върху една част от които е изобразен вензелът на цар Фердинанд. Забележителна част от колекцията са и 29-те художествени произведения от различни чуждестранни и български автори, сред които се отличават творбите на Бенчо Обрешков, Константин Щъркелов, Бинка Златарева и др. Интерес представлява и един прецизен модел на предната част на бързоходен пътнически локомотив (произведен в завода Hanomag, Хановер), даден от Дирекцията на железниците и пристанищата като сватбен подарък на цар Борис III и царица Йоанна.

В дворцовата колекция на Националния политехнически музей има все още непоказвани пред публика експонати.

Каминен радиален часовник от обзавеждането на царския дворец в София

Цифрите за часовете и минутите са разположени върху двата пръстена, въртящи се по екватора на глобуса. Този тип часовници са известни като радиални поради прикрепването на пръстените към радиално разположени планки вътре в сферата. Стрелката е статична – пергел, който покровителка на астрономията – музата Урания – държи в едната си ръка. Сюжетът на барелефа върху мраморната база на часовника също е свързан с астрономията и времеизмерването: малките момченца – гениите от антуража на музатаса изобразени заети с дейности, свързани с астрономията. Часовникът е от обзавеждането на царския дворец в София.

Каминен радиален часовник. Часовников механизъм: Dufaud. Бронзова фигура: Colin & Cie Париж, Франция, втора половина на ХIХ в. Размери: 540 х 190 мм, височина – 570 мм. Материали: метал, дърво, черупки на костенурка. Колекция: Национален политехнически музей

Артилерийско сандъче на княз Кирил Преславски

Автор на релефа е Борис Шатц (1867 – 1932 г.). Надписът върху кутията гласи: “На Негово Височество подпоручик княз Кирил Преславски за спомен от зачислението му в Д-ий Артилерийски на негово височество полк. От офицерите на полка.” Шефството на полка е поверено на княз Кирил на 22 септември 1908 г. със заповед № 44, във връзка с обявяването на България за Царство.

Артилерийско сандъче на княз Кирил Преславски. Размери: 375 х 215 х 230 мм. Материали: бронз, текстил. Колекция: Национален политехнически музей

Кутия за цигари на цар Фердинанд

Изработена е по проект на художника Харалампи Тачев в ателието на виенския бижутер Georg Adam Scheid. Оригиналното название на кутията е “сребърно етюи за папироси”.

Изработена е от ковано сребро с ажурни апликации с рубини, сапфири, рисувани цветни емайли. Силно впечатление прави великолепният пейзаж на Пловдив с Гюл бахча, Сахат тепе и Джамбаз тепе в далечината. Подарък е на цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики (Пловдив-Шумен-Русе-Варна) по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1912 г.

Кутия за цигари на цар Фердинанд. Размери: 245 х 365 х 210 мм. Материали: сребро и фурнир. Колекция: Национален политехнически музей

ОЩЕ ОТ КОЛЕКЦИИТЕ НА ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Къща на Аргир Куюмджиоглу – централна фасада, 2017 г. Източник: РЕМ Пловдив

Регионален етнографски музей Пловдив с награда “Наследство”

Регионален етнографски музей – Пловдив спечели наградата „Наследство“ в раздел „Образователна инициатива 2019“ на Сдружение „Български музеи”. Образователната програма „В Етнографския музей“ „живее“ свой живот още от 2007 г., като нееднократно е надграждана и обновявана. Възрастовата група, към която е насочено занятието е 1 – 4 клас, но са разработени и варианти за ученици 5 – 7 клас.

В образователната програма са включени темите: „Що е то етнография?“, „Селско стопанство“, „Занаяти“, „Облекло и тъкани“, „Музика“, „Празници и обичаи“, „Изкуство“. Основната задача е да се предаде знание за Българското Възраждане.

Образователна програма „В Етнографския музей“ на Регионален етнографски музей Пловдив

Ето какво още споделят от Регионален етнографски музей Пловдив:

“Сигурни сме, че някои от децата, участвали в заниманията, в бъдеще ще се върнат като доброволци, специалисти, дарители или просто съратници и съидейници.

Наша цел е да се разкрият отговорите на въпросите „Как се учи в музей?“, „Защо да го посетим?“. Малчуганите се вълнуват; участват в решаването на казуси; усещат как тече историческото време; научават се да ценят значимостта на отминали периоди. Нашите специалисти използват мултидисциплинарен подход в образованието, като по този начин децата работят и търсят „своето“ сред множеството „чуждо“ знание.

Благодарение на нашата малка книжка „В Етнографския музей“ учител от ОУ „Антим Екзарх І“ в Пловдив, спечели първа награда „Константин Величков“ на Министерство на образованието и науката за „Най-добър урок в музей“ за учебната 2018/2019 г.

Ще очакваме малките си приятели отново след като приключи извънредното положение и всички бъдем здрави!”

ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които “Сторник” търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Възкресение Христово, икона. Източник: Българска патриаршия, bg-patriarshia.bg

Кой е правилният великденски поздрав? “Христос воскресе” – “Воистину воскресе”

Бележка на “Сторник”: Традиционният Великденски поздрав е “Христос воскресе”. На него всеки отговаря с друга фраза, която обаче поради по-старинната си и неясна за съвременния българин форма често се изписва погрешно. Срещат се отговорите “Воистина воскресе”, “Во истина воскресе”. Правилният отговор обаче е “Воистину воскресе”. Защо и какво означава – разберете от статията на езиковеда Иля Златанов.

Великденският поздрав е разпространен сред православните и християните от източните църкви (копти, етиопци, арменци, асирийци, християните на апостол Тома в индийския щат Керала). Този поздрав е възникнал още в апостолски времена и многократно се повтаря по време на великденската служба. Сред другите християнски деноминации се произнася по време на службата, но не се използва извън богослужението.

У нас великденският поздрав се използва и от други православни християни, за които българският език не е майчин. На езика на влашките пастири, арумъните, поздравът звучи “Hristolu unghia!” – “Dalihira unghia!”, а сред гагаузите е “Hristos dirildi!” – “Akına dirildi!”

Православието у нас идва от Византия и затова нашият поздрав копира гръцкия образец (“Χριστὸς ἀνέστη!” – “Ἀληθῶς ἀνέστη!”). Той е преведен на старобългарски: “Хр҃сто́съ въскре́се!” – “Въи́стинѫ въскре́се!”. По-късно богослужебен език в нашите църкви става църковнославянският – русифицирана форма на старобългарски, възникнала в Московското княжество. Така църковният поздрав става “Хр҃сто́съ воскре́се” – “Вои́стину воскре́се”.

В църковната практика сакралните имена никога не се изписват изцяло, а със знака титло – Хр҃сто́съ. Възприет е фонетичният правопис, докато в новобългарския език правописът е морфологичен. От тук и такива разлики, като воскресение – възкресение. Когато в нашия език навлизат думи от църковнославянски и руски, първоначално те се заемат в оригиналната им форма. И до сега казваме точно и художник, съответстващи на старобългарските тъчьно и хѫдожникъ. По-късно се налага практика за побългаряване на църковнославянските форми – бъден вместо будущий, ред вместо ряд, тъкмо вместо токмо и пр.

Воистину, както и новобългарската дума наистина, се пише слято, защото вече е престанало да бъде словосъчетание, а се е превърнало в наречие. По същата логика пишем слято вкъщи, отчасти и други наречия, които произлизат от предлог и съществително. Глаголът във великденския поздрав е в архаична форма на минало време, докато в новобългарски е разширен с наставката -на – възкръсна. Старинни форми са запазени само в крайните западни говори – паде, стаде, трже, побеже, съответстващи на книжовните падна, стана, тръгна, побягна.

По време на борбите за църковна независимост  църковнославянският език се е отъждествявал със старобългарски. Константин Фотинов смята поддържането на църковнославянската традиция за морален дълг: „Ми, братие, как истии чада болгарскии, имаме должность да сохраниме това церковное наречие най-повече, нежели каковъ и да би билъ другий народъ славянский: намъ е отечествено и природно, а другиму придано“. Така у нас се налага традицията, великденският поздрав да се произнася на църковнославянски език.

С течение на времето, особено през периода,  когато атеизмът е официална доктрина, църковните традиции постепенно се забравят. Досегът с църковната книжнина е толкова слаб, че един ученик от класическата гимназия разчита израза Гд҇҇и Гд҇҇и Вл҇ко (Господи, Господи Владыко) като „гиди гиди вълко!“. В наши дни може да се чуе как някой носи кръстчето си на попа да го „опее“ (вместо освети). Говори се за „откупване“ на греховете (вместо изкупление).

Великденският поздрав не прави изключение. Непознаването на църковния език води до неправилни форми като “во истину” (разделено изписване) и  “во истина, възкресе” (побългарено).

ОЩЕ СТАТИИ ЗА ВЕЛИКДЕН И СТРАСТНАТА СЕДМИЦА:

Пасхалната таблица от Сердика или защо Великден не съвпада при католици и православни
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
Възкресение Христово, икона. Източник: Фейсбук страница Българска православна църква - Българска патриаршия

Пасхалната таблица от Сердика или защо Великден не съвпада при католици и православни

Пасхалната таблица от Сердика е документ, в който се предлага начин за изчисление на Великден, независим от юдейския календар.

Еврейската Пасха (Пе́сах) е празник, честващ избавлението на юдеите от египетско робство. Според библейската книга Изход (12:22-23) Бог поразил всички първородни рожби на египтяните, но прескочил еврейските домове, белязани с кръвта на пасхалната жертва. Името на празника се извежда от думата паса̀х, „прескачам, подминавам“. Празникът започва от четиринайсетия ден на месец Нисан и трае седем дена. Според Евангелието Исус Христос е страдал и издъхнал в дните на юдейската Пасха и е възкръснал в първия ден на юдейската седмица – неделя.

