Стародумци

Думи от баба и дядо от Земенския край

Преди около две, две години и половина реших да записвам думи и изрази, които използваха дядо ми и баба ми. Родени са в две съседни села в Земенския край. В с. Горна Глоговица е роден дядо, а в с. Одраница е родена баба. Казваха се Борис (на когото съм кръстен) и Надка Манови. Диалектът, който използваха беше цветист и много забавен понякога. За много хора беше малко неразбираем. Беше сходен с трънския, понякога дори и с монтански и врачански. Може би някои от думите са били и тяхна измислица. Опитах се да ги предам така, както те ги произнасяха. Въпреки че последните си 30 – 35 години прекараха в София, човек можеше много бързо да разбере, че не са столичани.

1. Маана̀ – Недостатък
2. Замла̀тваш се, Замлато̀тина – Говориш глупости, глупак
3. Ма̀чка, Мачляк, Мачѐ – Котка, котка (презрително), малко коте
4. Помаала̀рин – Човек, който скита твърде много; който рядко се прибира в къщи. Идва от “по” и ”махалата”
5. Мо̀чка, Помо̀чко, Помочу̀ля – Урина, пикльо, пикла
6. Непроко̀псаник – Човек, на който не може да се разчита, пропаднал
7. Пцовѝсване – Умиране
8. Ру̀паш, му̀аш – Ядеш, понякога се използва за говорене, но на несъществени и маловажни неща
9. Гньетѐш – Ядеш (презрително)
10. Во̀дняци – Вид дребни селски круши, които бързо загниват отвътре
11. Спръ̀жа – Пържени късчета месо със сланина, които често се затварят в буркани
12. Устрѝшам се – Втрисам се
13. Немтура̀н – Темерут; който не говори много, не помага особено, обикновено и не казва нещо кой знае колко смислено
14. То̀павци – Ръце, които не вършат пълноценна работа, често старчески
15. Мрцѝна – Сакат човек
16. Гръцму̀ль – Гърло (на човек или животно)
17. Шльо̀кавица – Неопределена субстанция, пихтия; използва се и за ферментирали плодове за правене на ракия
18. Нѐсмъсен – Неспособен, смотан
19. Багабо̀нтин – Хулиган
20. Айду̀к – Крадец
21. Шаврантѝя, разпурѐтина – Лека жена
22. Дока̀чим – Хвана, хващам
23. Мандръ̀са, гняви – Клати; обикновено се използва за куче, когато например е захапало нещо и тръска глава, за да откъсне парче от него
24. Чу̀вам – Отглеждам. Най-често се отнася за домашни животни
25. Гу̀де – Прасе
26. Пога̀нец – Мишка
27. Пипо̀нь – Пъпеш
28. Лубенѝца – Диня
29. Щро̀ка, Щро̀кав – Мръсотия, мръсен
30. А̀липав, А̀лтав – Ненормален човек
31. Култа̀рим – Почивам си, отдъхвам от нещо неприятно
32. Батѝше – Счупи, развали
33. ‘А̀рно – Хубаво
34. Сулу̀тняк – Неориентиран, объркан човек
35. Пога̀ча – Питка
36. То̀санье – Месене (неумело)
37. Брбѝнци – Мравки
38. Он, она̀, оно̀ – Той, Тя, То
39. Донѐл – Донесъл
40. Устрѝшам се – Втриса ме
41. Изпру̀жвам се – Протягам се
42. Плу̀ье – Лежи (пренебрежително), например за мързелив човек, който не става от леглото
43. Разнема̀гване – Мотаене
44. Не мой! – Недей!
45. О̀ти? – Защо?
46. Па̀трав – Куц
47. Свѝрам се – Лутам се
48. Лѝмба – Чело
49. Опропа̀стряне, Батѝсване – Разваляне
50. Спа̀стряне – Спестяване
51. Врко̀длък – Чудовище, караконджул
52. Адѐт – Навик
53. Жѐжко – Горещо
54. Ожъ̀кване – Опарване (например при допир с коприва), докосване до горещ котлон, също и ужилване
55. Хаѝр – Мир, спокойствие. Пример: “Хаир да не видиш!”
56. Ла̀ни – Миналата година
57. Оно̀ждам, Изоно̀ждам – Вкарвам, изкарвам
58. Дрляне – Опит за извършване на някаква работа, но напълно неуспешно; като да държиш в ръцете си предмет, с който не знаеш какво се върши, но да се опитваш да му намериш някакво приложение
59. Прпурѐтка – Таратайка
60. Дѐка? – Къде?
61. Зо̀за – Най-близка по значение е думата “кокона”. Някой, на който непрекъснато трябва да му слугуваш и да му засвидетелстваш уважение, без той да върши каквото и да е. Много разглезен човек
62. Ломо̀тене – Говорене без особен смисъл
63. Тово̀льене – Товарене
64. Скѝнване – Скъсване
65. Кошу̀ля – Горна наметка
66. Утѐпан – Убит
67. Гайлѐ – Грижа, отговорност
68. Зѝнвам – Отварям си устата
69. Ду̀лица – Уста (пренебрежително)
70. Кюмбѐ – Кюнец
71. Залу̀пен – Смотан, захлупен
72. Сго̀ден – Подходящ
73. Врѐден – О̀правен, пъргав (коренът идва от “в” и ”ред”)
74. Чѐрка – Дъщеря
75. Гму̀рци – Сополи
76. Беслемѐ – Ненормалник, бесен човек
77. Ку̀сане – Ядене с лъжица
78. Балалѝгване – Мотаене, разхождане без определена цел и посока
79. Клюца – Кълве

