Квартал Падало в Габрово. Снимка: Габрово - живият град

Салто мортале и комически игри в Габрово

Личните, малките истории са онзи живец на голямата история, често незаслужено пренебрегван, който обаче създава колорита, носи истинската енергия на едно време. Така през 2012 г. издадохме книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов”. Вапцов е габровски лекар, който пише спомени за града в средата на 20 век. Но какви спомени само. Всяко голямо събитие от националната или градската история е пречупено през погледа на малкия човек. Затова споделям и един спомен от тази книга – един личен спомен от живота на д-р Вапцов:

„На Падало спираха обикновено и цирковете. Колко сме завиждали на падалци за това! Всяка вечер да ти свири цирковата музика, а ти да си спиш. При това и възможността им да се измъкнат „от дрехите” и се проврат и гледат безплатно. Спомням си как обикалях като дете целия град с цирковата музика да гледам разни пирамиди от хора и да слушам как клоунът кани гражданството да посети най-добрия цирк в света. В главата ми още се въртят разните клик-клак, салто мортале, комически игри, японски игри с ножове и пр. Най-после се казваше „арена Падало”, което разбирах като „хайде на Падало“. С какво благоговение похващахме с пръст лъскавото атлазено облекло на артистите! Щастливи детски години въпреки плачовете с часове, защото рядко, за жалост много рядко, намирахме в настроение родителите си – особено бащите, че да ни заведат на цирка.“

Може да купите книгата онлайн от сайта на „Български книжици“ ТУК

Още истории от миналото на Габрово може да следите във фейсбук страницата „Габрово – живият град“ или в сайта Габрово Daily.

Имало едно време в България. Лични истории

Имало едно време в България. Лични истории

С този текст на 27 март 2018 г. започна начинанието „Имало едно време в България“. На тази дата е създадена и Фейсбук групата с това име, чиято цел е всеки да може да сподели в групата лична, семейна, родова или селищна история.

„Имало едно време в България“ е експеримент за написването на най-голямата колективна история на България. С десетки, дори хиляди автори. Разкажете лична или семейна история. Споделете стара снимка от личния си или семеен албум. Независимо дали става дума за 1929, 1948-а или 1989-а. Или 2000-а.

Това е експеримент, пътуване, което не знам докъде ще стигне. Колко различни истини за света ще се появят, колко сблъскващи се версии за миналото, колко стилове на разказване и писане, колко писатели, неписатели, известни и неизвестни личности ще станат разказвачи.

Почваме днес от Фейсбук страница и група за споделяне. Ако пътешествието се окаже вълнуващо и дълго, ще продължим с уебсайт… И книга… И кой знае още какво…

Личната история на “Имало едно време в България”

„Градът е жив организъм. Градът има собствена история, различна от личните истории на неговите жители или от голямата история на нацията и държавата“ (Даниела Цонева, Момчил Цонев. „Имало едно време в Габрово“, Фондация за българска литература, 2008).

Преди 10 години разказахме историята на онзи жив организъм, наречен Габрово. В над 400 архивни фотографии на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век.

През 2012 г. продължихме да разказваме тази градска история в снимки и спомени във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.

10 години по-късно прочитам отново предговора, който написах тогава… Историците от университетите и академиите разказват голямата история на нацията и държавата. Ние, градските историци и писатели, разказваме градската история. А кой ще разкаже личните истории? Днес в България живеят хора, чиито спомени са най-малкото от три Българии. Но всеки носи в себе си спомени от собствения си живот, семейни разкази, разкази от неговата / нейната улица, квартал, град, село… Толкова много Българии, толкова много времена, толкова много различни малки и по-големи истории, които чакат да бъдат записани, споделени… Преживени отново в текст.