Първите християнски общини са се състояли изключително от юдеи, затова за тях е било естествено да празнуват старозаветната Пасха, но да влагат в нея новозаветно съдържание. Но според евангелията по време на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му – три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в неделята след юдейската Пасха. И на първия вселенски събор през 325 г., Никейския, християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Юдейският лунно-слънчев календар е удобен за определяне на фазите на луната. По него месецът започва винаги на новолуние, а пълнолунието се пада на 14-то число на месеца. Но юдейската календарна година има 355 дена и за привеждането ѝ в съответствие с астрономическата година са вмъквали допълнителни дни и месеци, така че във високосните години е имало до 385 дни. Обаче правилата за изчисляване на високосните години са били различни в отделните юдейски общини, така че в някои от тях пълнолунието на 14 Нисан се е падало преди пролетното равноденствие. Това е главната причина християните да развият собствена система за определяне датата на Великден. Такъв опит е бил осъществен по време на Сердикийския църковен събор през 343-344 година, състоял се в Сердика, днешната българска столица София.

Средновековната църква “Света София” е една от сградите, в които са заседавали отците от Сердикийския събор. Снимка: Сторник

Сердика не е избрана случайно за седалище на събора. За пръв епископ на Сердика историята сочи свети Климент Римски – ученик и сподвижник на светите апостоли Петър и Павел. Съборът е свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и императора на Запада Констанц.

Свети Климент Римски, един от първите римски папи и първи епископ на Сердика (днес град София). Мозайка от църквата “Св. София Киевска”, 11 в. Източник: wikipedia.org

Сердикийската пасхална таблица представлява латинско копие от 7-8 век на документ, създаден от източните епископи по време на Сердикийския събор. Таблицата е част от пергаментов ръкопис, съхраняван в библиотеката на Веронския капитуларий (MS Verona, Biblioteca Capitolare LX(58). В две колони има списък от дати, на които се падат юдейската пасха и християнският Великден. Те са озаглавени съответно Quibus supputationibus faciant Iudei pascha и Quo numero faciamus nos Christiani.

Библиотека на Веронския капитуларий. Източник: Фейсбук страница Biblioteca Capitolare

Таблицата е опит за изчисление на, образно казано, „християнски Нисан“, вместо да се разчита на юдейските съседи за това кога ще се падне 14 Нисан. Но ако за датата на пълнолунието има съгласие сред християните, пролетното равноденствие до ден днешен разделя католици и православни. Католиците изчисляват деня на равноденствието 21 март по григорианския календар, а православните – по юлианския, който е две седмици по-късно. И освен това православните не допускат Великден да се падне преди юдейската Пасха, което понякога се случва в католическия свят.

Лист 1 на Сердикийската пасхална таблица. Пергаментов ръкопис от 7-8 век, съхраняван в библиотеката на Веронския капитуларий (MS Verona, Biblioteca Capitolare LX(58). Публикувана в: Eduard Schwartz, Christliche und jüdische Ostertafeln, (Abhandlungen der königlichen Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen. Philologisch-Historische Klasse. Neue Folge, Band viii, Berlin, 1905. Източник: Wikipedia.org
Лист 2 на Сердикийската пасхална таблица. Пергаментов ръкопис от 7-8 век, съхраняван в библиотеката на Веронския капитуларий (MS Verona, Biblioteca Capitolare LX(58). Публикувана в: Eduard Schwartz, Christliche und jüdische Ostertafeln, (Abhandlungen der königlichen Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen. Philologisch-Historische Klasse. Neue Folge, Band viii, Berlin, 1905. Източник: Wikipedia.org

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
Великден

Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Великденска картичка. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Неслучайно българите казват „Всеки ден не е Великден“! След Страстната седмица християните са в притихнало очакване на трите поредни Великденски дни (събота, неделя и понеделник). Празникът е подвижен, всяка година се пада винаги в неделя, след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

Според Библията Възкресение Христово е изключителен празник, свързан с най-чудодейния момент от житието на Исус. То е провокация към миряните за преосмисляне и възвръщане на надеждите за човечност. Хората посрещат празника в полунощ срещу неделя в храма, където се провежда църковна литургия,  със запалена свещ в ръце, която после поставят на кандилото или иконата вкъщи. Отнасяйки тази огнена светлина в дома си, християните се зареждат с вяра за обновлението на живота в синхрон с пролетта.

Великденските яйца – „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”

Открай време в битието на българите се преплитат християнски и езически ритуални практики. Ето защо в традиционната култура се добавят още обреди. След продължителните Великденски пости често се отговява първо с шарено яйце. Един от най-емоционалните и игриви моменти за децата е чукането с великденски яйца за здраве и отделянето на „боряка”.

