Даскалоливница. Колаж от "Стародумци". Снимка: visit.elena.bg

Дума на деня, 15 септември: Даскалоливница

Даскалоливница – тази причудлива дума е измислена от поета Петко Рачов Славейков, за да нарече Еленското училище от Възраждането. Това е първото класно училище в България, създадено през 1843 г. от Иван Николов Момчилов (1819-1869) – български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия, автор на „Граматика на новобългарския език” (1868). През 1844 г. е построена и сградата на Даскалоливницата, която е реставрирана през 1968 г. и днес е музеен обект в архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“ в град Елена.

През 1848 г. ученик в Еленското класно училище е и Славейков, който му дава името „Даскалоливница“. Това е първото училище за подготовка на учители в България. В училището са учили още прословути възрожденци – Никола Козлев, Драган Цанков, д-р Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев.

Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата разпространяват българската просвета в градове и села по целия Балкански полуостров: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Еленските възпитаници основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.

Източник: Статията е създадена по информация в официални исторически и туристически уебсайтове на град Елена – visit.elena.bg, history.elena.bg, elena.acstre.com. Снимка: visit.elena.bg

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.

spasi-spomen-kolaj

Речник на диалектите в с. Горна Росица

Под името „Речник на диалектите в с. Горна Росица“ в средата на 90-те започнах в тетрадка да записвам всяка по-непозната, архаична и диалектна дума, която използваха баба ми Мария и други възрастни хора от моето село Горна Росица. По това време бях на 12-13-годишна възраст.

Село Горна Росица се намира в Централния Предбалкан, на 10 км от Севлиево и на 20 км от Габрово. В момента административно е част от община Севлиево, област Габрово. Край него преминава река Росица. Съществува още преди Освобождението, но е било изцяло с турско етническо население. След 1878 г. местните жители турци емигрират почти напълно, а селото се заселва с балканджии от съседните планински села в Севлиевския и Габровския Балкан.

Повече за това как още като ученик през 90-те започнах да събирам спомени, родови истории, стари думи, обичаи, песни от моето село споделих в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

Разбира се, този детски ръкописен „речник“ не може да претендира за академичност и изчерпателност, но беше израз на моето желание да бъда като големите историци и етнографи. Задълбочавайки се в изследването на миналото, на 15-годишна възраст започнах да публикувам етнографски статии в местните вестници в Габрово и Севлиево.

Моят първи „речник“ – Речник на диалектите в село Горна Росица. Средата на 90-те години. Снимка: Личен архив, Момчил Цонев

Ето и думите от „Речник на диалектите в с. Горна Росица“ в подредбата им от ръкописа, запазвам и обясненията на техните значения, които съм дал тогава. Прочитам ги повече от 20 години след записването им, някои от тях съм забравил вече, други все още се използват, но рядко. Останал е ръкописът, думите изчезват от говора с отиването си на възрастните хора.

Кай – каза, 3 л. ед.ч. на „казвам“
Куз – усое, усойно място
Дере – дол, поток
Артарисвам – спестявам, спестя
Виранлив – болен
Арания – голям медник (котел), ператник
Тепсия – тава, голям, кръгъл, плитък и широк меден съд за печене
Козяк – постелка, в която е втъкана козя кожа
Ашове – всекидневна, кухня в къщата
Кебе – одеяло, дебел вълнен план за постилане или завиване
Дам – помещение за едър рогат добитък (манги, биволи)
Миндер – дървено легло, одър
Чеша, стакан – чаша
Джам (жам) – прозорец, стъкло на прозорец
Глина, гнила – земя, пръст
Дилаф – маша, щипки за ловене на огън или нещо горещо
Секира – брадва
Топор
Диканя – земеделско оръдие на труда, с което се вършее (отделят се зърната от житния клас)
Плява – ситна слама, обвивки на житните зърна, премесени с дребна слама
Виялка – машина, която отвява (отделя) зърното от сламата и боклуците
Мекина – най-дребното от житния клас (боклука). Премесено с глина от него се прави кирпич. Мекина = плява
Тамазлък – термин при добитъка. Когато едно едно животно се оставя за развъждане.
Кересте – продукти
Сакънтия – припряност
Икин – земя

Страници: 1 2
momchil-tsonev-gorna-rositsa-4

Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории

Моето поприще на малък етнограф и историк тръгна през 90-те. Описвам това пътешествие в моето минало, за да не се забрави, за да не забравя и аз. Възрастните хора от село, герои на този разказ, отдавна не са между нас. Останали са спомените, които записвам, за да не изчезнат и от моята памет.

