Дали всеки град има различни традиции за Великден? От детство съм запомнил пазара за грънци на Разпети петък в Севлиево. „Разпете“ – така е известен Велики петък в Севлиевско, така го наричаше и баба ми Мария на село. Севлиевци наричат този пазар за грънци Червен пазар, а провеждането му на Разпети петък съвпада с традиционния пазарен ден за Севлиево – петък.

Не съм чувал за подобна специфична великденска традиция в Габрово например, където през 19 век имало цяла Грънчарска махала, а преданието разказва, че габровските грънчари научили на занаята майсторите в Троян. А какво ли пък разказват в Троян за тази история?

А за грънците си спомням и друга история. Мъжът на наша роднина, родена 1912 година, бил много предприемчив селянин. Шивач по професия и търговец по нюх, в мазето на къщата си на центъра на село Горна Росица дядо Пейо продавал грънци. (И не само – спомням си, че като малък ми подариха устна хармоника, също останала от стоката на магазина). Като остарял, част от непродадените грънци качил на тавана. След смъртта му жена му баба Мария, сестра на прадядо ми, ни подари част от грънците – създадени едно време да служат в домакинството, но толкова пъстри и красиви, че ние си украсихме една стая на село с тях. (За хармониката ще доразкажа друг път)