април 2020 | СТОРНИК

Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който кани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Колекцията от дворцови предмети във фонда на Националния политехнически музей наброява повече от 1212 броя. Както подсказва името, всички тези предмети са били притежание на Царското семейство до конфискуването им от новата власт през 1947 г. През следващите години са предоставени на Киноцентъра, където са ползвани като реквизит и като резултат от това понасят редица негативни последствия – повреди, похабяване и унищожение. В началото на 1970-те тогавашният Комитет за изкуство и култура подема мащабна инициатива, като свиква комисия за спасяването на това наследство. Така през 1973 г. тези предмети са разпределени по различни музеи според тематиката им. За съхраняване в Националния политехнически музей са предадени часовници, полилеи, свещници, вази, съдове, стъклени изделия, картини с техническа тематика, сервизи и много други ценности с техническа насоченост.

Едва три години след започване на работа по разработването на концепцията за своето развитие, Националният политехнически музей се сдобива с редица експонати с особено висока историческа, техническа, а също и художествена стойност. От особен интерес е групата с подаръци, които са пряко свързани с царското семейство. Най-значими са две изящни кутии, изработени по дизайн на двама от най-големите имена в изкуството на България. На първо място това е художникът-декоратор Харалампи Тачев (подарък за цар Фердинанд), и на второ – установилият се в България литовски скулптор Борис Шатц (подарък за принц Кирил).

Страници: 1 2 3

Къща на Аргир Куюмджиоглу – централна фасада, 2017 г. Източник: РЕМ Пловдив

Регионален етнографски музей Пловдив с награда „Наследство“

Регионален етнографски музей – Пловдив спечели наградата „Наследство“ в раздел „Образователна инициатива 2019“ на Сдружение „Български музеи”. Образователната програма „В Етнографския музей“ „живее“ свой живот още от 2007 г., като нееднократно е надграждана и обновявана. Възрастовата група, към която е насочено занятието е 1 – 4 клас, но са разработени и варианти за ученици 5 – 7 клас.

В образователната програма са включени темите: „Що е то етнография?“, „Селско стопанство“, „Занаяти“, „Облекло и тъкани“, „Музика“, „Празници и обичаи“, „Изкуство“. Основната задача е да се предаде знание за Българското Възраждане.

Образователна програма „В Етнографския музей“ на Регионален етнографски музей Пловдив

Ето какво още споделят от Регионален етнографски музей Пловдив:

„Сигурни сме, че някои от децата, участвали в заниманията, в бъдеще ще се върнат като доброволци, специалисти, дарители или просто съратници и съидейници.

Наша цел е да се разкрият отговорите на въпросите „Как се учи в музей?“, „Защо да го посетим?“. Малчуганите се вълнуват; участват в решаването на казуси; усещат как тече историческото време; научават се да ценят значимостта на отминали периоди. Нашите специалисти използват мултидисциплинарен подход в образованието, като по този начин децата работят и търсят „своето“ сред множеството „чуждо“ знание.

Благодарение на нашата малка книжка „В Етнографския музей“ учител от ОУ „Антим Екзарх І“ в Пловдив, спечели първа награда „Константин Величков“ на Министерство на образованието и науката за „Най-добър урок в музей“ за учебната 2018/2019 г.

Ще очакваме малките си приятели отново след като приключи извънредното положение и всички бъдем здрави!“

ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Страници: 1 2

Възкресение Христово, икона. Източник: Българска патриаршия, bg-patriarshia.bg

Кой е правилният великденски поздрав? „Христос воскресе“ – „Воистину воскресе“

Бележка на „Сторник“: Традиционният Великденски поздрав е „Христос воскресе“. На него всеки отговаря с друга фраза, която обаче поради по-старинната си и неясна за съвременния българин форма често се изписва погрешно. Срещат се отговорите „Воистина воскресе“, „Во истина воскресе“. Правилният отговор обаче е „Воистину воскресе“. Защо и какво означава – разберете от статията на езиковеда Иля Златанов.