На 10-годишна възраст започнах да събирам народни песни, през лятото на 1993 г. Възрастната ни съседка на село, баба Мария Кръстинкина, навремето е пеела. Когато аз отидох при нея с тетрадката и започнах да записвам на ръка, тя декламираше песните, от тях останаха само думите, нямам аудиозаписи как са звучали. Но и думите имат своята сила, ще я усетите и вие, сигурен съм:

Посъбрал Богдан дружина до 70 юнака, до 77.
Още му един не стига.
Чуди се Богдан, мае се кого в гората да вземе,
дружина да му поведе, байряка да му развява.
Най-подир Богдан намисли.
Той има братче по-малко, него в гората ще вземе,
дружина да му поведе, байряка да му развява.
Майка им ходи по двори, по двори и по пътища,
където ходи, все плаче и на Богдана думаше:
– Богдане, синко, Богдане.
Не ми ли стига, Богдане, дето баща ти убиха на връх Стара планина.
И вий хайдути, майко, станахте, хайдути, майко, големи.

Първата записана от мен народна песен. Събирачеството на песни започна през лятото на 1993 г., когато бях само на 10 години. Снимка: Личен архив, Момчил Цонев

На 12-годишна възраст започнах да записвам и родовите истории на моето семейство. Ето я и първата документирана дата – 20 май 1995 г., с. Г. Росица, събота. Първият запис е за историята на моя прадядо Кольо, който първо работел в мина Плачковци, а през 1924 г. се отправил на най-голямото си приключение – да работи в далечна Куба. Останала ми е от това време една старовремска снимка на прадядо с бомбе и костюм във фотографско студио.

Първият ми запис на семейна история – за моя прадядо Кольо Чакалов. Датирал съм записа от 20 май 1995 г., бил съм на 12-годишна възраст. Снимка: Личен архив, Момчил Цонев

Прекарвах моите съботи и недели на село. Какво правехте вие на 10, на 12, на 15-годишна възраст? Аз записвах старини. (Разбира се, помагах и на баба ми в градината). И не съжалявам, че моето детство беше такова, някак си архаично, немодерно. След като започнах с народни песни и спомените на прадядо ми, в следващите години с диктофон, лентов фотоапарат и тетрадка посещавах възрастни хора на село през ваканциите и записвах истории, обичаи, песни, стари думи, правех родословни дървета. Чак и стихотворение за селото съм публикувал във “Габровски новини” (бр. 27, 1996 г.), а от вестникът коментирали детсткото ми творчество така: “Тринайсетгодишният Момчил Цонев е написал стихотворение за Горна Росица – селото на своя род. То носи в себе си искрената обич на момчето” (1996).

Страници: 1 2 3 4 5 6 7
"Спаси спомен" - кампания на "Сторник", "Стародумци" и "Имало едно време в България"

„Сторник“ с кампания “Спаси спомен”

„Сторник“ започва нова кампания под надслов “Спаси спомен” – да съхраним изчезващите лични, семейни, родови и селищни истории, обичаи, думи, дори предмети. Създател на кампанията е Момчил Цонев, който развива начинанията “Стародумци” за възкресяване на старите думи и “Имало едно време в България” за историите от нашия род, квартал, селище, а отскоро – и историческия уебсайт stornik.org.