Червеният цвят е неотменим при оцветяването на яйцата. В християнството той е символ на Христовата мъченическа кръв, а за народа e знак за здраве и берекет. От яйцето се ражда новият живот. То символизира безкрайния житейски кръговрат, преобръщането на смъртта в живот. Великденското яйце заема важна роля в народната медицина, в родилната, сватбената, поменалната и погребална обредност. С червеното великденско яйце се развалят магии, с него се гадае каква ще бъде аграрната година.

Обредното използване на яйцата във Великденския фолклор е от стари времена. Боядисването им се нарича писане или писанка.  Някога то се е осъществявало с естествени багрила. Шаренето е ставало с горещ въглен или с нагрят восък. Най-изкусни са техниките в Ихтиман и Велинград, където жените превръщат яйцата в картини.

Великденски яйца. Техника от Ихтиман. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

На Велики четвъртък първото яйце се боядисва винаги в червено и го наричат „Велико”. То има стимулираща и лечебна функция. На места го заравят в нивата на Гергьовден, за да я пази от град.

Жените проявяват творчески умения при изписването на яйцата, наричани „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”, „кадънки” и др. Те са истинско произведение на народното художественото изкуство, в което се включват млади и възрастни, омъжени и неомъжени жени.

Обикновено най-възрастната жена в семейството, освен ако в дома няма траур, започва боядисването сутрин по изгрев слънце или на светло през деня и задължително в собствената къща на домакинята. В Северозападна  България има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи. За момите багренето на Великден е особен вид изпитание, при което те показват умение, а от друга страна червената боя се явява знак за предстоящото им задомяване. Вярва се, че червеният цвят ще осигури  безпрепятствено преминаване и живот в отвъдния свят за възрастните жени.

Великденски яйца. Техника от Велинград. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

В Самоковско и Ракитово момите сътворявали допълнителна украса от вълнени или памучни конци на вече изписаните яйца, наречени „китени”. С тях дарявали своя избраник, както и неговите родители и близки, на великденското хоро. Това е своеобразен начин да се обяви пред цялото село намерение за предстояща сватба.

Великденските хлябове – „яйченик“, „чупник“, „кукла“ „пасха“

Обикновено на Велика събота се приготвят обредните хлябове. Те се украсяват с червени или небоядисани цели яйца, които се вграждат на повърхността на още неизпеченото тесто. Срещат се различни наименования на великденските хлябове като „яйчелник“ или „яйченик“, „чупник“, „кукла“ или „кукулник”, „пасха“, „великденски кравай“, „великденски колак“, „великденска кукла“, „плетеница“ и пр. Правят се отделни погачи за семейната трапеза и за тези, които традиционно се посещават за този празник.

На Великден – от “поклон” до “люленки”

По Великден младите гостуват на възрастните си родители. Младоженците посещават кумовете си, а лазарувалите преди седмица моми отиват в дома на кумицата и „отговяват“, като прекъсват изпълнения обет за мълчание от Връбница.  Всички християни се поздравяват с „Христос воскресе!“ и „Воистина воскресе!“. Младите целуват ръка на по-старите и си разменят като дар от ритуално подготвената храна, която се нарича „поклон“ – шарените яйца, хлябът, чуреци и козунаци. Последните са ново явление и са навлезли в българските обичаи чрез градската култура. Обредната храна се допълва с агнешко месо и червено вино или печена кокошка.

На места по Великден се изпълнява обичаят „люленки“. Момите, след като са обядвали у кумицата, отиват над селото, за да се залюлеят на специално вързана люлка. Този обичай и великденското хоро са били от голямо  значение  за опазване на момите от похищение на змей, както и от някои болести. Всичко това е съпроводено със съответните за случая песни.

Веднага след Великден е Томината неделя. Почита се един от учениците на Исус, спечелил прозвището Тома Неверни, защото не повярвал в чудото на Възкресението. Той обаче ревностно изпълнил своята мисия и завършил живота си като мъченик за Християнската вяра. Цялата седмица минава под влиянието на Великден и се нарича още Светла, Празна или Заторена неделя, защото протича с оскъдна работа в духа на празника.

Великденското хоро има своето ключово място. Преди време в повечето случаи се е играело без съпровод на музика, само с песни. Цялото село се е събирало на хорището, за да стане голямо и дълготрайно хоро и се е играело в трите празнични дни.  На места в Пловдивско на разсъмване три дни се играе хорото „гора“ само от млади жени. В Западна България на Светла сряда от Томината неделя се е играело „Ладиното хоро“, а в Бургаско „Мара Лишанка“. Всички те имат предсватбен характер. На Светли петък след Великден се отдава почит на Пресвета Петка. В Асеновград по този повод се прави литийно шествие до параклиса с това име. В с. Дълбок извор, Пловдивско има обичай „вретенушка“. На Светла събота жените започват да предат, за да изтича вече Заторената неделя. Пак с тази идея на Светла неделя в с. Новаково се играе „развъртано“ хоро.