Великденският поздрав е разпространен сред православните и християните от източните църкви (копти, етиопци, арменци, асирийци, християните на апостол Тома в индийския щат Керала). Този поздрав е възникнал още в апостолски времена и многократно се повтаря по време на великденската служба. Сред другите християнски деноминации се произнася по време на службата, но не се използва извън богослужението.

У нас великденският поздрав се използва и от други православни християни, за които българският език не е майчин. На езика на влашките пастири, арумъните, поздравът звучи „Hristolu unghia!“ – „Dalihira unghia!“, а сред гагаузите е „Hristos dirildi!“ – „Akına dirildi!“

Православието у нас идва от Византия и затова нашият поздрав копира гръцкия образец („Χριστὸς ἀνέστη!“ – „Ἀληθῶς ἀνέστη!“). Той е преведен на старобългарски: „Хр҃сто́съ въскре́се!“ – „Въи́стинѫ въскре́се!“. По-късно богослужебен език в нашите църкви става църковнославянският – русифицирана форма на старобългарски, възникнала в Московското княжество. Така църковният поздрав става „Хр҃сто́съ воскре́се“ – „Вои́стину воскре́се“.

В църковната практика сакралните имена никога не се изписват изцяло, а със знака титло – Хр҃сто́съ. Възприет е фонетичният правопис, докато в новобългарския език правописът е морфологичен. От тук и такива разлики, като воскресение – възкресение. Когато в нашия език навлизат думи от църковнославянски и руски, първоначално те се заемат в оригиналната им форма. И до сега казваме точно и художник, съответстващи на старобългарските тъчьно и хѫдожникъ. По-късно се налага практика за побългаряване на църковнославянските форми – бъден вместо будущий, ред вместо ряд, тъкмо вместо токмо и пр.

Страници: 1 2 3

Възкресение Христово, икона. Източник: Фейсбук страница Българска православна църква - Българска патриаршия

Пасхалната таблица от Сердика или защо Великден не съвпада при католици и православни

Пасхалната таблица от Сердика е документ, в който се предлага начин за изчисление на Великден, независим от юдейския календар.

Еврейската Пасха (Пе́сах) е празник, честващ избавлението на юдеите от египетско робство. Според библейската книга Изход (12:22-23) Бог поразил всички първородни рожби на египтяните, но прескочил еврейските домове, белязани с кръвта на пасхалната жертва. Името на празника се извежда от думата паса̀х, „прескачам, подминавам“. Празникът започва от четиринайсетия ден на месец Нисан и трае седем дена. Според Евангелието Исус Христос е страдал и издъхнал в дните на юдейската Пасха и е възкръснал в първия ден на юдейската седмица – неделя.

Първите християнски общини са се състояли изключително от юдеи, затова за тях е било естествено да празнуват старозаветната Пасха, но да влагат в нея новозаветно съдържание. Но според евангелията по време на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му – три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в неделята след юдейската Пасха. И на първия вселенски събор през 325 г., Никейския, християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Юдейският лунно-слънчев календар е удобен за определяне на фазите на луната. По него месецът започва винаги на новолуние, а пълнолунието се пада на 14-то число на месеца. Но юдейската календарна година има 355 дена и за привеждането ѝ в съответствие с астрономическата година са вмъквали допълнителни дни и месеци, така че във високосните години е имало до 385 дни. Обаче правилата за изчисляване на високосните години са били различни в отделните юдейски общини, така че в някои от тях пълнолунието на 14 Нисан се е падало преди пролетното равноденствие. Това е главната причина християните да развият собствена система за определяне датата на Великден. Такъв опит е бил осъществен по време на Сердикийския църковен събор през 343-344 година, състоял се в Сердика, днешната българска столица София.

Средновековната църква „Света София“ е една от сградите, в които са заседавали отците от Сердикийския събор. Снимка: Сторник

Сердика не е избрана случайно за седалище на събора. За пръв епископ на Сердика историята сочи свети Климент Римски – ученик и сподвижник на светите апостоли Петър и Павел. Съборът е свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и императора на Запада Констанц.