Ето и призивът на “Спаси спомен”: “Всеки може да се включи в кампанията “Спаси спомен”, особено в дигиталното ни съвремие. Запиши видео с баба и дядо, които ти разказват спомените си, как са празнували едно време, какви песни са пеели, какви стари думи са използвали. Снимай предмети от миналото в къщата на село. Опиши спомените на старите хора или твоите собствени спомени и ги изпрати на имейл info@stornik.org или във Фейсбук – до “Спаси спомен”, можеш да ги публикуваш и от свое име в групата “Имало едно време в България”. 

Идеята за “Спаси спомен” хрумва на Момчил Цонев, когато се натъква няколко пъти на изхвърлени на улицата снимки и книги от времето на царска България. Две от архивните снимки не просто са хвърлени, а са скъсани на две. Това безхаберие към спомените на нашите баби и дядовци го насърчава да създаде “Спаси спомен”.   

Снимки от царска България, които Момчил Цонев намира на централна софийска улица разкъсани на две. Това безхаберие го насърчава да създаде „Спаси спомен“

От историите на село през поредицата „Габрово – живият град“ до спасяването на спомени

Момчил Цонев е завършил журналистика и културология в Софийския университет, но се занимава с история още от малък. През 90-те, само на 10-годишна възраст, започва да записва народни песни на село, на 12 – родовата история на своето семейство, а в следващите години с диктофон, лентов фотоапарат и тетрадка посещава възрастни хора на село през ваканциите и записва истории, обичаи, песни, стари думи, прави родословни дървета.

Тетрадките, в които Момчил Цонев записва през 90-те години истории, родове, обичаи, песни и стари думи от своето село

Години по-късно, през 2008-2012 г. заедно с майка си, историка Даниела Цонева, написват и издават четири книги в историческата поредица “Габрово – живият град”, сред които “Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Снежно Габрово за деца”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов”. През 2010 г. създава и първата Фейсбук страница на историческа тематика за родния си град – отново под името “Габрово – живият град”.

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“: “Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Снежно Габрово за деца”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов”

През март 2018 г. решава да възкреси интереса си към малките истории и онлайн – чрез експеримента да напишем най-голямата колективна история “Имало едно време в България”, чието заглавие е препратка към първата му историческа книга “Имало едно време в Габрово”. Година по-късно, през март 2019 г., създава и Фейсбук страницата “Стародумци”. С идеята да приближи историите от миналото още повече до съвременния човек, създава и събитието “Нощ на историите”. В първото му издание през май 2019 г. поети и писатели като Петър Чухов, Йордан Ефтимов, Аксиния Михайлова и др. разказват истории за литературата и от своето минало, а на 27 септември в Пловдив предстои второто издание на “Нощ на историите” като част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Страници: 1 2
Целокупна България. Източник: Стародумци

Дума на деня, 6 септември: Целокупна България

Веднага след Берлинския конгрес от 1878 г. се ражда националният идеал всички българи да се обединят в една Целокупна България. На 20 юни 1879 г. в Търново под редакцията на поета Петко Р. Славейков излиза първи брой на вестник „Целокупна България“. В програмната му уводна статия пише: „Първото и главно нещо, с което преимуществено ще се занимава наший вестник, е да поддържа и да отстоява тежненията на народа ни към обединение. И тъй, нека си кажем, колкото искрено, толкоз и открито, че ний желаем народното си обединение и ще работим за него… Догдето ние българите живеем на бащините си огнища … дето са гробищата на дедите и прадедите ни, по бреговете на Дунав, Марица и Вардар, по снежните [вишини] на Балкана, по влажните и сенчести дъбрави на Доспат, на кременистите отлози на Шар планина, и днес, и утре, и винаги ще сме противни на туй изкуствено и насилствено разединение, което ни сполетя в часа, когато повече от всякой друг път вярвахме, че сме близо до целта си. Явно е, че ний ще желаем, и ще работим, и ще се борим против пречките на обединението си и няма да се отстъпим, нито да се отвърнем от тази си цел дотогаз, докогато се не слеем и съединим като един народ в една Държава.”

Да живее Целокупна България, да живее Съединението на Княжество България и Източна Румелия, 6 септември 1885 г.