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“.

Лала и Пейо Койчеви от троянското село Гумощник. Снимка: Личен архив

Как потъването на “Титаник” събрало двама влюбени от Троянско

Събрала информацията: Елеонора Авджиева, директор на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.

В началото на XX век осем души от троянското село Гумощник тръгват за Америка с печално известния кораб „Титаник“.

Двама от пътниците от село Гумощник – Лазар Минков и Пейо Колчев – оставят бременните си жени в България. Децата се раждат след смъртта на бащите си – момче и момиче. Майките кръщават децата на загиналите си съпрузи – Лала и Пейо. Когато порастват, двамата се залюбват и създават семейство. Хората от селото казвали: „И двамата сте сираци от онзи кораб. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да сте заедно“. Любовната история от село Гумощник е не по-малко въздействаща от тази, която разказва Джеймс Камерън във филма „Титаник“.

След гибелта на българите от Гумощник, в тяхна памет близките и съселяните им издигат в църковния двор на селото скромен паметник (кенотаф) с имената им от едната страна и с надпис от другата: В памет на потъналите в Атлантическия океан с парахода „Титаник” – 1912 г.

 И други троянски села дават кръвен данък в тази световна трагедия – Терзийско, Белиш, Дебнево, махалите Малка Рибна и Кнежки лъг в Троян. Народната мъка сътворява песента „Пуста да остане таз Америка“. Тя се пее в целия Троянски край, като се променят само имената на загиналите хора. Като всяка народна песен, и тази няма конкретен автор и се разпространява от уста на уста, до ден днешен.

През 1999 г. журналистът Ахилеас Лилов заснема репортаж за загиналите на „Титаник“ от село Гумощник, който е излъчен в предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия. Същата година президентът Бил Клинтън посещава България и му е подарена касета с репортажа. Днес архивите на Белия дом пазят информация за малкото троянско село, чиито жители стават част от световната трагедия на път за мечтаната Америка.

Тази статия на “Сторник” се публикува в партньорство с Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.

stornik.org

Как да публикувате в “Сторник”?

Националният исторически сайт за поселищна история, етнография, генеалогия и езикознание “Сторник” насърчава колкото може повече хора да споделят лични, семейни, родови истории и спомени от минало – без значение от епохата, тематиката и географския регион. Важно за нас е историята наистина да е преживяна от вас или да се предава като семейна / родова история от вашите предци. Насърчаваме и събирането и споделянето на истории и спомени – особено характерно в миналите десетилетия, когато множество краеведи пишат истории за махали, села, градове. Ако пазите отдавна позабравена тетрадка със събирани от вас спомени, обичаи, песни, родове, пишете ни. Нашите села и градове също бързо се променят – добре дошли сте да ни разкажете как са изглеждали вашата улица, квартал, населено място преди 10-20 или 50 години, какви събития са се случвали, как сте празнували. Покрай по-старите хора, сигурно знаете и вече архаични или диалектни думи, които рядко се използват – споделете ни ги, напишете значението им, разкажете преживяна от вас история, свързана със стара дума.

Ето как можете да публикувате при нас:

Фейсбук


Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите личен спомен, история за вашия род или селище – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.