Страници: 1 2

Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Великденска картичка. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Неслучайно българите казват „Всеки ден не е Великден“! След Страстната седмица християните са в притихнало очакване на трите поредни Великденски дни (събота, неделя и понеделник). Празникът е подвижен, всяка година се пада винаги в неделя, след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

Според Библията Възкресение Христово е изключителен празник, свързан с най-чудодейния момент от житието на Исус. То е провокация към миряните за преосмисляне и възвръщане на надеждите за човечност. Хората посрещат празника в полунощ срещу неделя в храма, където се провежда църковна литургия, със запалена свещ в ръце, която после поставят на кандилото или иконата вкъщи. Отнасяйки тази огнена светлина в дома си, християните се зареждат с вяра за обновлението на живота в синхрон с пролетта.

Великденските яйца – „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”

Открай време в битието на българите се преплитат християнски и езически ритуални практики. Ето защо в традиционната култура се добавят още обреди. След продължителните Великденски пости често се отговява първо с шарено яйце. Един от най-емоционалните и игриви моменти за децата е чукането с великденски яйца за здраве и отделянето на „боряка”.

Червеният цвят е неотменим при оцветяването на яйцата. В християнството той е символ на Христовата мъченическа кръв, а за народа e знак за здраве и берекет. От яйцето се ражда новият живот. То символизира безкрайния житейски кръговрат, преобръщането на смъртта в живот. Великденското яйце заема важна роля в народната медицина, в родилната, сватбената, поменалната и погребална обредност. С червеното великденско яйце се развалят магии, с него се гадае каква ще бъде аграрната година.

Страници: 1 2 3 4

Стоян Мълчанков (1875 - 22 април 1920 г.).

Прави се филм за непознатия войвода Стоян Мълчанков, 100 години след смъртта му

Предстои появата на документален филм за недостатъчно познатия в наши дни войвода от Неврокопско Стоян Мълчанков, участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. Повод е 100-годишнината от убийството му. Това съобщиха за „Сторник“ неговите автори – Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище „Бащино огнище“.

Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище „Бащино огнище“.

За реализацията на филма са пропътувани над 2 500 км и са заснети над 20 часа видео материал. Авторите са работили в Централния държавен архив в София, Държавен архив Благоевград, Къща-музей „Пейо Яворов“, Историческия музей в град Гоце Делчев. Във филма участие взимат над 50 души, сред които наследници на войводата Стоян Мълчанков, доц. Димитър Тюлеков от Македонския научен институт, доц. д-р Валентин Китанов – ръководител катедра „История“ в Югозападния университет в Благоевград, д-р Кирил Алексиев – директор на Регионален исторически музей – Благоевград, кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, авторката на най-пълното досега изследване за войводата – Бистра Риндова, членове на клубове „Традиция“ – Благоевград и „Родопски хайдути“.

Създателите на филма за Стоян Мълчанов – Николай Борисов и Ивайло Шопски, с част от участниците . Източник: авторите на филма

Освен филма за Стоян Мълчанков излезе и народна песен, посветена на войводата. Тя е изпълнена от оркестър „Шевица“ и талантливите народни певици от Драговищица Бисера Иванова и Лидия Ангелова, а текстът е дело на Ивайло Шопски.

Народните певици Лидия Ангелова (вляво) и Бисера Иванова (вдясно). Източник: авторите на филма

Бисера, Лидия и орк. „Шевица“ – „Илинден – Великден“. Песен, посветена на 100-годишнината от смъртта на войводата Стоян Мълчанков

В ситуацията на извънредно положение и социална изолация мероприятието по почитане паметта на Стоян Мълчанков на лобното му място не може да се проведе на датата, на която е убит – 22 април. За това събитието и представянето на филма се отлагат за по-късен етап, споделят авторите на филма.