Цялата Великденска обредност е възхвала на Божия син, на пролетта и слънцето, с молитва за здраве, изобилна реколта, бъдещо задомяване.

Модата на Великденските картички

В началото на XX в. навлиза и модата да се изпращат поздравителни пощенски картички. Първата българска великденска картичка е от 1899 г. Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те г. на ХХ век, когато тя успява да измести чуждите и побългарените картички. В Пловдив обичаят да се изпращат пъстри Великденски картички се налага още преди Съединението от 1885 г., под влияние на множеството немски и френски чиновници, пребиваващи в града.

Великденска картичка. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Великден е ден за радост и почитание както към Спасителя, така и към близки и роднини. Нека бъде светъл Великден и да се пробуди доброто в човешките души!

Великденска картичка. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Стоян Мълчанков (1875 - 22 април 1920 г.).

Прави се филм за непознатия войвода Стоян Мълчанков, 100 години след смъртта му

Предстои появата на документален филм за недостатъчно познатия в наши дни войвода от Неврокопско Стоян Мълчанков, участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. Повод е 100-годишнината от убийството му. Това съобщиха за “Сторник” неговите автори – Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище “Бащино огнище”.

Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище “Бащино огнище”.

За реализацията на филма са пропътувани над 2 500 км и са заснети над 20 часа видео материал. Авторите са работили в Централния държавен архив в София, Държавен архив Благоевград, Къща-музей „Пейо Яворов“, Историческия музей в град Гоце Делчев. Във филма участие взимат над 50 души, сред които наследници на войводата Стоян Мълчанков, доц. Димитър Тюлеков от Македонския научен институт, доц. д-р Валентин Китанов – ръководител катедра „История“ в Югозападния университет в Благоевград, д-р Кирил Алексиев – директор на Регионален исторически музей – Благоевград, кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, авторката на най-пълното досега изследване за войводата – Бистра Риндова, членове на клубове „Традиция“ – Благоевград и „Родопски хайдути“.

Създателите на филма за Стоян Мълчанов – Николай Борисов и Ивайло Шопски, с част от участниците . Източник: авторите на филма

Освен филма за Стоян Мълчанков излезе и народна песен, посветена на войводата. Тя е изпълнена от оркестър “Шевица” и талантливите народни певици от Драговищица Бисера Иванова и Лидия Ангелова, а текстът е дело на Ивайло Шопски. 

Народните певици Лидия Ангелова (вляво) и Бисера Иванова (вдясно). Източник: авторите на филма
Бисера, Лидия и орк. “Шевица” – “Илинден – Великден”. Песен, посветена на 100-годишнината от смъртта на войводата Стоян Мълчанков

В ситуацията на извънредно положение и социална изолация мероприятието по почитане паметта на Стоян Мълчанков на лобното му място не може да се проведе на датата, на която е убит – 22 април. За това събитието и представянето на филма се отлагат за по-късен етап, споделят авторите на филма.

Стоян Мълчанков – войвода и приятел на Яворов

На 22 април преди 100 години е убит големият неврокопски войвода Стоян Мълчанков. Той е учител и просветен деец, революционер, войвода на ВМРО, околийски управител, народен представител. Участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. През 1903 г., по време на Илинденското въстание, спасява населението на цялото село Ковачевица, като извежда жителите на територията на свободна България. Друг интересен момент от живота на Мълчанков е, че по негова инициатива се изгражда теснолинейката Септември-Добринище. Близък приятел е с Пейо Яворов и Тодор Александров.

Стоян Мълчанков (1875 – 22 април 1920 г.). Източник: авторите на филма

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Великденски яйца. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

В навечерието на най-светлия християнски празник e Страстната неделя. Седмицата преди Възкресение се свързва със страстите Христови, последните земни дни на страдание и устременост по пътя към Голгота. Това е времето, в което Спасителят влиза в Йерусалим до неговото разпятие и погребение. В този период постите са строги, а християните се подготвят за големия празник. Всеки отделен ден от седмицата е наречен „велик“, а в храмовете ежедневно се отслужва литургия.

Страстна седмица означава Седмица на страданията. Страст на старобългарски е мъка, страдание. Източник: Стародумци

Според Библията, на Велики понеделник Исус влиза в Йерусалим и изгонва търговците от храма. Велики вторник e свързан с нравствените напътствия и пророчества на Христос. На Велика сряда Мария Магдалина помазва с миро Исус и се покайва за греховете си, а Юда, един от Христовите ученици, подготвя предателството на Божия син.

Абсолютно е забранено пиенето на червено вино до Възкресение. Вярва се, че който умре през тази седмица, отива направо в Рая. Всяка вечер се ходи семейно на църква. 