Стоян Мълчанков – войвода и приятел на Яворов

На 22 април преди 100 години е убит големият неврокопски войвода Стоян Мълчанков. Той е учител и просветен деец, революционер, войвода на ВМРО, околийски управител, народен представител. Участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. През 1903 г., по време на Илинденското въстание, спасява населението на цялото село Ковачевица, като извежда жителите на територията на свободна България. Друг интересен момент от живота на Мълчанков е, че по негова инициатива се изгражда теснолинейката Септември-Добринище. Близък приятел е с Пейо Яворов и Тодор Александров.

Страници: 1 2

Великденски яйца. Източник: Регионален етнографски музей Пловдив

Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица

В навечерието на най-светлия християнски празник e Страстната неделя. Седмицата преди Възкресение се свързва със страстите Христови, последните земни дни на страдание и устременост по пътя към Голгота. Това е времето, в което Спасителят влиза в Йерусалим до неговото разпятие и погребение. В този период постите са строги, а християните се подготвят за големия празник. Всеки отделен ден от седмицата е наречен „велик“, а в храмовете ежедневно се отслужва литургия.

Страстна седмица означава Седмица на страданията. Страст на старобългарски е мъка, страдание. Източник: Стародумци

Според Библията, на Велики понеделник Исус влиза в Йерусалим и изгонва търговците от храма. Велики вторник e свързан с нравствените напътствия и пророчества на Христос. На Велика сряда Мария Магдалина помазва с миро Исус и се покайва за греховете си, а Юда, един от Христовите ученици, подготвя предателството на Божия син.

Абсолютно е забранено пиенето на червено вино до Възкресение. Вярва се, че който умре през тази седмица, отива направо в Рая. Всяка вечер се ходи семейно на църква.

В народната култура на Пловдивския край тези три дни, от някогашни времена, са за почистване на домовете и стопанските дворове, за къпане на децата „за здраве“.

На Велика сряда децата в Родопската област ходят в гората, там берат китки здравец и подаряват на близките си. Някъде се взема стръкче от цветето и с него се правят дупки върху още неизпечения хляб като украса за здраве. В сряда не се работи женска работа – не се преде, не се тъче, не се шие.

Страници: 1 2 3

Част от рекламно изображение на шевни машини Singer. Източник: Национален политехнически музей

Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който покани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

В България шевните машини започват да се появяват през 70-те години на XIX в. – купувани и внасяни предимно от Турция, Гърция и Русия. В началото на ХХ в. са открити първите търговски представителства на „SINGER“, а малко по-късно и на европейски машини.

Музеят съхранява 65 машини с преобладаващо разнообразие от модели „SINGER“ – най-масово разпространените и използвани шевни машини в България. Музеят съхранява и други популярни (и не толкова) европейски марки, като повечето от тях са произведени в Германия. Най-старият експонат е LITTLE WANZER“, произведен през 60-те години на XIX век от „R M WANZER & Co“ в Хамилтън, Канада.

Крачна шевна машина SINGER, модел 15 К. Колекция: Национален политехнически музей

Крачна шевна машина SINGER, модел 15 К. Произведена в THE SINGER MANUFACTURING, Клайдбенк, Шотландия, 1914 г. с размери: 810 х 445 х 970 мм. Материали: чугун, дърво.Изпълнява прав двуконечен Шedel 7ев и използва кръгла совалка. Машината е с декорация – „Сфинкс“ (или „Мемфис“), използвана за машините, произвеждани от фирмата от 1890-те до 1950-те години. Колекция: Национален политехнически музей

Колекцията съдържа не само разнообразни като марки и модели машини, с характерни конструктивни особености за съответния производител, но и с различно предназначение.

Обикновените шевни машини изпълняват основно прав двуконечен шев при ушиване на дрехи, бельо от тъкани и трикотаж. С такова предназначение са представители на „RENANIA ORIGINALE“ (Германия, 80-те год. на XIX в.), „G.N. & Cc A.“ (80-те год. на XIX в.), „WERTHEIM“ (Германия, 1899 г.), „SIEDEL & NAUMANN“ (Германия, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „LONDON“ (Великобритания, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „CONSTANT PEUGEOT“ (Франция, нач. на ХХ в.), „SINGER“ (САЩ и Великобритания, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „PFAFF“ (Германия, кр. на XIX в. и нач. на ХХ в.), „BALKAN“ (Германия, 20- 30 –те год. на ХХ в.) и др.