В народната култура на Пловдивския край тези три дни, от някогашни времена, са за почистване на домовете и стопанските дворове, за къпане на децата „за здраве“.

На Велика сряда децата в Родопската област ходят в гората, там  берат китки здравец и подаряват на близките си. Някъде се взема стръкче от цветето и с него се правят дупки върху още неизпечения хляб като украса за здраве. В сряда не се работи женска работа – не се преде, не се тъче, не се шие.

Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря на Христос и учениците му, на която е дадена новата заповед на любовта. На този ден Юда извършва решеното вече предателство на своя учител.

От Велики четвъртък до Велика събота на места в Пловдивско се изпълняват обреди за почитание на покойниците.

Велики четвъртък – първото боядисано яйце е за гадаене, лечение и пазене от уроки

Според българската традиция на Велики четвъртък не се извършва нито мъжка, т.е. полска работа, нито пък женска, а се боядисват яйцата за предстоящия празник от най- възрастната жена в домакинството. Преди това се отброяват ритуално за членовете на семейството, за да има яйце за всеки вкъщи, за роднини, близки, както и случайни минувачи. Ако в дома има наскоро починал близък, яйцата се боядисват в някоя съседска къща. Рано сутринта домакинята дебне по полозите на кокошките за първото измътено яйце, което е и първото боядисано с червено багрило. На него е отредена важна обредна роля за гадаене, за лечение и пазене от уроки. Затова първо с него се натъркват „за здраве“ бузите и челата на децата, после се поставя на домашния иконостас и стои там до следващата година. В по-редки случаи, когато яйцата са боядисани в сряда, се поставят в сито върху червен плат и се изнасят на двора „за да ги види слънцето“. Някъде в Родопите жените заплашват с него градоносните облаци или го заравят в средата на нивата, за да пази посевите от природни бедствия. На места в Пловдивско, ако завали градушка, яйцето се изнася навън или се хвърля срещу облака. Обикновено на Велики четвъртък се забърква „нов млад квас“ за обредните хлябове.

Според българската традиция съществуват редица забрани, свързани със селското стопанство. Старите българи вярват, че всеки четвъртък до Спасовден е Велик ден, свързан с въздържание от полска работа с цел предпазване от градушки и гръмотевици.

Великденски яйца. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Велики петък, наречен още Разпети петък, е денят на разпятието и мъките Христови до физическата му смърт. На този ден християните спазват пълен пост, не приемат никаква храна, та дори и вода и се отдават на молитва. На Велики петък се отслужва служба сутрин и вечер. На този ден миряните минават масата с плащеницата, за да се поклонят пред Разпятието и обикалят около църквата. Вярва се, че който има грехове, не може да премине през това препятствие. Светът е застинал пред злото. Ден за преосмисляне, душевно пречистване.

На Велика събота е погребението и оплакването на Христос. Затова последните два дни преди Възкресение минават в aтмосфера на затишие. Обикновено на Велика събота младата стопанка меси и пече великденските хлябове. Те имат различни наименувания. Около Пловдив и в Родопите се срещат „яйченик“, „харман“, „кошара“, „вилидник“, „велиден“, „кукла“, „шарен колак“.  Погачите се украсяват с цели бели и боядисани яйца. Приготвя се хляб за семейната празнична трапеза, за роднини и кръстници, за кумовете, както и за лазарската кумица. Лазарувалите моми ходят на гости в дома ѝ и „отговяват“, като вече ѝ проговарят след едноседмично мълчание.

В някои краища на страната събота преди Великден се отдава почит на мъртвите, като се ходи на гробищата и там се раздават яйца, хляб и козунак. На други места това се прави в Светлата събота от Томината неделя в седмицата след Великден.

Така преминава Страстната неделя – в приготовления, обредни действия, смирение, пост и очакване на големия празник Възкресение Христово.

Забраните през Страстната седмица

Не се работи селскостопанска работа.
Жените не предат, не тъкат, не шият.
На Разпети петък не се говори високо, не се празнува.
Не се зачева дете, че да не се роди с недъг.
Не се връща човек от вкъщи, без да му се даде яйце на Възкресение.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Част от рекламно изображение на шевни машини Singer. Източник: Национален политехнически музей

Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който покани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица “Сторник” ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.”Опълченска” 66 в София.

В България шевните машини започват да се появяват през 70-те години на XIX в. – купувани и внасяни предимно от Турция, Гърция и Русия. В началото на ХХ в. са открити първите търговски представителства на „SINGER“, а малко по-късно и на европейски машини.

Музеят съхранява 65 машини с преобладаващо разнообразие от модели „SINGER“ – най-масово разпространените и използвани шевни машини в България. Музеят съхранява и други популярни  (и не толкова) европейски марки, като повечето от тях са произведени в Германия. Най-старият експонат е LITTLE WANZER“, произведен през 60-те години на XIX век от „R M WANZER & Co“ в Хамилтън, Канада.

Крачна шевна машина SINGER, модел 15 К. Колекция: Национален политехнически музей

Крачна шевна машина SINGER, модел 15 К. Произведена в THE SINGER MANUFACTURING, Клайдбенк, Шотландия, 1914 г. с размери: 810 х 445 х 970 мм. Материали: чугун, дърво.Изпълнява прав двуконечен Шedel 7ев и използва кръгла совалка. Машината е с декорация – „Сфинкс“ (или „Мемфис“), използвана за машините, произвеждани от фирмата от 1890-те до 1950-те години. Колекция: Национален политехнически музей

Колекцията съдържа не само разнообразни като марки и модели машини, с характерни конструктивни особености за съответния производител, но и с различно предназначение.

Обикновените шевни машини изпълняват основно прав двуконечен шев при ушиване на дрехи, бельо от тъкани и трикотаж. С такова предназначение са представители на „RENANIA ORIGINALE“ (Германия, 80-те год. на XIX в.), „G.N. & Cc A.“ (80-те год. на XIX в.), „WERTHEIM“ (Германия, 1899 г.), „SIEDEL & NAUMANN“ (Германия, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „LONDON“ (Великобритания, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „CONSTANT PEUGEOT“ (Франция, нач. на ХХ в.), „SINGER“ (САЩ и Великобритания, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „PFAFF“ (Германия, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „BALKAN“ (Германия, 20- 30 –те год. на ХХ в.)  и др.

Крачна шевна машина за бродерия. Произведена от Lintz&Eckhardt, Берлин, Германия, нач. на XX в. Колекция: Национален политехнически музей

Крачна шевна машина за бродерия. Произведена от Lintz & Eckhardt, Берлин, Германия, началото на XX в. Размери: 380 х 195 х 46 мм. Материал: чугун. Изпълнява верижен шев, в който участват игла – кука и въртящ се плетач. Колекция: Национален политехнически музей

Специалните машини изпълняват зигзаговиден или верижен шев (едноконечен, 2-3- и многоконечен ). Това са машини за илици, бродерия, оверлог  за кожени изделия и други, които се използват най-вече за индустриални цели. Музейната колекция включва шевна машина „E.IRMSCHER & Co“, тип оверлог, клас 35 FT (средата на ХХ в.,Германия), крачна машина за илици на бельо „SINGER“, клас 84-2 (20-те год. на ХХ в., САЩ), сарашка (за кожи) машината „PATENT ELASTIC“ (90-години на  XIX в., Германия) и др.

Колекцията включва  и две много интересни детски шевни машини. Първата от тях е известна като „Сингер“ №20 (от 30-те години на ХХ в., САЩ), специално проектирана и изработена за деца, които искат да се научат да шият. А другата е една от първите детски шевни машини – „Muller“, модел 12, която е произведена през 90-те години на XIX в. от фабриката на F.W. Muller в Берлин, Германия.

Снимка: Национален политехнически музей

ОЩЕ ОТ КОЛЕКЦИИТЕ НА ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди

Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Църквата "Света Неделя" в София след атентата от 16 април 1925 г. Пощенска картичка

Художникът Иван Милев по чудо се спасява от атентата в “Света Неделя”

Иван Милев е един от най-иновативните български художници, илюстратори, сценографи и карикатуристи.

В неговия кратък живот (умира, ненавършил 30 години) той се превръща в една от най-ярките фигури на българския модернизъм. Поставян е сред иконите на европейския сецесион.

Интересна е първата любовна среща на артиста с бъдещата му съпруга – оперната певица Катя Наумова. Те се разбират да се видят на 16 април 1925 г. пред църквата „Св. Крал“ в София (днес „Св. Неделя“). По неясни до днес причини срещата се измества пред Народния театър. Точно тогава се случва атентатът в църквата и творческата двойка се спасява по чудо.

Църквата “Света Неделя” в София след атентата от 16 април 1925 г. Пощенска картичка

През 1999 г. е взето решение за поставяне на лика на Иван Милев на банкнотата от двадесетте, а по-късно на петте лева. До него са поставени откъси от негови произведения. �️

На снимката виждате прочутия му автопортрет от поканата за неговата първа софийска изложба, състояла се през 1920 г. в Борисовата градина.

Иван Милев. Автопортрет

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Корабът Титаник на пристанище Саутхамптън, Англия. Снимка: encyclopedia-titanica.org

Една родова история между Титаник и испанския грип

На 15 април 1912 г. потъва Титаник. Няколко дни по-рано дядото на моя баща пристига в Саутхемптън с намерение да се качи на прочутия лайнер, но се оказва, че го е изпуснал…

Пандемията от испански грип в началото на 20 век, за която напоследък много хора се сетиха, набира сила в тесни и претъпкани армейски учебни лагери на Западния фронт през пролетта на 1918 г. Твърди се, че вирусът убива поне 50 милиона души. Жертва на този грип е един от моите прадядовци.