Страници: 1 2

Художникът Иван Милев по чудо се спасява от атентата в „Света Неделя“

Иван Милев е един от най-иновативните български художници, илюстратори, сценографи и карикатуристи.

В неговия кратък живот (умира, ненавършил 30 години) той се превръща в една от най-ярките фигури на българския модернизъм. Поставян е сред иконите на европейския сецесион.

Интересна е първата любовна среща на артиста с бъдещата му съпруга – оперната певица Катя Наумова. Те се разбират да се видят на 16 април 1925 г. пред църквата „Св. Крал“ в София (днес „Св. Неделя“). По неясни до днес причини срещата се измества пред Народния театър. Точно тогава се случва атентатът в църквата и творческата двойка се спасява по чудо.

През 1999 г. е взето решение за поставяне на лика на Иван Милев на банкнотата от двадесетте, а по-късно на петте лева. До него са поставени откъси от негови произведения. �️

На снимката виждате прочутия му автопортрет от поканата за неговата първа софийска изложба, състояла се през 1920 г. в Борисовата градина.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Стародумци

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Корабът Титаник на пристанище Саутхамптън, Англия. Снимка: encyclopedia-titanica.org

Една родова история между Титаник и испанския грип

На 15 април 1912 г. потъва Титаник. Няколко дни по-рано дядото на моя баща пристига в Саутхемптън с намерение да се качи на прочутия лайнер, но се оказва, че го е изпуснал…

Пандемията от испански грип в началото на 20 век, за която напоследък много хора се сетиха, набира сила в тесни и претъпкани армейски учебни лагери на Западния фронт през пролетта на 1918 г. Твърди се, че вирусът убива поне 50 милиона души. Жертва на този грип е един от моите прадядовци.

Чудите се каква е връзката между двете събития – срещата на моите родители.

Една щастлива случайност и една смърт правят така, че пътищата на майка ми и баща ми да се пресекат.

Тези дни си мисля, че изпитание като пандемията от COVID-19 крие в себе си освен трагични истории за болка и смърт и много драматични обрати в живота на хората. Често пъти изборите, които се правят в такива трудни моменти, са емоционални и подчинени единствено и само на идеята за оцеляване… Но години по-късно се оказва, че именно те са довели до пресичането на пътищата на двама души, които при други обстоятелства няма как да се срещнат. Затова тези дни си повтарям – и това ще мине! Смирение е нужно и вяра! И всичко ще бъде наред…

Жак Шардонел (1865-1918). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

Мария Шардонел (1875-1947). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

През 1918 година в Париж от испански грип умира един от моите прапрадядовци – Жак – и това преобръща живота на прапрабаба ми Мария, която се оказва принудена да се прибере при семейството си в Женева. Там нейната дъщеря – моята прабаба Луиза – след години ще срещне прадядо ми Кънчо, който пък през 1923 г. е принуден да избяга от България, защото осъмва с издадена смъртна присъда за близки връзки с участници в септемврийските бунтове. Всъщност той избягва първо във Франция, от скука завършва там медицина, а после решава да специализира гинекология в Женева и така пътят му се пресича с този на прабаба Луиза – по това време вече медицинска сестра, която като дете се спасява от испанския грип в Париж… И сега внимавайте – по време на Втората световна война дядо ми решава да спаси семейството си в България, защото му се струва, че Швейцария е твърде близо до Германия… И така моята баба Жаклин се озовава в България, без да разбира езика на баща си… Семейството се установява първо в София, след това в Ямбол, където баба среща дядо Тодор и на бял свят се появява моята майка Раймонда. Тя случайно след години ще се озове в Габрово на студентска бригада, която е трябвало да продължи месец и след нея да замине да учи в Ленинград, но среща баща ми Паско…

Страници: 1 2 3

Великденските яйца – „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”

Стоян Мълчанков – войвода и приятел на Яворов

Моля, абонирайте се за нашия бюлетин