Чудите се каква е връзката между двете събития – срещата на моите родители.

Една щастлива случайност и една смърт правят така, че пътищата на майка ми и баща ми да се пресекат.

Тези дни си мисля, че изпитание като пандемията от COVID-19 крие в себе си освен трагични истории за болка и смърт и много драматични обрати в живота на хората.  Често пъти изборите, които се правят в такива трудни моменти, са емоционални и подчинени единствено и само на идеята за оцеляване… Но години по-късно се оказва, че именно те са довели до пресичането на пътищата на двама души, които при други обстоятелства няма как да се срещнат. Затова тези дни си повтарям  – и това ще мине! Смирение е нужно и вяра! И всичко ще бъде наред…

Жак Шардонел (1865-1918). Снимка: Виолета Янева, семеен архив
Мария Шардонел (1875-1947). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

През 1918 година в Париж от испански грип умира един от моите прапрадядовци – Жак – и това преобръща живота на прапрабаба ми Мария, която се оказва принудена да се прибере при семейството си в Женева. Там нейната дъщеря – моята прабаба Луиза – след години ще срещне прадядо ми Кънчо, който пък през 1923 г. е принуден да избяга от България, защото осъмва с издадена смъртна присъда за близки връзки с участници в септемврийските бунтове. Всъщност той избягва първо във Франция, от скука завършва там медицина, а после решава да специализира гинекология в Женева и така пътят му се пресича с този на прабаба Луиза – по това време вече медицинска сестра, която като дете се спасява от испанския грип в Париж… И сега внимавайте – по време на Втората световна война дядо ми решава да спаси семейството си в България, защото му се струва, че Швейцария е твърде близо до Германия… И така моята баба Жаклин се озовава в България, без да разбира езика на баща си… Семейството се установява първо в София, след това в Ямбол, където баба среща дядо Тодор и на бял свят се появява моята майка Раймонда. Тя случайно след години ще се озове в Габрово на студентска бригада, която е трябвало да продължи месец и след нея да замине да учи в Ленинград, но среща баща ми Паско…

Животът на един от дядовците на баща ми пък е свързан с Титаник. През нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. лайнерът Титаник се сблъсква с айсберг и потъва за по-малко от три часа, след като се разцепва на две части. Загиват повече от 1500 пасажери.

Никой мой роднина за щастие не е потънал с Титаник, но знаете ли защо – защото дядото на баща ми е закъснял с няколко дни и го е изпуснал. Бил е на 14-15 години, когато решава да емигрира в Америка. Много мъже от родното му село Шестеово (днес Сидирохори, Гърция) намират спасение, именно в Америка, от непрестанния терор на гръцките власти над българското население в региона след 1908 г. Ето защо той решава да ги последва. Прадядо ми Петър не се отказва от пътуването, след като изпуска Титаник, и успява да стъпи на американска земя с друг кораб. Не сбъдва обаче американската мечта… може би защото е имал дълбоки корени и земята го е повикала… Година след като пристига в Съединените щати, се разболява тежко и тамошен лекар му казва, че за да оживее, трябва да се прибере там, където е роден, да диша буков въздух и да яде много грозде – местен сорт. Между живота и смъртта, прадядо ми решава да предприеме тежкото презокеанско пътуване. После винаги е казвал, че е жив благодарение на две италианки, които са се грижели за него на кораба… Прибира се в Шестеово, успява да привлече вниманието на едно от най-заможните и красиви момичета в околността и се жени за нея, въпреки волята на родителите й. Няколко месеца по-късно му се налага да я остави бременна и да премине гръцко-българската граница, за да спаси отново живота си, защото се оказва, че всички българи от мъжки пол в района на Шестеово са заплашени със смърт от гръцките власти през 1917 г.

Петър Янев (1897-1971). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

И така прадядо ми Петър се озовава в Ловеч, където по всяка вероятност е бил и когато прапрадядо ми Жак е починал в Париж от „испански грип“ през 1918 г. После прадядо ми Петър се заселва в севлиевското село Горна Росица и чак тогава – 4 години, след като се е родил сина му – успява да прибере при себе си своята съпруга, моята прабаба Екатерина, и да види рожбата си… Много години по-късно, когато си купихме къща в габровското село Гъбене, научих, че една от съседките ни – баба Виолета, ми е рода. Оказа се, че нейният баща е втори братовчед на моя прадядо Петър, с когото заедно са минали първо българо-гръцката граница, а после и Балкана… неведоми са пътищата Божии…

Семейство Яневи (отляво надясно): по-големия син Паско Янев (1917-1989), внукът Паско Янев (1952-2006), дядото Петър Янев (1897-1971), по-малкия син Христо Янев (1925-1999). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

Виолета Янева също обича да събира и да пише истории, които споделя в личния си блог и Фейсбук страницата си Да поДправим вкуса на Живота.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.